Лекарят мениджър

Интервю с  акад. проф. д-р Иван Миланов, д.м.н., изпълнителен директор на болницата по неврология и психиатрия "Свети Наум" в София

- Академик Миланов, как "Свети Наум" се наложи като водеща болница в областта на неврологията, с едни от най-добрите специалисти, при това без задължения към държавата?

- Успехът почива на здрави основи, положени в началото на 60-те години, когато тогавашният директор на болницата проф. Ганчо Ганев създава революционните за онова време специализирани клиники и отделения за различни неврологични заболявания. Така още тогава у нас започват да се изграждат специалисти. Бях на специализация в САЩ през 1996 г. и ми направи впечатление, че там тепърва започват да разкриват такива отделения. А когато им казах, че ние ги имаме още от 60-те, те не можеха да повярват.

Грижата на по-младото поколение беше да продължим тази традиция и да я надграждаме с контакти от чужбина. И наистина успяхме да изградим сериозни връзки със специалисти от цял свят.

Успяхме и да задържим кадрите си в България, осигурявайки им възможности за допълнителни доходи от проучвания, за специализации, пътуване в чужбина и изяви у нас.

Благодарение на тези възможности във всяка от 6-те клиники в "Свети Наум" работят по един-двама много читави млади лекари, които за момента нямат желание да напускат България.

Колкото до дълговете - по-скоро не знам как другите правят така, че да имат дългове. Когато станах директор на болницата, я наследих с дълг от 130 хил. лева. Успяхме да го изплатим за около година и половина и оттогава, повече или по-малко, сме на печалба. Може би просто не харчим, без да мислим, и се простираме според чергата си.

- Какво отличава болничния мениджър от изпълнителния директор на една търговска или производствена компания?

- Според мен ръководителят на една болница трябва да е преди всичко лекар, защото само лекарят може пълноценно да контактува с колегите си, да ги разбира, да разбира проблемите им. Нашата болница има изключително добра икономическа директорка, но тя не разбира лекарите, нито те нея. Така че ръководителят на едно лечебно заведение трябва да бъде лекар и да има желание да се занимава с това. След това е много лесно да се научи на мениджмънт.

- До каква степен използвате ИТ решения в помощ на пациента и доколко залагате на традиционните за медицината подходи?

- Аз съм голям фен на всякакви технологични новости - не само в професионален план, но и в живота. В "Свети Наум" първи въведохме софтуерната система "Гама", която

съвсем отскоро работи и в Здравноосигурителната каса. Тя е важна не само за Касата, но и за циркулацията на информация в болницата. Благодарение на нея, когато пациентът си направи изследване например, резултатите веднага пристигат при лекуващия му лекар. В съвременната медицина този начин на комуникация е просто задължителен, а не хората да се разхождат с папки под мишница.

Друга технологична новост, в чието разработване участваме, е специализираният софтуерен продукт "СмартМС", за пациентите с множествена склероза. При тях лечението е много продължително, а заради изискванията на Касата са принудени непрекъснато да идват до болницата за протоколи и изследвания. Тази система ще им спести това разкарване, ще бъде много удобна за лекарите, а още повече за пациентите, които, за разлика от нас, трудно се ориентират в бюрократичната джунгла. До този момент около 70% от пациентите ни са включени в нея - едно доста добро покритие. В по-следващ етап тя би могла да се развие така, че да обслужва и хора със сходни заболявания, а и да се използва от НЗОК.

- Кои са водещите иновации в областта на неврологията в момента? Кога и на каква цена ще получи достъп до тях българският пациент?

- Неврологията е една много бързо развиваща се сфера. Само преди 20 години тя беше описателна наука - описваха се едни заболявания, без да се знае на какво се дължат те и без да може да бъдат подредени. Сега обаче е различно. Множествената склероза например е област, която се развива изключително бързо по отношение на лечението.

Появяват се най-различни нови медикаменти, които атакуват определени звена от развитието на заболяването. Ако през 2000 г. имахме опцията да лекуваме само с интерферони, днес разполагаме с 6-7 различни варианта. От началото на годината в България са навлезли два нови медикамента, като очакваме и още. Множествената склероза е социалнозначимо заболяване, защото засяга хора в много млада възраст, които цял живот са обречени на страдание. Но сега ги няма онези тежко инвалидизирани пациенти, които виждахме преди, 2-3 години след поставянето на диагнозата. Периодът, в който качеството на живот се запазва, е много по-дълъг. Освен с иновативни терапии, вече разполагаме и с една от най-модерните апаратури за мозъчна магнитна стимулация.

В лечението на паркинсона също навлязоха много нови методики, които значително удължават и подобряват живота на пациентите. Успяхме да убедим Здравната каса да плаща за една много скъпа, но ефективна терапия, която удължава живота на заболелите с около 20 години. Към момента тя се ползва от около 50 души.

- Масово споделяната оценка за вас е, че сте един от най-успешните лекари и мениджъри в България. Коя е мотивацията, която ви движи напред?

- Много ласкава оценка, радвам се да я чуя, но не съм сигурен дали съм точно най-успешният. Лично моята мотивация цял живот е била една и съща - да се развивам. Обичам да правя неща, които ми доставят удоволствие. Каквото съм искал в науката, съм го постигнал. Искам болницата ни да е хубава и известна, защото смятам, че един лекар не

може да се изгради извън дадено лечебно заведение. Човек не може ей така, откъснат, да стане много велик. Ако заведението, в което работи, няма стойност, от него няма да излезе никакъв лекар. Казано иначе, трябва да изградим базата, за да започнем да изграждаме себе си.

- Какъв съвет бихте дали на колегите си, които ръководят други лечебни заведения?

- Единственият съвет, който мога да дам, е човек да работи с желание и да влага душата си. Другите съвети са безполезни. Ако не ръководиш със сърце и удоволствие, няма как да стане. Всички сме чували съвети от типа "Пестете пари", "Не харчете пари"… Но ако някой е директор само за да му викат "другарю директор", няма смисъл изобщо да се занимава с това!