Не бъркайте парите със ситуацията!

 Не знам дали си спомняте този брадат виц: „Хасан обяснявал на Айше какво е ситуация - например, казва Хасан, да кажем, че ти ме хващаш на калъп с някоя друга - ето тва е ситуация. – Ясно, казва Айше, значи ако ти ме хванеш с някого на калъп – това е ситуация... – Ааа, Айше – казва Хасан – не бъркай ситуацията с боя!“ Ситуацията в момента е кофти – няма пари и т.нар. междуфирмена задлъжнялост нараства. Статистиката се занимава с измислени данни за нулева инфлация, а политиците се бият по косматите гърди с ниските пенсии и доходи – с което ситуацията придобива още по-кисел вкус – не изневяра, а изнасилване.

Истината боли – опитваме се да сложим на местата и в отношенията, където ТРЯБВА да стоят парите други неща – морал, приятелство, лоялност, дългосрочни отношения и т.н. То е като в строителството – ако тъпчеш вестници там, където трябва да има железобетон, първото земетресение или минал наблизо камион скоро ще покаже мизерията в пълната ѝ „вестникарска“ реалност. Както се вижда – засега успяваме да живеем с това. Скоро обаче може попаднем в ситуация – да нямаме пари да си купим вестниците, с които да напълним постоянно зейващите дупки. Дай Боже, да можем да се доверим на българската пост-соц-традиция до бой да не се стига…

Почти 22 години след като в България еднопартийната система официално приключи и след като изминалият тогава 45-годишен период продължи с половината нов период на „преход“ много формално и грубо погледнато сме в ситуацията, откъдето тръгнахме – цялата власт е в ръцете на една партия, при това – дадена ѝ чрез избори. Може би това е някакъв консервативен и превантивен избор – да не се пилеят държавни пари в множество партийни каси. Оптимистичният вариант е да погледнем на това като на икономия, която ще върне парите в икономиката там, където им е мястото – в рационалните отношения между фирмите, държава и обикновените потребители, в които трябва да остане „контрата“ – с ДДС-то напр.

На фона на липсващите пари в икономиката банките отчитат нарастващи спестявания. Парадоксална ситуация, но също с логично обяснение – българинът вярва на банките повече, отколкото на политиците, които предлагат да не изпадаме в паника и да стимулираме икономиката с повечко потребление и данъци. Данъците били най-ниските в Европа и са стабилни като стандарта на живот – най-ниския в Евросъюза, че и сред страните-кандидати.

Ликуването от ситуацията към момента се отлага за по-добри времена – дано само не се сбием от добри намерения до настъпването им…