Какво става с администрацията?

Покрай скандалите с концесиите на Банско и разрушаването на Тютюневия склад, се сетих за израза „В този свят нищо не е сигурно освен смъртта и данъците“- Бенджамин Франклин! Бил е мъдър мъж. Разбирал е силата на администрацията. Но и нейната необходимост.

Исторически погледнато, лидерът на стадото е бил първият администратор. Той е налагал вътрешен ред, осигурявал е закрила срещу заплахи, водел е стадото към местности с нова храна и т.н. В замяна е получавал подчинение, право да си избере най-хубавите индивидки от стадото, да получава най-хубавата храна. Лидерите често се сношават с всички женски и ядат до пръсване, а другите чакат. Добра сделка: сигурност срещу подчинение. (Всички прилики с реално съществуващи личности е напълно случайна.)

Постепенно, с повишаване на мозъчната дейност и развитие на желанията и логическата мисъл, структурата на стадата се усложнявала. Някои маймуни имали сложна система от подчинености, доста приличаща на съвремените банди. А лидерът на стадото започвал да си намира заместници, които срещу облаги поемали неговите функции. Така постепено се зародила администрацията. И затова не съм много убеден коя е най-древната професия.

Естествено, с еволюцията на хомо сапиенс, администрацията също се развила. Историческата ретроспекция е супер интересна, но това не е тема сега. Може някой друг път да я развия. Сега важното е, че колкото по-сложни са ставали обществата, от толкова по-сложна администрация са имали нужда.

Днес си имаме нашата си администрация. От министър-председателя, през хората на гишетата по различните офиси, до последния общински деловодител, всичко това е администрация. Накратко, функциите й са:

• Да организира работата на държавата чрез поредица документи – закони, наредби и т.н.
• Да съблюдава горните документи да се спазват.
• Да наказва тези, които не ги спазват.
• Да пази хората от вътрешни и външни заплахи.
• Да събира данъци и такси, за да прави горните дейности. И понякога и други, по-полезни неща, в зависимост от нуждите в момента.
• Да не пречи на хората да работят, за да има ресурс, който да събира като данъци. Т.е. организира бизнеса чрез регулации и понякога не дава на фирмите да се избият. Или да избият хората.

Обществата се различават по настройките на горните параметри. Насоките идват от политическите ръководства. Например комунистите имаха Чл.1 – КомПартията винаги управлява. Демократите го махнаха и започнахме да правим избори. Някои партии вдигат данъците, за да имат повече за преразпределение. Така щяло да има за всички. Други обратно – намаляват данъците, като оставят повече ресурс във фирмите и хората. Така консумацията и пазарът щели да определят всичко. Някои партии искат по-малко регулации, за да работят компаниите по-свободно. Други искат много регулации, за да не изнесат гадните капиталисти златото на България.

Всичко това са желанията на партиите. А го осъществява администрацията. Тази огромна армия, близо 120 000 човека, разделена по административни единици, би трябвало да следи непрекъснато как се развива професионалния или географския сектор, за който отговаря и да препоръчва фина настройка на сложната система от документи. Че да улесни живота на всички ни. Администрацията е сложна система от хора и правила. Много прилича на огромен компютър.

И тук идва неприятното. Кой ни пази от Пазителите? Кой ни пази от злоупотреби на чиновници? Или от неправомерни действия на полиция, армия, изкукала леля на гишето в общината? Отговорът е прост. Самата администрация си знае какво може да се случи и е приела доста вътрешни правила и процедури какво и как трябва да се върши. Остава само да ги спазва. Няма да споменавам разделението на властите, което в много страни е гаранция за контрол. Тук е смешка.

Администрацията върши контролната си функция и чрез вътрешни отдели. Те би трябвало да се грижат никой чиновник да не се изкушава да нарушава процедурите. Независимо от поста му. Трябва да го правят и чрез непрекъснати проверки, и чрез „тайни клиенти“ и чрез оценка на риска и наблюдаване на рисковите звена.

По света, основната мисъл на всеки един човек от администрацията е, че е „служител“ на хората. Нали помните: “To serve and protect!” (Да служа и защитавам.) Част от клетвата на американските полицаи. Те са възпитани така, те са отгледани да мислят така. При нас комплекс от недалновидни и лакоми политически управници, слаборазвити демократични инстинкти на масовата публика, както и лоша работа на Контролните органи, е довело до срив в администрацията. Като мислене, като идея и като конкретна работа.

Сегашната драма с Банско е типичен пример – недобре направени регулации, непрецизно изготвена процедура, действия в миналото, ощетяващи държавата, липса на контрол и мерки повече от десет години. Провал по всички нива на администрацията. И сега много кадърни хора и от двете страни на барикадата го отнасят без да са виновни.

Същото е със събарянето на Тютюневите складове в Пловдив. Недобре прецизирани закони и регулации за опазване на културното наследство, изчезнали или подменени документи, неясни подписи върху разрешителни, никаква предварителна мисъл, никакъв контрол. И една прекрасна сграда щеше да си отиде. По-зле сме и от талибаните. Те го правят за вярата си. Ние го правим за малко пари. И без никаква мисъл.

Все пак има и много администратори, които работят професионално. Като например групата ентусиазирани млади хора в Министерски съвет, които няколко правителства поред се борят за въвеждане на стандарта за Отворени данни. И успяват. Което е похвално.

Демокрацията е набор от правила и спазването им. Демокрацията е работещи институции, а не еднолично разпореждане. Демокрацията е промяна в мисленето. Демокрацията е процес, който трябва да се поддържа всеки ден. Непрекъснат процес, а не състояние. Демокрацията е сложна система от чиновници и процедури. Процедури, които трябва да важат за всички. И чиновници, които да следят за спазването им. В горните случаи, а и в много други, има голям брой чиновници, които не са си свършили работата. Предали са доверито на работодателите си – всички ние. И нямат място повече там.