Леля Гошка - “Българската мечта”

Няколко много неприятни неща станаха ясни покрай случката с леля Гошка, която спечели 68 милиона евро от лотарията в Испания.

1. Елин Пелин май ще се окаже прав, че ако в България се роди гений, то той ще бъде геният на завистта. Дори не искам да повтарям епитетите, с които жената от село Искър и близките й бяха обсъждани в интернет от подразнени неспечелили нищо нашенци. Ще се въздържа да цитирам и някои вестникарски заглавия, които са направо подсъдни. Чак да те хване срам, особено в сравнение с топлото отношение на испанците и техните медии към късметлийското семейство. Там ги наричат “работливи”, “емигранти за пример”, “добре адаптирани към обществото”, “чудесни приятели”, радват им се. Кметът на Кинтанар дел Рей, където живеят, даже им благодари, че са направили селцето му известно, което било добре за икономиката му. А у нас - съселяните на Гошка и мъжа й с половин уста казаха пред камерите, че не са ги чували отдавна; не ми е известно кметът на Искър да ги е подканил да инвестират в подопечното му населено място и да им е гарантирал, че всичко ще бъде според закона. И като добавим и споменатата вече злоба в коментарите, съвсем се изложихме пред чужденците.

2. Представата за българите в чужбна е много лоша. И най-вероятно се изчерпва с образа на Иво ел Булгаро, страшния “трошач на кости”. Както писаха испанските медии, именно от него били побегнали Гошка и близките й, които в момента са в неизвестност, защото хората му се канили да им сторят зло и да им отнемат парите. Статиите са придружени със снимка на лошо гледащ човек, приличащ на треторазрядна мутра от 90-те години. Испанците може да се радват на късмета на работливото нашенско семейство, но първата им асоциация, щом се споменат българи, е мафия и чупене на кости. Е, поне покрай този последен образ се отървахме от старите си аватари - “убийци на папата” и “пръв сателит на Съветския съюз”, но не ги заменихме с нищо по-добро. И държавата няма никаква политика по въпроса.

3. Емигрантите ни не разчитат на родината за нищо. Семейството на Гошка е от 17 години в Испания. Очевидно са трудолюбиви и почтени хора. Те са ресурс, който страната ни не е пожелала да използва, отказала се е от него, прогонила го е. Затова и сега, когато ги споходи късметът, те не желаят да инвестират парите си в родината, не дават интервюта на наши журналисти, не контактуват с народа си. Не търсят и закрила от страната си, ако са се почувствали уязвими. Просто изчезнаха, без да оставят следа. Дори не обясниха защо - дали за да се спасят от медийното

внимание или наистина нещо ги грози. А на практика те са си все още български граждани и държавата ни би трябвало да се грижи и за тяхната безопасност, независимо къде се намират.

4. Гошка може да се окаже “Българската мечта”. След като вече близо три десетилетия я търсим, май я намерихме в желанието за лесна печалба. Злобните коментари в интернет за печелившите нашенци вероятно идват от хора, които по цял ден търкат билетчета от лотария. Особено в по-малките населени места и в по-бедните градски квартали това се е превърнало в епидемия. И как не! Ако нямаш пари за кабелна и по цял ден гледаш на антена само няколкото ефирни телевизии, в две от тях от сутрин до вечер ти рекламират примери на хора, изтрили едно билетче и спечелили няколко стотин хиляди. След което си оправили живота, купили си апартаменти, погасили си кредитите и отишли на екзотична почивка. Тегленето на наградите от двете най-големи лотарии, които обещават такова лесно щастие, се въртят всеки ден в праймтайма. Лошото е, че там нямаме нито един разказ за човек, който се е трудил упорито и сърцато и е постигнал нещо. Новините и публицистиката се въртят основно около политически сплетни, криминални хроники, сводки за пикочния мехур на някой гръмнат мафиотски бос и зов за помощ за болни дечица, на които здравната ни система е безсилна да помогне. Други сюжети освен тези рядко проникват. Единствените истории на успеха в публичното пространство са на спечелилите от лотариите. Как да не си дадеш

последните пари за талони и да не хванеш мускулна треска от ежедневно триене със стотинка!? Това е единствената надежда, която някой ти дава, че можеш да си оправиш положението.

Струва ми се, че тези четири лоши неща, които научихме за себе си покрай случая с Гошка, са плод на пагубното и необезпокоявано въздействие на чалга културата върху умовете ни. Не я мразя, защото е елементарна и глуповата, първосигнална и провинциална, нито дори заради ориенталщината й. Тя просмука в клетките ни морала и въжделенията на мутрите от 90-те години, които я финасираха и наложиха. И сега вместо да мечтаем да построим “Швейцария на Балканите”, както беше веднага след 1989 година, искаме да ударим един бърз джакпот без да учим и без да се трудим. Да ни падне нещо даром, някой да ни подари спасение, ако трябва - дори да си го откраднем. Затова е и тази злоба към Гошка. “Тя се уреди!”, мисли си обезвереният българин и купува ново билетче в очакване на щастието, а и през ум не му минава, че Гошка не е разчитала на лотарията, а е заминала на гурбет с мъжа си и децата, когато тук не е виждала надежда, и 17 години е полагала тежък физически труд. И щеше да бъде щастлива и без милионите в евро.

За да се стигне до това състояние на нещата, са виновни и всичките ни творци и интелектуалци, които не изпяха нито една песен, не написаха нито една книга и не снимаха нито един филм, в

който да ни разкажат някаква положителна съвременна история и да ни дадат примери за подражание. Някои от тях възпяваха мафията и я представяха в симпатична светлина, други си избелваха биографиите, громейки комунизма, в който се чувстваха доста добре, трети помрънкаха за алкохолизма и наркоманиите си на стотици страници, четвърти изкрадоха де що има световни автори и представиха резултата за собствено творчество, пети се скриха погнусени. Но никой не пожела да ни даде надежда, посока, мечта, и то искрено и талантливо.

Затова вече не искаме да подражаваме на швейцарците, които с много труд, постоянство и ум са си изградили една подредена държава и са си опазили природата. А завиждаме на Гошка за падналите й от небето пари. Както и на всеки тарикат, който минава леко и криминално през живота. После се чудим защо всички в чужбина свързват страната ни по-скоро Иво ел Булгаро, вместо с Кристо и Цветан Тодоров, пък дори и с трудолюбивата Гошка.