За културата и честта

Простете за маниерната заемка от стилистиката на Лютви Местан, но, в какъв концепт да поставим следизборния дискурс?
Победителят е наранен, че не го искат за премиер.
БСП се оттегля „благородно” в сянката на „конструктивна опозиция.”
Току-що проходилите в парламентарните игри Реформатори поставят условия, а Валери Симеонов и Волен Сидеров и досега се биеха, без да са под един покрив.
Само ДПС далновидно продължава да работи за това да пребъде като се дистанцира от тази шумна компания с леко снобската поза на евроатлантическа модерност. Друг е въпросът, каква част от верния й електорат си има и бегла представа от евроатлантически ценности.
Сърдити, наперени, ултимативни, агресивни. На какво ви прилича това? На проблеми по Фройд и Юнг. На егоизъм и може би липса на възпитание. На всичко друго, само не и на зрялост.
Много емоции, твърде малко разум.
Много „против” и никаква заедност.
Това е културата на честта, описана много поучително от Малкълм Гладуел в книгата му „Изключителните”. Културата на честта е присъща на южняшкия темперамент. Кръвта му кипва, когато е засегнат, а той лесно се засяга, защото това е най-естествената реакция на егоцентричния манталитет.
Южняшкият темперамент не вижда друг изход при сблъсък или предизвикателство, освен да надуе мускули и да размаха юмруци. За разлика от западняка, който, дори и да го бутнеш с рамо на улицата при разминаване, ще ти се усмихне и ще ти се извини. Е, да Южнякът тук веднага би отсякъл: „Мухльо.” Но кой е мухльото всъщност, става ясно когато се сравнят брутните вътрешни продукти на страните от периферията на Европа с тези, където съставянето на широка управленска коалиция при изборен резултат, сходен с нашия от 5 октомври, изобщо не подлежи на емоционални драми.
Говорим за държави, в които е прието общият интерес да се поставя над личната чест. Това е въпрос на култура, която дори и нашите политици са чували, че се нарича цивилизационен избор. Ако толкова не могат да преглътнат собствената си култура на честта, нека поне побързат да си кажат. Да си признаят, че за всеки от тях сега най-важно е да пази резултата, а не да прежали политическото си бъдеще като поеме отговорност за непопулярните мерки и решения, които ще се наложи да предприеме. С пазене на резултата няма как да се конструира отборна игра.
Впрочем, италианците също са южняци. Много по-темпераментни от нас дори. Но, когато страната се озова на ръба на икономическата пропаст през 2011 г., заплашваща да повлече след себе и Еврозоната, културата надделя над личните сметки и властта бе поверена на експертно правителство, начело с Марио Монти. Трябва ли и ние да стигнем дотам?
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Учени от САЩ и Япония разкриват нови данни за „призрачните“ частици неутрино
Наука и Здраве |Проучване: Ограничаването на приема на захар през първите две години от живота е полезно за сърцето
Наука и Здраве |8-и банково-финансов форум: Лични финанси - инвестиции, доходност и има ли „живот извън банките“?
8-и банково-финансов форум |Северна Корея е откраднала милиарди долари в криптовалута и от технологични фирми
Свят |Акциите на SAP се обръщат надолу след нова прогноза за бизнеса с облачни услуги
Бизнес |Желязков: Имаме месец да решим как да подходим към „Лукойл Нефтохим“ след американските санкции
България |Цената на златото се срина и всички се питат защо
Финанси |Как експеримент с оптични влакна може да спаси застрашените косатки?
Наука и Здраве |Илия Лингорски: Фискалната устойчивост остава нашият тест за отговорност
8-и банково-финансов форум |Тръмп наложи санкции на руски петролни гиганти: Разговорите с Путин не водят доникъде
Енергетика |8-и банково-финансов форум: Предизвикателствата пред България при въвеждането на еврото
8-и банково-финансов форум |8-ия банково-финансов форум: Световната банка за перспективите пред икономиката ни
8-и банково-финансов форум |ЕС преосмисля климатичната си стратегия
ЕС |

Коментари
Няма въведени кометари.