Иран, голямата картина и шансовете на България

Динамиката на петролните и газови пазари след снемането на санкциите срещу Иран при работещи и глобално свързани икономики не предизвикват особени тревоги. Има уроци за България - които четящия тези редове може да извлече. Те касаят търговете за Терез и Силистар и вероятността от сондажи в блок Хан Аспарух през следващата година. 

Става дума за глобални тенденции, чийто местен отпечатък трудно можем да пренебрегнем.

Можем да спорим до какви коти и дали петролът ще поевтинее след като се възобновят покупките на ирански суров нефт от Европейския съюз, Азия, Южна Африка и други ключови купувачи, но е ясно, че в средносрочна перспектива ще живеем при устойчиво прогнозируем и относително евтин петрол. 

А това внася корекции в очакванията при проучване и разработване на нови находища в сферата на нефта и природния газ.

Графиката, която публикунаме е взета от аналитичния сайт Стратфор и говори за повече от 1,5 милиона барела на ден потенциална ниша за иранския петрол на базата на равнищата от преди санкциите.

Задържането на умерено ниски равнища на цената на суровия петрол е добра новина за работещи икономики с висока добавена стойност, но е задължително добра за икономика в рецесия и с ниска местна добавена стойност - при това не само за фиска, но и за износа.

Вън от съмнение е, че ще се ограничат инвестициите в нефтеногазовия сектор, ще намалят печалбите и котировката на акциите на добиващите нефт и газ компании. Силно ще се съкрати възвращемостта на инвестициите в нефтогазови проекти.

Но тези усреднени истини не важат за всички - по-ефективните ще съхранят и разширят позициите, нереформираните ше инкасират по-тежки загуби. У нас със сигурност няма да се случат най-добрите варианти.

По-големите нефтогазови компании имат по-високи административни и други разходи, включително такива свързани с поддържането на глобални позиции. Това ги прави не особено адаптивни и гъвкави при реагиране на ценови колебания. Твърде често единственият изход на грандовете е да съкратят рязко операции в нови страни и нови проекти, като се ограничават само върху най-печелившите сондажи в страни с традиционно присъствие. Погледнете какъв наплив се отвори към Иран след обявяването на край на санкциите. Шеврон и Тотал са сред първите.

Всички компании в сектора разчитат много на съпровождащия добив на природен газ за балансиране на общите разходи, но се получава най-добре при по-малките компании. Неслучайно нито една от големите компании не е сред топ печелившите от бума на шистовия газ и нефт в Америка.

При тези тенденции и особено след месец септември, когато се обсъждат работните програми и инвестициите за следващата година, е неизбежно да се съкратят разходи и преразгледат инвестиционни програми, да се свият поръчки за сондажни платформи, особено в капиталово интензивни проучвания като офшорните. Всъщност за да се прави сондаж през февруари 2016 година платформата вече трябва да е договорена, макар, че тези дни пазарът е далеч по-благосклонен към възложителите.

Най-големите съкращения на разходи при нефтените компании се регистрират при добива на шистов нефт и газ, именно поради постоянния пазарен и обществен натиск върху технологията и свързаната с това динамика в иновациите и подходите.

Това позволява шистовият нефт и газ да остава със силна съпротива дори при по-ниски ценови равнища. Страдат по-слабо ефективните оншорни и най-вече дълбоководните сондажи - доказателство за което са събитията в един от най-атрактивните добивни райони в света - Мексиканския залив.

Пряко доказателство за отражението на ниските цени на петрола е слабия интерес към предложените от мексиканското правителество 12 блока за концесии в залива, въпреки огромния първоначален интерес след толкова години на ограничения. Бяха договорени само две концесии, при това с участието на местни компании. Големите не поискаха да рискуват.

Би било погрешно да се пренасят изводите от Мексико върху съдбата на текущи и перспективни блокове за нефт и газ в нашия регион, но няма никакво съмнение, че устойчиво ниските цени на петрола предполагат силно занижен шанс за случване на оптимистичните сценарии за инвестиционна активност от нефтените грандове. Правителствата трябва да бъдат изключително активни за да намалят и споделят инвестиционния риск, като облекчат условията и най-вече реагират на колебанията в конюнктурата чрез дългосрочни ангажименти. Това е единствения шанс, ако искаме да съхраним "на вода" стратегически важни за страната ни проекти при това не само в проучването и добива, но в проекти за преработка, пренос и съхранение на енергийни суровини.