Можем ли ние, българите да създаваме иновативни продукти

Попитали трима приятели - мохамеданин, християнин и евреин: “Какво бихте направили, ако огромна океанска вълна залее сушата и започнете да се давите?” Християнинът рекъл: “Ще се прекръстя, ще се помоля на Бог да ме пусне в рая, да отвори вратите му.” Мохамеданинът казал: “Ще изрека името на Аллах, ще си кажа, че това е късмет, такава ми е съдбата и ще се удавя.” А евреинът отвърнал: “Ще благодаря на Господ и ще приема волята му да се науча да живея под водата.”

Та, ако кризата можеше да говори, сигурно щеше да ни разкаже този виц като метафора за най-големия й урок: да се научим да живеем под вода – във флуидната реалност на постоянно отмиращи, нововъзникващи и променящи се пазари. И да ни каже, че в сегашната тотална несигурност, няма да минем с молби за спасение, а със смяна на перспективата и тотално ново, разчупено мислене. И най-накрая да погледнем на себе си като на лидери. Със зрялост и разбиране, че сме неделима част от взаимосвързаното глобално село. Попитайте се: “Как с действията си аз като лидер и моята компания допринасяме за проблема и за разрешението му?” Бъдете честни.

Нека се опитаме да отговорим на два основни въпроса: Какво научиха мениджърите от кризата досега? И как под вода да управляваме устойчиво себе си, екипите и организациите си? Така че не просто да изкараме, а да градим компаните си върху скала? Как да станем като Кольо Фичето и Захари Зограф и поколенията да разпознават почерка ни? А защо не от България да излязат продукти и услуги от световна класа?

Знам - ще кажете, че трябва да се оцелява. Да, но какво, ако повече български лидери и компании започнат да гледат от друг ъгъл и вместо да се чудят как да направят големите пари, като Стив Джобс усетят страстта си и създадат иновативни продукти, за които хората по цял свят се редят по опашки и които сменят играта на пазара? Как да стане това?

За простота ще групирам уроците от кризата за мениджърите по четирите елемента

1) лидер, който води даден 2) екип към 3) конкретна цел/посока в рамките на 4) една система (икономика).

Урок 1: Кризата ни подсети, че най-важен е клиентът

Той е смисълът и причина за нашето съществуване, а не парите. Звучи азбучно, но преди кризата де що хвърчеше се ядеше и бизнесът (и не само българският) преживя своите няколко бързи като бенгалски огън години. Но периодът на “захванал съм един страшен бизнес”, на експлозивните бумове по индустрии, на следването на модата с цел относително бързи и лесни печалби, свърши. (И слава Богу!) Мнозина мениджъри осъзнаха това с цената на много бели коси.

Сега безцелните бизнеси, т.е. тези без визия, без мисъл и грижа за клиента, се попресяха. Ако кризата продължи идните 10 г., те ще бъдат тотално пометени от гигантската вълна на предстоящата промяна в бизнеса. Та, изводът е, че не всичко, което хвърчи се яде. А и да се яде, не е за дълго.

Как оттук нататък да напипваме посоката? Тук има три ключа към бъдещето. Първият: Нужни са постоянна иновация и страст, за да минете през иглените уши на предприемачеството. Сигурно сте чували онзи живототрептящ въпрос “Има ли пари в този бизнес?” Това е все едно Стив Джобс още преди да е помечтал или да усети в кое му е страстта, да разпитва: “Абе, има ли пазар за Мас, iPhone и iPad?” Ами не. Като предприемач той проверява коя е дръзката му мечта, при която сърцето му се разтуптява. После създава изключителни продукти, които вдъхновяват клиентите по света и вдигат цели индустрии и световния пазар на следващото ниво. Скоро бумове в познатия им вид не се очакват. Но много нишови (още незаети или неразработени) пазари ще бъдат открити и преобразени от предприемачи с неговото иновативно мислене. И с волята с години къртовски труд да създават невидими с просто око иновации, които накрая да направят wow пазарен ефект. Та, ако искате устойчив бизнес, чуйте естествено клиента. Но първо чуйте собственото си сърце: коя е страстта ми като лидер и като компания? Вижте визията си: Как си представяме клиента, след като е получил нашия продукт или услуга? Без това, при първата трудност многообещаващият бизнес ще ви писне, няма да имате енергия да минавате през изглените уши на предприемачеството. Пък знае ли човек, може и българският Стив Джобс да се появи в някоя индустрия...

Вторият ключ към устойчивото бъдеще е, в баланса – между амбицията/егото на компанията (финансовата цел) и нейната душа (смисълът от съществуването й). Старият модел е фирмите да гонят основно финансовите си амбиции. Мениджърите тепърва ще се учат как да съчетаят егото и душата в бизнеса.

Третият ключ: забравете стандарта “горе-долу”. Клиентите стават все по-образовани, задоволени, придирчиви. Неусетно техническата революция ги направи гладни за преживявания, за нещо изключително далеч “отвъд добавената стойност”, за съвършенство, което докосва ума, но и сърцето им.

Компаниите, които открият тези три ключа за себе си, ще държат в ръце Свещения граал на бизнеса в 21. век.

Урок 2. Да подреждаш къщата си под вода

Преди кризата бизнесът вървеше, къде на интуиция, къде понесен от моментен пик, но малцина в екипа знаеха как точно става това. Новата реалност подсети лидерите да си стегнат къщата – едни описват процеси, процедури, за да гледат всички от един и същи нотен лист, други се преструктурират, за да добият гъвкавост.

В идните 10 до 20 години бизнесът ще разбира: Как действаме, когато не знаем какво не знаем? Т.е. при пълна неизвестност. Защо? Защото повечето компании са с дизайн от индустриално време – като телефон с шайба. Той работи, но е проектиран за аналогови сигнали (ясни, предвидими проблеми). А ако сателит понечи да му прати GPS сигнал или недай си, Боже, да зареди от облака мобилно приложение (сложни, нееднозначни проблеми и задачи от неразпознаваеми посоки), тази информация няма да бъде разпозната, камо ли да се запише. Защо? Защото аналоговият телефон не знае, че не знае. Той е по стара технология. А за всеки смартфон това е като детска игра. Бизнесът все още е като телефон с шайба, попаднал в хаотичната среда на милиони едновременни хайтек сигнали, мрежи и облаци.

Урок 3. Хората: от периферията в центъра

Преди стандартното клише беше “хората са най-голямото богатство на компанията”, но колко реално го прилагаха? Бизнесът разбра, че те наистина са в центъра, защото и най-съвършените системи и машини, не познават така клиента, че да измислят решение, нито да обслужат със сърце клиента. Това го могат само хората.

Екипите и бюджетите бяха орязани до кокал. Сега бизнесът залага, на малко, но по-качествени и по-добре платени служители. А ако иска да се развива устойчиво във времето, ще е нужно да инвестира в подготовката и снаряжението на ключовите си бойци. 

Кризата дойде изневиделица за мнозина и някои управители вече създадоха напредничави бойни екипи, които са на крачка пред другите в компанията. Задачата им е да предусещат пазара и да порят като с лъч напред.

Мениджърите все повече усещат, че старите инструменти - заповедите и контролът, прегледът на представянето два пъти в годината ги отдалечават от хората и са източник на напрежение, т.е. са неефективни. Новият въпрос пред тях е как да управляват и вдъхновят информирани и свободолюбиви хора, т.е. милионери? Засега за мнозинството мениджъри хората все още са като “черна кутия” – с две очи, уши, ръце, крака, нос, уста... А какво става в тях? Какво ще ги задвижи, че да вложат не само ръцете и умът, но и сърцето и духът си в работата? Тепърва мениджърите ще се учат как да чуват служителите, как да извличат от тях решения, как да работят със страховете им от акули и всякакви подводни зверове и как да ги вдъхновят да работят не защото трябва, а защото искат. Не само през 2012 г., а през 21-ви век подходът за това е ясен - коучингът като лидерски стил е новото ниво на управление в бизнеса, който вече се прилага в компании като Google. Това е новият човешки подход на лидерите, с който ще създават не бездушни “машини за пари”, а общности от хора, които реализират не просто резултати, а мечти.

Урок 4. Лидерът – двигател или прът в колелата на промяната?

Надали вече има управители, които си седят лежерно с уискито в ръка на последния етаж. Сега са много по-активни, принудени са да знаят повече. “Вече не става да си хитрец на дребно. Отпуснеш ли се, така ще те шамаросат, че ще си вън от бизнеса, трябва непрестанно да са ти включени радарите, от много места да сглобяваш картината”, ми каза наскоро един управител. И добави: “Трябва да сме здрави и в добра кондиция, да сме много по-отворени, тепърва да се развиваме като хора и професионалисти.” Вече всеки се учи да усеща подводните течения.

Оттук нататък? Навигацията на кораба на бизнеса в новата реалност е тестът за капацитета на лидерите да управляват при тотална неизвестност. Най-големият въпрос, който всеки капитан ще трябва да реши, е дали иска да бъде част от промяната или прът в колелата й?

Големият риск за лидерите е да не се предадат на страха. Но аз вярвам, че българските мениджъри имат мъдростта, гъвкавостта и силата да заживеят под вода. И без да звучи патриотично, може би повече от всяка друга нация.

Ирина Горялова, коуч по лидерство за изпълнителни директори, за списание „Мениджър”