КУЧЕТА И КОТКИ МОЖЕ. ХОРА - НЕ

Трогателна новинка стопли студеното ми сърце вчера. Неправителствената организация "Animal и така нататък”, да не й правя реклама, обмисляла да прави приют за малтретирани коне. Идеята вече била подкрепена от природозащитници, както и от някои от отговорните институции в България.

Идеята за приюта дошла, когато хората с добри сърца видели скитаща се кобила из квартал „Люлин”. Една добра жена я прибрала в двора на къщата си и я кръстила Пени. След това същата приютила и коня Силенцио, „отклонен в последния момент от пътя към месокомбината”, както пише в информацията.

Трогателно. Направо да са разплачеш. Както са се разплакали циганите, когато природозащитничката отклонила луканките им към двора си.

Нямам нищо против животните, въпреки че не гледам куче или котка вкъщи. Нямам достатъчно  увереност, че мога да се справя. Но не разбирам и не мога да споделя патоса на природозащитниците.  С риск да си навлека омразата на всички кучкари, не мога да приема за нормално в София да няма нито един приют за бездомни, уморени, малтретирани хора, а самата идея за приют за малтретирани уморени коне да събира овации още в зародиш.

Не може в София да няма старчески домове за бедни и безпомощни хора, а да има десетки приюти за бездомни кучета и котки. Айде за хотелите и ресторанти за кучета и котки да не говорим – имал бол пари, платил си за кефа – за своя и за кучешкия. Както има старчески домове за заможни не немощни възрастни.

Не може обаче да осинявяваш кучета, котки, че и хипопотами, маймуни и лисици в зоопарка, да ги храниш и да осигуряваш пари за прехраната им, да им празнуваш рожденните дни, а да подминаваш  с безразличие ровещите се в кофите за боклук,  а добре изглеждащи иначе възрастни хора.

Тези дни предизборно един кандидат-кмет обеща два приюта, за хора при това, през зимата. Вторият щял да е за мигранти. Общо за 170 души. Вие преценете дали са достатъчно. За повече общината няма възможности. За кучета и котки обаче има.

Всъщност това е и другата страна на проблема. Идеята за приют за коне със сигурност е родена от грижа и любов към животните. Човек, който ги няма тези две неща, не би се захванал с нея. Но със сигурност този природозащитник си е направил добре сметката и вече си е осигурил финансиране от междунардна конска фондация или е намерил пари по европейска програма. Защото той знае, че от чуждите фондации и по европроектите се намират по-лесно пари за кучета и котки, отколкото за хора. Брюксел ще финансира охотно Виенско колело за животни например, но не и за старчески дом или приют за бездомни. А защо да не се направи Виенско колело за кучета или котки – нали с европейски пари в Гурково бе направен Музей на магарето. Реализиран проект за  391 100 лева.

Навремето имаше един хубав филм – „Уморените коне ги убиват, нали?” Сега вече за софийските има шанс – ще им направят приют. Или както се казваше в един друг филм – наш, великолепен – кучета и котки може. Хора не.