Жулиета Серафимова: Жените трябва да се научим да се радваме на успеха си

„Силата не е в това да говориш на висок тон, гледайки строго зад голямо дъбово бюро - силата е и управлението на собственото его“,  казва Жулиета Серафимова, Генерален Директор на ГРАНД ХОТЕЛ СОФИЯ и член на УС на Съвета на жените в бизнеса в България. Продължаваме поредицата разговори с дамите от Съвета, създаден с цел да популяризира добрите практики и програми за насърчаване на професионалното развитие на жените в малкия и среден бизнес и израстването им до ръководни постове.

- Г-жо Серафимова, как бихте описали жените на управленски позиции в хотелиерския бизнес? Кое е най-силното женско конкурентно качество във вашия бранш?

- За да е успешен, всеки мениджър трябва да притежава основни качества, които, ако не са вродени, е задължително да бъдат придобити и развити – целеустременост, устойчивост, адаптивност, прозорливост, смелост - и това е валидно за който и да е бизнес. Жените на мениджърски позиции в по-голяма степен се отличават със своята емоционална интелигентност, те проявяват разбиране към хората, склонни са да сътрудничат и да бъдат част от екипа, умеят да намират емоционални и  стойностни каузи, които колегите им да следват, носители са на една по-особена енергия, която е стимулираща и вдъхновяваща. Имам късмета да познавам точно такива дами, представители на Съвета на жените в бизнеса.

От друга страна, за да успее, всяка жена трябва да бъде фокусирана и целеустремена - смятам, че това са качества, определящи повече мъжкото поведение. Жените са по-нежни и внимателни и е възможно да създават усещането, че са по-нерешителни, но практиката показва, че това е привидно. Затова е важно един мениджър да излъчва увереност, често първото впечатление остава най-трайно. Силата не се състои в това да говориш на висок тон, да гледаш строго и да седиш зад голямо дъбово бюро. Силата е в умението да се управляват  процеси, хора, информация, репутация, като и всяка една промяна. Силата е и управлението на собственото его.

- Как като мениджър се справяте с тези характерни за жените прояви на макар и привидна нерешителност?

- Опитвам се да променям този стереотип и продължавам да се боря с вътрешните си бариери, това е и една от основните цели на Съвета – да помогнем на останалите дами да осъзнаят собствените си сили, да се научат да оценяват своите умения преди останалите да го направят, това ще им даде вяра и самочувствие да постигнат всичко, което си пожелаят. Жените в по-голяма степен имат нужда да бъдат насочени, изслушани, насърчени, амбицирани. Те имат познанията, но понякога им липсва твърдата решителност да кажат гласно  „аз зная коя съм, защото зная какъв път съм изминала да стигна дотук“. В този смисъл мъжете са по-„кресливи“ и по-видими.

Професията на хотелиер е много енергоемка, защото комуникираме във всеки един момент с много хора – с колеги, с гости, с партньорски фирми и разрешаваме много казуси, при това 24 часа, 7  дни в седмицата. Това изисква от нас да имаме непрекъсната концентрация и да бъдем в добра кондиция, да излъчваме енергия и увереност. Тъй като не сме свръхчовеци, такъв тип постоянно позитивно и силно присъствие подлежи на тренинг, както всяко друго нещо. Такава нагласа изисква сила на духа.

- При вас кога настъпи тази увереност? Кой беше моментът в кариерата ви, в който си позволихте да се радвате на успехите си?

- Увереност рядко ми е липсвала, но радостта от успеха, признавам, настъпи по-късно, отколкото е трябвало. Предполагам причината е в това, че винаги съм била твърде взискателна към себе си, твърде отговорна да бъда на нивото на своите и чуждите очаквания. Увереността настъпва в момента, в който имаш силата да се погледнеш в огледалото и си кажеш гласно „ти се справи“. Не е необходимо да чакаш някой друг да го каже, направи го пръв. Още повече, че в нашата страна признанието от други хора не е нещо обичайно, то идва много късно или просто не идва никога. Така, че дами – смело напред, ако наистина сте работили здраво.

Ето и една кратка лична история - работя за настоящия холдинг от 12 години и преди откриването на Гранд хотел София се явих на интервю за позицията Директор Маркетинг и продажби. Спомням си, че едно от нещата, които казах не бе „мога с всичко да се справя“, а „малко са нещата, с които не мога да се справя, но въпреки това ще намеря начин да го сторя“. На повторното интервю ми предложиха позицията на Генерален мениджър. Отказах, нещо, което един мъж едва ли би направил, не се чувствувах подготвена - не толкова професионално, колкото емоционално. Тогава една моя близка приятелка ми каза – нали знаеш, че това може да е единствено предложение и аз й отговорих – да, знам, но това не ме притеснява, аз просто искам да съм достатъчно добра в това, което съм избрала да правя и за него няма да имам оправдание. Шест години по-късно собствениците – двама мъже – отново търсиха генерален мениджър и избраха мен, благодарна съм им, че този път не ме питаха, а ми съобщиха решението си, както се пошегувах тогава – те не ми оставиха избор. 

При мен моментът с увереността може би настъпи, когато се взрях в себе си през очите на други хора. Но никога не съм се приемала твърде сериозно и не съм се заблуждавала, че трябва нещо драстично да се случи със самочувствието ми. Когато станах главен мениджър последователно на три хотела, не съм очаквала, че ме очакват само безгрижни дни, изпълнени с приятни представителни функции. За мен това беше голяма отговорност и нямах време да мисля за друго освен, че трябва да положа много повече усилия, защото от резултата им ще зависят много повече хора. И до днес продължавам здраво да стъпвам по земята, така ми е удобно. Така че нямам нужда от приземяване.

- Как вие дефинирате ролята на Лидерската академия към Съвета на жените в бизнеса?

- За мен основната роля на Лидерската академия е възможността дамите участнички в нея да видят реални примери на успели жени. Успехът е съчетание между здраве, лично щастие и професионална реализация, успехът е нагласа. Всяка една дама-член на Съвета знае какво й е струвало не само да заеме топ мениджърска позиция, но и да остане на нея години наред и да продължи да се развива и усъвършенствува, защото само един реализиран и изграден човек може да помогне на друг да успее – с познанията си, с опита си, с битките си, с грешките си, и най-вече - с вярата си. Участничките в академията имат възможност да се включат в коучинг програма и в менторска програма. Аз също ще бъда сред менторите и с радост очаквам срещите си, вярвам, че мога и трябва да бъда полезна.