И доброволците са жертви

Незрелият човек не умее да нарича нещата с истинските им имена. Той не разпознава първопричините за психическия си дискомфорт и насочва погрешно гнева си, което още повече усложнява състоянието му, вместо да го облекчава. В мига, в който се осмели да проведе честен разговор със себе си, започва и неговото оздравяване.

Уви, същото може да се каже и за незрялото общество. А нашето се показа като точно такова покрай дискусията за доброволците, които правят граждански арести на мигранти по границата. Много грешно насочен гняв, много самозалъгване и неумение да наречем нещата с истинските им имена.

Първото нещо, за което трябва да си дадем сметка, е, че „доброволците“ по границата са много сериозен симптом. Такива като тях се появяват в общества със слаби правоохранителни системи и с напълно отсъстващи легални механизми за защита на населението. Когато държавата боледува, е въпрос на време да чуем за такива хора. Както когато има инфекция, непременно се появява температура. И температурата е симптом, не е причина. Затова лекарите знаят, че като излекуват инфекцията, температурата сама ще спадне.

Да оставим настрана възхитата на някои хора от „смелите момчета, които са поели сигурността на семействата и общността си в свои ръце“. Това е толкова нелепо в държава

с претенции да е правова, че дори не подлежи на обсъждане. Да вземем обаче гнева на демократите и защитниците на гражданските права. Той е насочен към „мутрите“, които ловят нещастни мигранти по границата. От техните тиради оставаме с впечатлението, че ако се озаптят тези криминални елементи, изведнъж ще настъпи пълно щастие. Т.е. според тях бедата произлиза от извършителите. Това е все едно да смяташ, че температурата е причината за инфекцията, а не обратното.

Дори съвсем кротки и почтени хора с респект към закона и без криминално досие могат да се втурнат да ловят мигранти по границата, когато се почувстват застрашени и няма на кого да разчитат. Явлението се нарича „виджилантизъм“ и е отдавна познато на света и изследвано от криминалните психолози. Според тях човекът тип „виджиланте“ се страхува до смърт да мисли за себе си като жертва и затова си намира жертви. Той не може да преработи уплахата си по нормалния начин, характерен за психически здравите хора. Колкото по-слаби и беззащитни са жертвите му, толкова по-лесно той постига измамното усещане, че контролира съдбата си. Така се превръща в престъпник, но не се осъзнава като такъв, той се смята за герой, за да може да преживее травматичната ситуация, в която се е озовал. Криминалистите наричат този вид философия „гранична етика на оцеляването“.  Т.е. хората „виджиланте“ са изпаднали в някакъв вид психическо затъмнение от страх, което пренарежда ценностите им. Те не умеят да видят нещата

такива, каквито са, да посочат първопричината за нещастието си и да насочат гнева си правилно. Това е нещо като да набиеш детето си за някоя пакост, защото си вбесен на тираничния си шеф, на когото те е страх да кажеш и една дума напряко.  Ако тези хора бяха „герои“, както им се иска, ако бяха наистина смели, а не обикновени умопомрачени страхливци, те щяха да ловят каналджии, щяха да уличават подкупни гранични полицаи, които съдействат на трафика на хора. Само че срещу тези две последни групи е много вероятно да претърпят неуспех, те подсъзнателно го усещат и се насочват към възможно най-беззащитната група.

На слабата и корумпираната държава може да й се струва, че „доброволците“ я облекчават в част от задълженията й и доволно да потрива ръце. Но не си дава сметка, че това явления има потенциал да я срине и да изземе целия й авторитет и възможност за действие. Защото историята по света е доказала, че винаги се започва с нещо малко, нещо, което изглежда героично и обществено полезно, но накрая завършва с неподлежаща на контрол ескалация на насилието, което се обръща срещу самата същност на правораздаването и държавността. Затова трябва да се действа още когато нещата изглеждат красиви и патриотични на уплашените хора.  Може да ни се струва, че ако не нарушаваме закона, „доброволците“ не ни застрашават, но това е измамно самозалъгване – всички сме в риск. Защото те винаги в един момент се увличат и тенът ти след почивка на море може да ги накара да действат първосигнално. И почти винаги техните паравоенни структури се превръщат и в инструмент за разчистване на сметки, включително и в бизнеса. В някакъв момент те започват да употребяват „доброволчеството“ си освен за собствена защита и потискане на страха си и за придобиване на

материални блага.

Така че е напълно ненужно и неуместно да се питат МВР или премиера какво мислят за ловците на мигранти. Те трябва да се държат отговорни за съществуването им. Самата им поява вече е знак, че институциите са в много голям грях и дълг пред обществото. Само че и при двете си управления ГЕРБ се опитва да налага като героично поведението на лидера си, който действа малко като шериф от Дивия Запад – той еднолично е държавата, и закона, и правовия ред. Щом Бойко Борисов може без съд и присъда да спира търгове и обществени поръчки, защо аз да не мога да натръшкам на земята мигрантите, прекосили границата ни – разсъждава провинциалният мачо. Нещата у нас се усложняват допълнително и от патриархалния характер на масовото самосъзнание, според което проявата на сила, включително и физическа, се котира много повече от проявата на разум, интелигентност и изобретателност.

Така че ловците на мигранти са точно толкова жертви на слабата държава, колкото и нещастниците, които арестуват в гората. Време е да посочим главния виновник и да насочим целия си гняв срещу него.