Кьолн, Никол и телесната автономия

„Кьолн, Мьолн... Българино, писа ли вече под снимката на Никол? Нека я опипаме... словесно.“

Това е читателски коментар в интернет под една от многото статии за събитията в германския град в новогодишната нощ, който съвсем спокойно можеше да съм написала и аз. И под който с този текст искам да се подпиша. Заради сексуалните посегателства на хиляди мигранти срещу жени по време на празненствата не само в Кьолн, но оказва се и в цяла Западна Европа, у нас се завихри бурна дискусия. Престъплението, разбира се, е отвратително и заслужава наказание с цялата строгост на закона – включително санкция и за властите, бездействащи от криворазбрана политическа коректност. Но въпросният дебат много лесно завива в расизма, и то с алибито, че се прави заради неприкосновеността на жените. Той наля вода в мелниците на националистическите партии по целия континент, превъзбуди и местните патриотари и мачовци. Вече никой не чувства угризения и срам да говори, че огромната опасност за европейските жени се крие имено в „мигрантската измет“, в „сблъсъка на културите“.

Престъплението обаче няма раса, националност и религия. Въпросът е, защо нещо подобно ни прави впечатление, чак когато е извършено от друговерци с различен цвят на кожата върху бели жени. Нима когато в арабския свят мюсюлмани не позволяват на мюсюлманки да карат коли и да учат в университет или когато бежанци изнасилват бежанки в лагери, това не е също така отвратително? Нима когато у нас всяка четвърта жена е по някакъв начин малтретирана в дома си и полицията се прави, че това са „семейни работи“ и не взима мерки, това не заслужава буря от коментари в интернет? Нима когато малолетни български гражданки от ромски произход са омъжвани против разпоредбите на нашия наказателен кодекс и раждат преди да навършат 14 години, възмущението ни и законът не трябва да се стоварят с цялата си сила, вместо разни хора да ни обясняват, че това било „особеност на тяхната култура“?

Обикновено когато пишех преди по тези въпроси, получавах ехидни подмятания, че нещо в личния ми живот не е наред, щом съм чак такава феминистка. Че тези, дето ги бият у дома, сигурно са си го заслужили с овчедушието си или с лекото си държание, стига съм ги защитавала. Че изнасилените жени си го просят с предизвикателно поведение. Че няма нищо лошо мюсюлманките да си седят у дома и да си гледат децата и мъжете, я виж там колко повече се плодят и колко по-здрави семейства имат, а не като у нас. Значи когато бели християни посягат на бели жени, а мюсюлмани – на мюсюлманки, не е чак такъв проблем. Виж, когато мащабът стане междурасов и междуетнически, тогава лошо, тогава се активизираме. Даже се намериха и някои да кажат, че германците си го били изпросили това с прекалено либералната си политика.

И цялата тази дискусия се случва паралелно с една друга публична интернет буря. Отдавна не се бях срамувала така от нашенската простотия, както след появилите се в медиите информации, че българският тенисист Григор Димитров може би има връзка с Никол Шерцингер. Певицата пусна във Фейсбук профила си поразголена снимка в леглото и няма нужда да обяснявам какви точно коментари на роден език се изсипаха под нея. Мачкай, Гришо! Удри, куме! Всичките се обобщават съвсем точно с изречението, че Григор Димитров сигурно много ще се черви, когато ги превежда на Никол.

В България продължава да има остра нужда от феминизъм, въпреки че на хартия равенството между мъже и жени е гарантирано. Законите ни и формалната уребда на страната не дискриминират никого по пол, това е отразено изрично и в конституцията. Само че масовите нагласи изостават с векове от тази модерност. Вероятно повечето възмущаващи се от събитията в новогодишната нощ в Западна Европа намират за много забавни българските коментари под снимката на Никол Шерцингер – сред които един от най-милите и възпитаните е: „Ставай да правиш мекици, ма“. Но лъстивите подмятания там на кирилица към певицата правят същото, което са направили и мигрантите в Кьолн – нарушават физическата автономия на една жена по най-изнасилвачески начин. Да, с думи, но и от това остават травми и белези в душата по същия начин като от опипването. Затова в по-развитите демокрации се смята за сексуално посегателство дори да се коментира нечие чуждо тяло и личен живот, пък било то и в положителен аспект. За това там се ходи на съд и се уволнява от работа.

Така че не вярвам в праведния гняв на никой възмутен от събитията в Кьолн, ако се подсмихва на коментарите за Никол Шерцингер. И докато има българи, на които подмятанията за певицата и Григор Димитров са им забавни, има нужда и от феминизъм у нас. Нека законите ни са напълно в тон със съвременните изисквания. Женските организации в България имат още много работа, докато научат местните мачовци какво означава „физическа неприкосновеност“, която у нас всекидневно се прекрачва под формата на шега, злобен коментар или мръснишко подвикване на улицата. А и докато научат и жените на това, защото те често не усещат, когато тяхната телесна автономия е нарушена.