Момчета, така не става!

 Преди време отидох на Конференцията по Иновации. Млади и не толкова млади хора по години, но искрящи по дух и мечти, споделяха всякакви иновативни идеи. Хора от цял свят разказваха разпалено какво правят в областта на ИТ, аутсорсинг, производство, търговия, маркетинг и реклама, човешки ресурси и почти всяка друга област, от които се състои икономическия и личния ни живот. Скоро бях на фестивал на науката, където запалени колеги изнасяха лекции и даваха за пример как в един смартфон има поне 64 Нобелови награди. И как българските роботи са на световно ниво. И много други истории. Вчера бях на събитие, където две големи компании анонсираха колко пари ще инвестират в млади хора и техните иновативни идеи. След по-малко от месец ще е Хакатон – едно страхотно приключение за младите хора, изкушени в мечтите и създването на нови технологии.

Какво е обединяващото? Във всички тези събития няма намеса на държавен орган. Всички те са организирани от компании, или ентусиасти, или НПО-та, изобщо от хора, с искра в тях. Има подкрепа от някои политици, има участие и признание. Но няма директна административна намеса. Затова и събитията се случват. Затова и много хора са окрилени, споделят идеи, раждат се нови пространства, услуги, технологии. Бавно, но сигурно вървим към нормализацията на западните държави. Работи се по класическия модел – запалваш някого, после малко го обучаваш, после го правиш фен, после го правиш ревностен привърженик, на рая той тръгва да разпространява идеите. Модел стар, колкото света. И доказано работещ.

А в този момент Министерството на икономика е подготвило и ще се опита да прокара за гласуване Закон за иновациите (качен е на Портала за обществено обсъждане – www.strategy.bg). Бърз поглед през него ме кара да потръпвам от ужас какво ще се случи с иновациите в България. Ето само някои бързи забележки:

• Това не е закон. Това е опит за Стратегия. Не урежда почти нищо. А само казва какво пожелателно би било добре да бъде.

• В закона се казва, че ще се напише стратегия. По принцип един закон се пише след като има яснота каква е Стратегията и какво се цели със закона.

• Огромната част от закона са пожелателни изречения. Например: „Държавата създава благоприятна среда за стимулиране на иновационната дейност чрез данъчни, митнически, регулаторни и други икономически, финансови и социални облекчения.“ Как ще стане това, няма и дума. Нито какви още документи се очакват. Законът по дефиниция урежда само правила за поведение – кой какво има право да прави, какво няма право да прави и какви ще са санкциите, ако има нарушение. Общите обещания са запазена марка на предизборни речи и любовни обяснения.

• Донякъде изглежда добре, че две Агенции се сливат в една. Но не е ясно какво ще е подобрението в работата на новата Агенция. Липсва какъвто и да е стратегически подход

• Не е ясно защо някой си мисли, че като обедини два екипа на Агенцията за инвестиции и Агенцията за малки и средни предприятия, ще получи работещ екип на Агенция за иновации. По тази логика защо не обединят Агенцията за ядрено регулиране и НАП и не ни взривят направо???

• Агенция за инвестиции може би трябва да има. Много бизнес интереси идват от държави, където културата им изисква да получат държавна подкрепа. Не знам. Агенцията за малки и средни какво прави – нямам идея. Но тези хора не разбират от иновации. Самото им съществуване показва, че не разбират. Ако разбираха, тези агенции отдавна нямаше да ги има.

• Ролята на министъра на икономиката ще бъде да координира действията и да внася доклади. И за това му трябва цяла Агенция?

• В описанието какво ще върши агенцията са събрани накуп задълженията на старите агенции, плюс някакви общи пожелания за иновации. Хаосът ще бъде тотален.

• Мотивите, които съпровождат законопроекта, започват с: „Голяма част от бизнеса не отчита значението на иновациите като фактор за придобиване на уникални конкурентни предимства и няма нагласата за оптимално използване и развитие на разполагаемия иновационен потенциал.“ Пълна глупост. Бизнесът отчита значението на иновациите. Просто не иска да плаща данъци и върху тях. Алчността на политиците пречи на по-широкото използване и разработване на иновативни технологии и услуги.

• Браво, че са се опитали да направят оценката за въздействие. Но тя е изключително едностранно написана. Сякаш оценява само въздействието върху администрацията. Дали и колко администратори ще си запазят службицата. Оценката трябва да показва как закона ще се отрази на рецепиентите – бизнеса, какви разходи, какви приходи се очакват и т.н.

Всичко е написано по толкова странен начин, че сякаш се прави Агенция за инвестиции, но за да не писнат хората и да е модерно, е кръстено Агенция за растеж в Закон за иновации. А на практика едни чиновници ще разпределят едни пари по неизвестни критерии. Няма приоритети, няма индикатори за успех, няма визия. Как искат да стигнат някъде, като няма идея накъде са тръгнали?

Трябва да отбележа, че почти същата стратегия беше предложена на правителството на Орешарски от набор администратори. Има разлика от десетина изречения. Поради безмислие, беше отхвърлена още в зародиш.

За да не съм съвсем негативен, веднага давам няколко идеи, които администрацията може да направи, ако наистина мисли за по-широко въвеждане на иновациите. Признаване на иновациите за разход, опростени процедури по ОП „Конкурентноспособност и иновации“ (под шапката на министерството на икономиката), засилен истински контрол как се изразходват средствата, дискусии и кръгли маси по темата, повишаване на образованието и нагласата за търсене на иновации още от ранна възраст. И това са само няколко неща. Бизнесът има идея, питайте го.

Както се казваше в стария виц: „Не стават така тези работи, момчета!“