Къде сбъркахме?

Три събития от последните седмици ме провокираха да потърся отговор на въпроса от популярна телевизионна реклама от близкото минало.

Първото са добилите голяма популярност Дупнишка и Сливенска популярни каси, в които десетки хора загубиха всичките си спестявания, подмамени от високите лихвени проценти, които тези каси са раздавали години наред.

Второто събитие са резултатите от проведено проучване за финансовата грамотност на учениците от 9 до 12 клас у нас. Те показват, че сме още в началото на един много дълъг път. За пример ще ви дам, че заложната къща е най-разпознаваемата финансова институция за гимназистите, но голяма част от тях не знаят за БНБ, например.

Третото събитие е разговор от с моя позната, която не работи и си гледа 3-годишното дете, а съпругът й получава заплата около 1000 лева. Нямат спестявания, но са решили да отидат за 2 седмици на море в Гърция. Освен това имат потребителски кредит, а междувременно тя си е купила доста скъп телефон на изплащане.

Какво е общото между тези три събития?

Участниците в тези събития обхващат три поколения българи и общото между тях е ниската финансова грамотност, която им е донесла много разочарования и тепърва ще берем плодовете от нея що се съди по резултатите от проучването, за което ви споменах.

Да започнем с милионите левове потънали в двете „популярни“ каси и десетките възрастни хора, които са загубили спестяванията си в тях. Тези каси са давали между 14 и 18% годишна „лихва“ на „вложителите“ си във времена, когато банките дават 1-2% по едногодишните си депозити, а една банка фалира преди по-малко от две години и навсякъде се говореше и пишеше, че лихвите от 7-8%, които е давала са нереални.

Може и малка част от хората, които са влагали пари в тези каси, да са знаели, че това не са точно банки (а кооперации и те стават кооператори, а не вложители), но болшинството от „ужилените“ са си мислили, че това е някакъв банков клон. Първото нещо, което ми направи впечатление, когато гледах репортажа по телевизията беше, че повечето дупничани знаеха тази каса като „Банката“ и се питаха на глас защо на някоя държавна институция не й направи впечатление, че тези лихви са много високи. Да, това са същите лихви, които те са получавали години наред и на никой от

тях не му е направило впечатление, че нещо не е наред.

Забелязах и че повечето от събралите се пред касата хора бяха възрастни, видимо над 60-годишни. Аз живях малко в периода преди 1989 година, но доста съм се интересувал от финансовия живот по онова време. Разпитвал съм и много хора, които са работили тогава във финансови институции, както и съм чел учебници и книги по темата.

Основното, което разбрах е, че отделния човек не е нужно да знае какво точно е кредит, лихва, падеж или други финансови термини, след като има един начин за спестяване – спестовен влог (книжка) в единствената Държавна Спестовна Каса. Каквото и да стане, има кой да се погрижи да теб – Държавата. Не трябва да знаеш на какво точно се подписваш, защото си „имаме доверие“, а и да откриеш нещо нередно, надали ще го кажеш на глас.

Но това време отмина и ние живеем вече 26 години в пазарна икономика. За съжаление, старите „правила“ още си важат за повечето от тези хора. А едно от тях е „Най-сигурното нещо са парите в банка“ и „Държавата ще се погрижи за нас“. Не е чудно, че схема с носталгичното име „Популярна каса“ събра толкова много пари, които изчезнаха в джобовете на нейните учредители.

Да се върнем на анкетата сред учениците. Близо 80% от гимназистите не знаят, че инвестициите в акции не са гарантирани от никого (даже от всемогъщата Държава), а 74% си нямат никаква

представа каква е гарантираната сума по влоговете в банки, но затова пък „имат усещане“, че всички пари са гарантирани. По-малко от 10% от учениците могат да изчислят проста лихва или да превалутират определена сума.

Не по-добро е нивото и в университетите. Дори студентите в икономическите специалности, трябва да назубрят определени понятия, вместо да се опитат да разберат какви механизми движат пазара. Изпитите стават все по-формални, за да може скъпите студенти да продължат да учат, а не да се откажат и да лишат университетите от полагащата им се субсидия.

Не е чудно, че повечето българи не мислят за бъдещето си, а живеят „ден за ден“. Как иначе да обясним, че спестяваш от разнообразна и качествена храна, за да си купиш последния модел телефон, който струва колкото две средни работни заплати у нас, или отиваш на почивка за 2 седмици в Гърция с бърз онлайн кредит, който е десетки пъти по-скъп от банков заем, например.

И това не е изолиран случай, а масова практика. Ако погледнем нещата от психологическа гледна точка, да не мислиш за бъдещето е присъщо на бедни (духовно и материално) общества. Богатите планират не за утре или за другата седмица, а за години и десетилетия напред.

Ако имаш поне средно ниво на финансова грамотност, няма да се хванеш на въдицата на поредния „фараон“, който е измислил нов вариант на известната Понци схема. А такива схеми е имало,

има в момента и ще има в бъдеще. Колкото и строги законови рамки да се създадат и да се правят масирани проверки от държавни органи, всичко е „След дъжд качулка“. Измамниците винаги са една крачка пред закона и предлагат нови „възможности“ за доверчиви хора.

Причините за това положение не са една и две. Да не обвиняваме държавата за всички злини и да не очакване от нея да се грижи за всяка сфера от нашия живот. Всеки един от нас има вина за това – като родител, като син или дъщеря, като учител, като служител във финансова институция.

Конфуций е казал „По-добре е да запалиш свещ, отколкото да проклинаш тъмнината“. Нека всеки от нас да поеме отговорност за действията си. Нека прочете и разбере основните понятия във финансите, като лихвен процент (и как се изчислява), инфлация, падеж, кредит, централна банка, търговска банка, риск, акции, депозити, валута и други, и да ги разкаже на своите деца, родители, баби и дядовци по подходящ начин.

Нека направим българска „Финансова революция“ по подобие на „Хранителната революция“ на известния готвач Джейми Оливър. Нека защитим нашите деца от разочарованията и финансовите катаклизми, които преживяхме ние. Нека не обричаме на мизерия родителите ни, подмамени от поредната „популярна каса“.