КТБ и необходимостта от приватизация на БЕХ и НЕК

Една от поуките от историята с КТБ е, че държавните предприятия са изкушение, на което хората трудно издържат. Имаше два опита за съставяне на списъци със „стратегически“ предприятия, които не подлежат на приватизация – през 1996 и 2003. При първия опит се стигна до фалит на банки, при втория – на една банка.

Изкушението в банката

Ето как работи изкушението:

• управителите на държавните предприятия се назначават от правителството;
• те подбират хора, на които имат доверие;
• назначените в някаква степен го поддържат;
• в един момент възниква идеята, че сметките на тези предприятия могат да подпомогнат оборотите на някоя банка; от скука, активизъм или други мотиви съветват своите довереници към коя банка да прехвърлят сметките на държавните предприятия;
• банката, придобила такова предимство с евтин ресурс, става удобен партньор на правителството, и на следващото, и на следващото;
• с този лесен ресурс се финансират изгодни лихви и по кредити, и по влогове;
• широката публика се убеждава, че това е „банката на правителството“ (сиреч не може да фалира) и при изгодни лихви доверява спестяванията си (сметките по преводи от заплати могат да бъдат отворени в нея дори служебно);
• на публиката се поднасят и различни оправдателни идеологеми: „нужно е сътрудничество между държавата и националния капитал“, „чуждестранните банки са опасни“, „българските пари – за българите“ и т.н.;
• банката бенефициент не може да има сложна управленска структура, най-добре е да прилича на едноличен търговец, който може да ходи за риба с когото трябва; управител на чуждестранна банка, дори и да ходи за риба, ще бъде наблюдаван от началниците и акционерите (които не са под ръка, за да отидат за риба или на лов, на рожден ден и пр. с когото трябва – например банковия надзор);
• това политбюро от депутати, управители на държавни предприятия и банкер може да работи докато не се разтури поради неефективност – политическият обед също се плаща, банката неизбежно трябва да финансира непечеливши, а политически начинания;
• отъпканият път води до това банката да се захранва вече не само от предприятия, но и от големи „приоритетни“ проекти, в които те участват;
• съответно политбюрото трябва да се грижи и за тази работа, но когато конюнктурата или политическите проекти се влошат, схемата е изложена на риск и не е повратлива;
• тогава тя или трябва да фалира или да бъде спасена;
• ако няма пари от данъкоплатците под ръка и щом е забранена държавната помощ, едноличният търговец вероятно ще се сети за старата максима, че най-лесно се граби банка, ако я притежаваш.

Такова изкушение с основен посредник КТБ и нейния собственик вече е описано с подробности[i]

Главоболия в енергетиката (текстът продължава на следващата страница)

В историята с КТБ държавните предприятия от енергетиката са ключов ресурс.

Но те са изкушение и сами по себе си. Големи са. Могат да участват във вавилонски проекти. Поръчките са огромни и не толкоз видими. Публиката вярва, че те са стратегически предприятия или че са част от националната сигурност, дори когато ги караш да работят срещу нея.

Резултатът от това изкушение е следният:

• Три големи проекта в интерес на руски държавни компании;
• Един голям български проект с известен политически консултант;
• Свързани с тях проектни компании, които дълго след затварянето на проектите са част от правния свят, имат управители и служители, както и договори за услуги, подлежащи на изплащане;
• Изместване на части от енергийния баланс (например „американските“ ТЕЦ и ВЕИ, които стават жертва на задълженията на НЕК по големите руски държавни проекти, макар и да са предвидени като местен енергиен ресурс, т.е. като част от енергийната независимост);
• Субсидиране на местни и европейски енергийни политики с преференциални цени, кръстосано субсидиране на заводски ТЕЦ и топлофикации, за които отговаря НЕК, но чието лицензиране и миксиране е политическа дейност, която не се съобразява със финансовото състояние на НЕК и енергийната система;
• Фактически фалит на НЕК и размиване на този фалит с учредяването на БЕХ, задлъжняване на БЕХ;
• Отлагане на либерализацията от първоначално предвидения и нормативно подготвен срок 1 юли 2007 г., за да може НЕК като единствен купувач да участва в проекта АЕЦ „Белене“;
• Задръстване частните производители и ЕРП, и на платежната система в енергетиката;
• Удължаване на енергийната зависимост, отлагане на проучвания за добив на местни енергийни ресурси и алтернативни доставки, и задлъжняване на БЕХ, включително по повод арбитражните дела за доставките по проекта „Белене“.

Този списък не е пълен. Но по-важното е какво да се прави.

Премахване на изкушението и главобола (текстът продължава на следващата страница)

Един от героите на Оскар Уайлд казва, че „най-добрият начин да се освободиш от дадено изкушение  е да му се отдадеш изцяло“. Това всъщност вече се е случило, благодарение на историята с КТБ и други практики, изкушението вече се е превърнало в главоболие.

А по негов повод една френска поговорка гласи, че „най-ефикасният лек срещу главоболието е гилотината“. Иначе казано, трябва да се премахне източникът на главоболия в енергетиката. БЕХ и НЕК трябва да бъдат приватизирани. Как да стане това?

Опитът на Унгария, Полша, Румъния, Хърватия и дори Словения показва, че по различно време правителството се освобождавало от собственост върху предприятията в енергетиката през фондовата борса

В тези страни (най-късно в Румъния и Полша) чрез първоначално публично предлагане на борсите са приватизирани дялове от 10 до 51% от предприятия, които са аналогични на българските НЕК, „Булгаргаз”, АЕЦ „Козлодуй”, „Булгартрансгаз” и др.

Абстрахирам се от ползите за самия капиталов пазар и участниците в него. Те могат да бъдат обяснени от по-сведущи по темата. Другите ползи ми изглеждат така, както се опитват да ги резюмирам по следния начин:

• Осветляване на счетоводството на НЕК, но и на БЕХ и включените в него компании;
• Освобождаване на НЕК от несвойствени дейности и непроизводствени активи, намаляване на дефицитите и задълженията на НЕК и БЕХ;
• Мобилизиране на местни и чуждестранни финансови ресурси с дълга перспектива;
• Допълнително облекчаване на платежната система в енергетиката и намиране на ресурс за компенсационните фондове по стари договори, оказали си неефективни поради безумна политика и проекти;
• Решение, частично, но съществено, на проблемите със задлъжнялостта на целия държавен сектор (ще останат БДЖ и две-три други предприятия);
• Рационализиране на дейността на лобистите по дългосрочните проекти и на застъпничеството на политически деятели дори в интерес на руските държавни компании.

Мисля, че точно това последното рационализиране пречи на премахването на главоболията. Съответните политически бюра ще останат без работа или ще трябва да се захванат с нещо, за което нямат експертиза.

Иначе идеята е стара – от поне 1998 г. Обсъжда се, доколкото знам и в момента. Но все не се осъществява.