Защо не бива да се отменя договора за „Банско“

ДСБ миналата седмица излезе с идея за национализация на ски зона Банско. Ако се съди по дневния ред на заседанието на Министерски съвет за тази седмица ще разглежда въпроса.

Изчистени от пискюли, аргументите на ДСБ са два:

-              Концесионният договор е нарушен, следователно трябва да бъде прекратен (без обезщетения)

-              Става дума за монопол.

Тези аргументи се повтарят от зелените от 2011 г. насам.

Законите

Концесионният договор за ски зона Банско влиза в сила в края на 2001 г. Той се вписва в правния свят на страната чрез три закона – този за концесиите, закона за опазване на околната среда (автор и вносител - моя скромност, приет октомври 1991 г.) и закона за защитените територии (ЗЗТ, приет ноември 1998 г.). Разпоредбите, засягащи договора за „Банско“, са от 2000 г.

Най-често в мненията против функционирането и разширяването на ски зоната се цитира чл. 21. т. 1. от ЗЗТ. С тази разпоредба в национални паркове се забранява всяко строителство, „освен на туристически заслони и хижи, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, подземни комуникации, ремонт на съществуващите сгради, пътища, спортни и други съоръжения.“

Министерството

Несъгласните с развитието, минало или настояще, на ски зона Банско обвиняват министрите на околната среда от правителствата на Иван Костов и Симеон Сакскобургготски, че са дали ход на неясен и щедър концесионен договор.

Всъщност договорът съответства на всички стандарти и на законодателството. Той се обсъжда от правителства, които са приели ЗЗТ, актуализирали са неговото отнасящо към договора

съдържание и са създали самия Национален парк Пирин (на 15 септември 1999 г.).

Иначе казано, струва ми се прекалено неподходящо на съответните министри и на концесионера днес със задна дата да се приписва „престъпен“, зъл замисъл. Но точно това по отношение на страните по договора и всички правителства внушават българския клон да WWF, "За да остане природа в България" и другите противници на договора. ДСБ всъщност се обява срещу министри от управлението, с което най-много се гордее.

Защита на „държавния интерес“

Годишният размер на концесионното възнаграждение, се казва в договора „не може да бъде по-нисък от сумата, определена на базата на 10 на сто от техническия капацитет (не действителните клиенти – бел. К.С.) на инсталираните ски-съоръжения“. Както и че то „не може да бъде по-ниско и от 1 на сто от общите приходи от дейността на концесионера, осъществявана на територията на ски-зоната“ (т.е. цялата дейност на дружеството).

Концесионерът се задължава да направи „инвестиции в размер не по- малък от 37.3 млн. лв. за периода на концесията за изграждане на новите трасета и съоръжения за ски-спорт заедно с необходимите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, както и за общественообслужващи и технологични сгради за осъществяване предмета на концесията“.

Тези клаузи дават следната защита на интереса на концедента (правителството, „държавата“):

-              Независимо дали съоръженията са натоварени на пълен капацитет, т.е. дали ски-зоната е успешна в стопанско отношение или не, дали любителите на планина и ските са я разпознали като дестинация, правителството получава твърд доход;

-              Същото се отнася и до другата гаранция – процентът от общия оборот на „Юлен“ от всички услуги;

-              Ако капацитетът на съоръженията и бизнесът на концесионера се разширяват, концедентът (централния и бюджета на община Банско) получават по-висок концесионен приход в сравнение със сценария, когато капацитетът остава непременен;

-              Въпреки неяснотата на успеха на инвестицията има задължение на концесионера за изграждане „на новите трасета и съоръжения за ски-спорт заедно с необходимите мрежи и

съоръжения на техническата инфраструктура, както и за общественообслужващи и технологични сгради за осъществяване предмета на концесията“;

-              Доколкото мога да смятам, 30-годишният срок на концесията е добре определен и предполага съществен интерес на концесионера от поддържане на услугите, съоръженията и околната среда в добро състояние, за да може инвестицията да се възвърне с печалба (и носи доход на „държавата“).

Илюзорни възможности за разтуряне на договора

Има две предположения:

a.            договорът не е консумиран от концедента, т.е. не е изпълнен като задължение за концесионни плащания и инвестиции, и

b.            или е нанесъл други щети на държавата като собственик на Национален парк Пирин (а тя е такъв по силата на чл. 8, ал. 1 от ЗЗТ), например увреждане на околната среда.

На първото основание договорът не може да бъде обявен за нищожен. Защото:

• В частта за възнаграждението се изпълнява перфектно;
• Концедентът, т.е. НАП, може да провери всички отчетни документи за инвестициите, общите приходи и техническия капацитет на концесионера;
• Т.е. четиринадесет години правителството е доволно от изпълнението на договора и консумира от името на данъкоплатците приходите от него, които включват и разширението на услугите, и изграждането на нови съображения;
• През 2011 г. правителството дава на „Юлен“ 2 млн. лева за провеждането на тур от Световната купа по ски; което е свидетелство, че правителството цени постигнатото от концесионера – като реноме на курорта и страната;
• Изпълнението на инвестициите е над 100 млн лв за половината от периода на концесията.

Но нека се вгледаме и в подробностите по втората хипотеза.

Аргументите за увреждане на интереса и околната среда са следните:

-              „надвзета“ е територия от концесионера, което се доказва от сателитната оценка от 2009 г. и констатация от изявление на министър Нона Караджова;

-              Няма строителни разрешителни за един лифт „Железен Мост – Платото“ и един влек – „детския“ влек на „Чалин вълог“;

-              Някои съоръжения имат, например резервоара за вода за изкуствен сняг на Бъндеришка поляна, по-голям от предварително заявените капацитет и площ.

Дори при съдебен спор перспективата за анулиране на договора е почти невероятна. Ето обстоятелствата:

-              Както стана дума, по договор концесионерът е длъжен да инвестира в „новите трасета и съоръжения за ски-спорт заедно с необходимите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, както и за общественообслужващи и технологични сгради за осъществяване предмета на концесията“, което той и прави;

• По чл. 21, т. 1 са заведени срещу, но спечелени от „Юлен“ достатъчно на брой съдебни дела (най-вече защото дейността съответства на договора и на измененията на ТУП от 2004 г.), за да е сигурно, че никаква съдебна процедура срещу договора няма да успее;

-              Сателитната оценка не е потвърдена от друг източник, констатациите за „надвзета“ се оспорват;

-              Въпросният лифт, изглежда, наистина няма разрешително и ОВОС, но пистата, която обслужва ги има;

-              Влекът – също, но той е заявен като временно съоръжение и след миналата година се монтира и демонтира всеки сезон;

-              Резервоарът обслужва потребителите и осигурява относително безпроблемно функциониране на ски зоната;

-              МОСВ е издало общо 25 документа по повод концесията, около половината са становища, че няма нужда от ОВОС (защото става дума за опазване на околната среда);

-              -              От едно от тези становища (№31/2010) може например да се разбере, че ще бъдат изсечени 13 клека и 49 дървета, което представлява 0,0092% увреждане на предоставената на концесионера защитена територия (но щетата е описана за възстановяване);

-              Снимковият материал, използван като „доказателство“ за увреждането на околната среда от концесионера са от периода на строителния процес на различни съоръжения (2001-2004 г.) е безкрайно подвеждащ; в момента всички временни нарушения на територията са напълно отстранени;

-              През юли 2012 г. МОСВ публикува доклад на 36-та сесия на ЮНЕСКО за парк Пирин; в него се казва, че „по-големия капацитет на съоръженията не е увеличил броят на скиорите, а само е повишил сигурността на посетителите и е подобрил качеството на услугата;

-              И „че въпреки че не са предвидени в ТУП последните подмени на съоръжения, свързани с повишаване на капацитета, са били извършени с необходимото внимание и не са оказали неблагоприятно влияние върху изключителната универсална ценност на обекта“.

Загуби от национализацията

Ако оценките на броя на чуждестранните посетители в Банско са завишени три пъти, приходът от тях само през зимата е между 77 и 81 млн. лева на година. (Тук не се броят българските посетители и тези от съседни страни с не-пакетен кратък престой.)

Изпълнението на общинските бюджети в района се е подобрило между 5 и 14 пъти за последните десет години.

През зимата ски зоната дава работа на около 6 000 семейства, „Банско“ внася работна сила от вътрешността на страната, крайморските общини (където през зимата се освобождава човешки капитал) и от Гърция.

Освен горните косвени загуби, преките загуби включват:

-              заплащане на вече построеното,

-              връщане на поне част от концесионните приходи, минус субсидиите,

-              покриване на пропуснати ползи (половината от договорената инвестиция),

-              компенсация за регулаторни щети,

-              разходи по съдебните спорове,

-              предполагаемите първоначални инвестиции, необходими за управление на зоната до края на концесионния период и след това,

-              загуби на потенциален доход от ограничаване на развитието на зоната или намаляване на оборотите на курорта,

-              загуба на работни места,

-              загуби за държавния бюджет,

-              загуби за местните бюджети.

„Монопол“

Боровец и Пампорово са конкуренти в национален мащаб. Позоваването на „Витоша ски“ е безпредметно. Основните причини за плачевното състояние на Витоша са в управлението на парк „Витоша“ и в забранително високите цени на строителните разрешителни за подмяна и осъвременяване на съоръженията. Обстоятелството, че Витоша работи значително под потенциала си е в полза на Боровец.

България е с най-малко скиори на 1 000 души население от всички страни в ЕС, където все пак има някакви зимни курорти. Банско само засега е най-добрият и популярен курорт на Балканите. Рано или късно, по-скоро рано, румънските курорти ще се развият и ще привлекат посетители от Северна България, Сърбия, Молдова, частично от Македония и Украйна, и естествено от самата Румъния.