Еврозоната с най-голям растеж от 2011 г.

2015 г. стартира положително за Еврозоната –през първото тримесечие БВП нарасна с 0,4% спрямо същия период на предходната година, резултат по-висок от този на САЩ или Обединеното Кралство. Прогнозата за Еврозоната на EY – Ърнст и Янг от юни 2015 предвижда също, че възстановяването ще стане по-широкообхватно – с предвиден растеж на нивa от 1,6% през 2015 и 1,9% през 2016.

Компаниите планират инвестиции

Това става ясно въз основа на все по-позитивни проучвания сред бизнеса и данни за заемите през последните месеци. Прогнозата на Еврозоната очаква постепенно ускоряване на темповете на инвестиционните разходи през втората половина на 2015 и през 2016. Очакванията са общите инвестиции да нараснат до 1,1% през 2015, преди да скочат до почти 3% в периода 2016–2017., след което да забавят темповете си до 2,5% през 2018–2019. Това е значително под нивата на растеж на инвестициите от периода преди кризата, но тъй като голяма част от инвестициите тогава бяха в жилищно строителство, сега по-бавното натрупване на капитал не означава непременно по-нисък растеж.
Условията по заемите продължават да се подобряват, както и мерките за засилване на доверието на бизнеса.
Том Роджърс, старши икономически съветник на Прогнозата на Еврозоната, споделя: “Като изключим Гърция, много от облаците, които бяха надвиснали над Еврозоната, се разсеяха през последните 6 - 12 месеца, а икономиката реагира с по-бърз растеж и създаване на работни места. Рисковете остават, разбира се, но евтиното финансиране, слабото евро и постепенно нарастващото чувство за сигурност у домакинствата, всичко това са фактори, които предполагат, че бизнес инвестициите могат да започнат да се възстановяват през следващите тримесечия”.
Потребителските разходи се увеличават по-бързо, в сравнение с която и да било година от 2006 насам
През втората половина на 2015 домакинствата ще започнат да усещат повишаващи се сметки за енергия, с 5% през 2016, което е в унисон със световните цени на петрола. Това ще намали малко темповете на потребителските разходи. Независимо от това, с по-обнадеждаващите перспективи за пазара на труда, Прогнозата очаква потребителските разходи да се увеличат с 1,7% през 2015 и с 1,6% през 2016, в сравнение с едва 1% през 2014 - доста над средното увеличение за последните години.

Очаква се износът да набере скорост

Обезценяването остави еврото със 7% по-слабо, отколкото в началото на 2015 и още по-слабо спрямо британската лира. Наред с повишаването на курса на щатския долар, това засили конкурентноспособността на Еврозоната на ключови експортни пазари. Прогнозата на Еврозоната очаква еврото да спадне до ниво от 1,10 щ.д. до края на тази година и до приблизително 1,05 щ.д. до края на 2016.
Прогнозата очаква износа на Еврозоната да се увеличи с 3,7% през 2015, като вносът ще остане на високи нива, независимо от това, че ще стане по-скъп. Обаче, тъй като някои нововъзникващи икономики – по-конкретно Китай – се очаква да навлязат в контролирано забавяне през следващите години, търсенето на европейски капиталови стоки може да нарасне умерено, със спад до 4,1% през 2017 и до 3,6% за всяка от годините 2018 и 2019, след пика от 4,2% през 2016.

Умерен растеж за БВП на България - прогнозата за растеж на БВП за 2015 е намалена до 1,9% и 2,6 % за 2016
През последното тримесечие крайното потребление в България бележи спад от 0,6% спрямо предходното тримесечие, а инвестициите нарастват с едва 0,4%. Силните резултати по отношение на БВП през първото тримесечие са в резултат на износа, който продължава да се увеличава дори и след пика от 8,3% през четвъртото тримесечие на 2014; добавеният 1,2% през първото тримесечие превишава растежа на вноса едва с 0,1%.
Малко вероятно е, обаче, този модел да се запази през следващите тримесечия и предвид прогнозата, че търсенето на вътрешния пазар ще остане доста вяло, прогнозата за растеж на БВП за 2015 е намалена от 2,1% преди три месеца на 1,9%. За 2016 прогнозата е за растеж на БВП от 2,6% като се предвижда увеличение на търсенето на вътрешния пазар и компенсиране на по-слабия принос, осигурен от нетния износ.
 „Ние виждаме, че компаниите възвръщат увереността си за нови инвестиции и разкриване на работни места. Въпреки леко намалената прогноза за България спрямо тази от преди три месеца, възстановяването на икономиката е осезаемо, макар и не с темповете от преди кризата, и ние оставаме сравнително оптимистични.“, коментира Николай Гърнев, управляващ съдружник на Ърнст и Янг за България.

Средносрочният растеж се определя на приблизително 3,4% годишно
Прогнозата за растежа на БВП е за средно 3,4% годишно за периода 2017-19, като движеща сила за него ще бъдат следните фактори:
• По-стабилно възстановяване в растежа на износа – подобрението в Еврозоната дава тласък, но рецесията в Русия забавя износа
Очаква се увеличаващото се търсене на външния пазар да даде сериозен тласък на икономиката в по-широкия смисъл на тази дума. За 2015 като цяло очакванията са обемите на износа да нараснат с 4,5% след увеличението от 1,9% през предходната година. В периода 2017-19 очакванията на Прогнозата са обемите на износа да нарастват с повече от 5% годишно. Ефектът от нетната търговия върху растежа на БВП, обаче, ще бъде умерен, имайки предвид очакваното увеличение на вноса.
Резултатите от износа зависят в значителна степен от Еврозоната, където растежът постепенно се повишава. И докато износът за ЕС през 2014 се е увеличил с 3,2% (в лева), продажбите към търговски партньори извън ЕС са слаби, със спад от 6,6%, в резултат на удара от кризата в Украйна и забавянето на икономиката в Русия. Този модел вероятно ще продължи и през 2015, тъй като нуждата от внос в Русия се срина с нейното навлизане в рецесия.
• Наваксване в търсенето на вътрешния пазар – и потребителските разходи, и инвестициите се очаква да се засилят в периода 2016-18, наваксвайки изоставането от годините на изключително слаби нива. Но увеличението ще бъде постепенно, имайки предвид въздействието от очакваната тенденция за спад в броя на работещото население.
• Неблагоприятни демографски тенденции – очаква се населението в активна възраст да намалява с приблизително 1,4% на година в периода 2015-19 година. Загубата на обучени кадри ще постави под натиск повишаването на производителността и ще намали потенциалната продукция от икономиката.

Поглед в бъдещето
„Икономическите прогнози със сигурност са значително подобрени, но е важно лицата, определящи политиките, да продължат усилията във всички области. Особено важно за правителствата е да прокарат някои тежки икономически реформи, които повишават конкурентноспособността и да се възползват от каквото и да било фискално пространство, което се появи, за да определят приоритети за разходите в области, които повишават бъдещия потенциален растеж” – заключава Роджърс.