Как Белгия се превърна в люлка на радикалния Ислям в Европа

Множество фактори могат да бъдат изтъкнати като причина за превръщането на Белгия в център на радикалния ислямизъм в Европа. Някои от отговорите могат да бъдат намерени в белгийските джамии, в които още от 60-те години на миналия век са внедрени саудитски салафистки проповедници.

За да подсигури петролни договори със Саудитска Арабия, белгийският крал Бодуен отправя предложение на краля на саудитите, Файсал, по време на негова визита в Брюксел през 1970. В замяна, Белгия ще изгради джамия в столицата и ще наеме свещеници, обучени в Залива.

По това време в Белгия има търсене на евтина работна ръка, най-вече на такава, идваща от Турция и Мароко. Тази сделка щяла да направи джамията тяхното основно място за молитви.

Брюксел вече разполагал с идеалното място – ориенталски павилион, проектиран от белгийския архитект Ернст ван Хъмбийк и построен през 1897 година. Според договора от 1967 година, Саудитска Арабия има право на 99 години безплатно ползване. Сградата е реновирана от саудитите и отваря врати през 1987 като Голямата джамия и седалище на Ислямския културен център в белгийската столица.

Въпреки че джамията е приета за официалния глас на мюсюлманите в страната, радикалните салафистки учения, които се проповядват в нея, са чужди на новите имигранти. Днес, при население от 11 милиона, в Белгия има около 600 000 души от турски или марокански произход.

„Мароканската общност идва от планински региони и долини, а не от пустинята. Те са последователи на ислямската школа Малики и са много по-толерантни и отворени от мюсюлманите, идващи от други региони като Саудитска Арабия“, казва Жорж Делман, член на белгийския парламент от дясноцентристката партия CDH.

“Много от имигрантите са под натиска на проповедите от салафистките учители от Голямата джамия. На някои мароканци са дадени стипендии, за да учат в Медина, Саудитска Арабия.“

Делман казва, че салафистите отдавна се опитват да саботират опитите за интеграция на мароканските имигранти в Белгия.

„Иска ни се да гледаме на Саудитска Арабия като на съюзник и приятел, но саудитите винаги говорят двусмислено – когато става въпрос за борба с шиитите в Иран, искат да се съюзят със Запада, но все пак са завоевателски настроени, когато става дума за тяхната религия и останалия свят“, обяснява той.

Делман е подкрепял много решения в белгийския парламент, насочени към отслабване на взаимоотношенията със Саудитска Арабия и редуциране на влиянието на салафистите в Белгия.

„Не можем да водим диалог с държави, които искат да ни дестабилизират“, казва той. „Проблемът е, че едва наскоро властите си отвориха очите за този проблем.“

Джамията категорично се обявява срещу атаките в Париж, които Мохамед Ндайе, един от имамите в центъра, коментира така: „Искаме да изразим дълбоките си съболезнования за атентатите в Париж. Мислите ни са с парижани и семействата на загиналите.“

Други високопоставени лица също повтарят разбирането, че ислямът е религия на мира и няма нищо общо с терористите в Моленбек.

Джамията обаче продължава да тревожи белгийското правителство – през август WikiLeaks разкри, че дипломат от саудитското посолство в Белгия е бил експулсиран заради активната си роля в разпространението на екстремната такфири догма.

В изтеклата кореспонденция между саудитските крал и вътрешен министър се обсъждат искането на Белгия саудитският директор на Ислямския културен център, Калид Алабри, да напусне страната и позицията, че той, като директор, не би трябвало изобщо да проповядва.

Статията е публикувана в британския вестник Independent на 23 ноември 2015 г., но бе препубликувана отново часове след атентатите в Брюксел.