Красен Станчев: Само у нас има квоти за ваучери

- Господин Станчев, как ваучерите за храна увеличават покупателната способност и намаляват сивата икономика?

- Типичното поведение на домакинствата позволява да се направи допускане, че пределното използване на ваучери за храна поражда около 7% по-високо потребление на храна и води за домакинство.  При равни други условия, през 2012 г. например това означава допълнително потребление на хранителни продукти от около 9.8 млн. лв., което генерира допълнителни приходи от ДДС в размер на над 1.6 млн. лв.
Ваучерите за храна въздействат и върху преразпределението на доходи в семейството – ако един от партньорите получи ваучер, този ваучер освобождава част от дохода на домакинството за други цели.  При допускането на Световната банка за преразпределение на около 25% от дохода в рамките на семейството  квотата от 140 млн. лв. през 2012 г. освобождава около 35 млн. лв. от доходите, които вероятно се използват за потребление.  На пръв поглед това означава около 12.2 млн. лв. (35% от брутния доход), но пределната склонност към потребление на храни и безалкохолни напитки показва, че ако 3 млн. лв. бъдат използвани за храна, останалите 32 млн. лв. ще бъдат използвани за други покупки или за спестяване.

- Какви бяха другите икономически ефекти, след въвеждането на ваучерите за храна?

- Най-важният ефект е в това, че бе намерен инструмент на социална политика, който, първо, е по-добър и по-евтин за бюджета от всички останали социални политики и то в пъти (и тук става дума за 9-10 пъти по-ниски „загуби“ за бюджета в сравнение например с т.нар. активни мерки на пазара на труда); второ, понеже са такива изискванията към издателите, предприятията ползватели и търговците, налице е ефект на избелване на сивата икономика, той не е тривиален и нараства три пъти от 2007 до 2014 г. – от 12,5 млн. лева на 36 млн. лв.; трето, намерен е начин да се увеличи месечния доход на работниците без допълнително да се увеличават разходите на работодателите за единица труд; и накрая, четвърто, фирмите използват ваучерите, за да се конкурират за по-квалифицирана работна ръка.

- Какъв е делът в момента на работодателите, които участват във ваучерни системи и какво този факт говори за икономиката на България?

- Става дума за около 10 хиляди фирми и още толкова търговци на хранителни стоки и безалкохолни напитки. (Всички те трябва да са изрядни данъкоплатци). Следва да спомена защо работодателите участват.
Преди три години с Индъстри Уоч установихме следното:
Ваучерите се възприемат като програма за лоялни служители и като ликвидно средство за плащане (на социални услуги за служителите). Данъчното облекчение далеч не е единствен фактор на участие в системата, нито пък колективните трудови договори – най-важната причина е конкуренцията на пазара на труда. Фирмите, участващи в системата, предоставят и други придобивки на. Само около 20% от заетите във фирмите, използващи ваучери за храна, са наели работниците си на минимална заплата. Системата обаче не води до самоцелно пестене на данъци: ваучерите са под 1% от годишния оборот на фирмите и до 2% от разходите за труд. Като цяло използването на ваучерите води до повишаване на общото възнаграждение заплата в условия, когато други фактори като пенсионните плащания (праговете им се определят произволно всяка година) и минимална работна заплата не могат да бъдат предвидени.

- Защо в България се налага ограничаването на ваучерите с квота от страна на държавата?
Защото разходите на правителството не се управляват добре.
Предпочитат се социални разходи, за които политическият водач или депутат може да каже „аз дадох пари на Павел“. При ваучерите бенефициентите не са различими, не са просто „тютюнопроизводителите“, „железничарите“, „фермерите“ или „магистратите“. Данъкоплатците плащат тази суета.
Обстоятелството, че въвеждането на система за социална политика с използване на ваучери за храна, съвпадна с данъчни реформи към намаляване и опростяване на преките данъци, не намалява ползите и стимулите от ваучерите, както за бюджета, така и за предприятията и бенефициентите.

- Какъв би бил ефектът ако тази квота се увеличи рязко или се премахне напълно?
- Възможно и вероятно е за фиска за има преки „загуби“ между 30 и 40 млн. лв. на година. Но 40 млн. са по-малко от половината от парите, които правителството харчи за един астрономически ден.
За сметка на това вместо 8-9% от работниците, в системата ще участват 17-18%. И тя ще се стабилизира на това ниво. Само в България има квоти. В нито една страна с либерализирани ваучери няма безкрайност на броя ползватели – те са 20-21% от работещите.
При желание, ще може да се рационализира (т.е. да се намалят загубите) много по-широка област на социална политика. Включително с използването на ваучери.  При либерализация разполагаемият доход на домакинствата ще се увеличи с около 25 млн. лв. (когато се насити търсенето, вероятно през третата година). Ето ви политика по доходите.