На днешната дата, 2 юни. Ден на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България, Черешова Задушница.

На днешната дата:

• През 455 г. вандалите нападат, превземат и плячкосват Рим в продължение на 2 седмици.
• През 575 г. започва понтификата на папа Бенедикт I.
• 657 г. — Свети Евгений I е избран за римски папа.
• През 1537 г. папа Павел III издава забрана северноамериканските индианци да бъдат използвани като роби.
• През 1873 г. при поредния разпит на Атанас Узунов в Хасково турската полиция успява да установи неговата самоличност и изтръгва признание за съпричастността му към комитетската организация.
• През 1876 г. при сражението под връх Вола загива Христо Ботев.
• През 1880 г. е приет първия закон за устройство на съдилищата в България.
• През 1885 г. костите на Георги Раковски са пренесени от Букурещ в България.
• През 1896 г. италианецът Гулиелмо Маркони патентова радиото.
• През 1901 г. със закон окончателно е отменен натуралният десятък и е въведен поземлен данък.
• През 1907 г. в Хага започва Втората световна мирна конференция.
• През 1915 г. Централните сили предлагат България да нападне Сърбия и да завземе цяла Вардарска Македония и Поморавието, а след войната обещават съдействие за присъединяване на Южна Добруджа и Кавала.
• През 1924 г. президентът на САЩ Калвин Кулидж подписва закона, който предоставя право за гласуване на индианците, родени в САЩ.
• През 1946 г. след общонароден референдум Италия е обявена за република, а жените получават избирателни права.
• През 1953 г. се извършва официалната коронация на кралицата на Великобритания Елизабет II в Уестминстърското абатство в Лондон, която е пряко предавана по телевизията.
• През 1979 г. два милиона поляци посрещат папа Йоан Павел II при неговото първо посещение в Полша.
• През 1992 г. при референдум в Дания е отхвърлен Договора от Маастрихт.
• През 1999 г. африканският национален конгрес печели 66 % от гласовете на избори в ЮАР.
• През 2003 г. от космодрума в Байконур е изстрелян „Марс експрес”, първият междупланетен космически апарат на Европейската космическа агенция.

Рождениците днес:

Боряна Радева - Главен мениджър и Председател на Надзорния съвет на Евромаркет Груп. Председател е на фондация „Етерна”, която поде кампанията „Вечните сгради на България” – инициатива за възстановяване на обекти с национално значение, стартирала през 2006 г. и реализирала възстановяването на Боянската църква. Завършила е икономика и право в УНСС. Работила е в задгранична дирекция на индустриалния конгломерат „Контролно заваръчни устройства” – тогавашен монополист в производството на танкери, цистерни и т.н., с големи обекти в Чехия, Кувейт, Бруней и др.

Валери Димитров - председател на Сметната палата

Венета Зюмбюлева – актриса

Владимир Луков – поет

Георги Анастасов – депутат

Евгени Минчев - светски хроникьор

Константин Еленков - литературен критик

Петър Манджуков – бизнесмен

Севда Шишманова – журналист, програмен директор на БНТ

Празници и събития:

Ден на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Паметната дата се отбелязва за пръв път през 1884 година във Враца и Пловдив. По традиция, на 2 юни се организира всенародно поклонение на връх Околичица във Врачанския балкан - лобното място на великия български поет и революционер Христо Ботев. Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България се отбелязва официално от 1901 година, когато на връх Вола присъстват и живи Ботеви четници. На връх Околчица през 1938 година е издигнат 35-метров паметник с опълченски кръст, който увековечава подвига на Ботев и четата му, а в падината Йолковица на естествена канара е издълбан надпис, който бележи точно лобното място на поета-революционер. По традиция всяка година на този ден в знак на почит към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България, точно в 12 часа в цялата страна вият сирените в продължение на 3 минути.

Черешова Задушница - съботата преди Петдесетница е ден в памет на всички починали православни християни. Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а Задушница пред Петдесетница е нарочен възпоменателен ден. След Възнесението на Господа входът на Царството небесно в невидимия свят – на рая, е отворен. Затова в този ден Църквата  усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра – и ще се моли за тях до свършека на света. На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. Преди този ден и на самия ден Църквата усърдно се моли за очистване от сквернотата на греха и опрощение на починалите с вяра в Христа. На Задушница камбаната бие траурно – с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида. Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, поставят цветя, преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян, носят жито и в църква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват хляб и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: Бог да прости. Задушницата се нарича в България „Черешова“, защото това е най-популярният плод през периода и обикновено се прибавя към поменателните трапези.