Не връщайте задължителната казарма

През 1944 г. американският конгрес приема закон за адаптация на войниците, участвали във Втората световна война. Той предвижда различни видове облаги, сред които ипотечни заеми с по-ниски лихви и заплащане на професионално обучение или колежанско образование. Подобна програма приема и Канада. Много бързо и на двете страни им става ясно, че това е изключително далновидна мярка, която бързо решава множество проблеми. „Законът за редниците“, както е известен в САЩ този акт, действа и до момента и е една от най-големите реклами на американската армия, с която се насърчава присъединяването към нея.

Представете си, че сте бедно момче или момиче от гетото, нямате пари за колеж, бъдещето ви изглежда обречено на мизерия и най-вероятно и на престъпност. Армията тогава става една много добра възможност. Докато сте на служба там, получавате заплата. След уволнението ако сте умен, отивате в колеж, който плаща държавата, ако не успеете да покриете критериите за висше образование – ви обучават на професия пак безплатно и ви дават занаят в ръцете. Много от ветераните се вливат в редиците на полицията. Така Законът за редниците върши няколко добрини едновременно – избавя страната от поредния парий, който би тежал на социалната система, като го прави пълноценен член на обществото. Доставя на правоохранителните служби обучени и проверени кадри. И в същото време набира високо мотивирани военнослужещи, които постъпват в професионалната армия не само за да си играят на Рамбо, а за да постигнат по-добро бъдеще за себе си и семейството си.

Ако нашите политици не знаят за тези програми в Северна Америка, трябва бързичко да се запознаят с тях, преди да говорят високопарни приказки за задължителна казарма, както с охота правят напоследък. Някои по-млади хора може и да се подлъжат, че наборната служба ще ги направи мъже. Вероятно си я представят като някакъв скаутски лагер с много приключения и забавления. Само че нас, които сме живели във времето, в което тя наистина съществуваше, няма да успеят да ни заблудят.

Със задължителна военна служба се създава ниско мотивирана, разпасана и небоеспособна армия. Помня, че моите връстници, за които нямаше мърдане от казармата, гледаха на нея в най-добрия случай като на кражба на две години от живота им. Разказите им от този период са изпълнени с насилие, унижения и горчивина. Дори някой да е имал романтичната нужда да си се представя като защитник на родината с пушка в ръка, влизането в казармата бе най-сигурният начин да слезе на земята и да стане убеден пацифист.

Когато бях ученичка, всички задължително ходехме за двайсетина дни на военно обучение, което си беше една мини-казарма. Нали си представяте с какъв ентусиазъм дървените философи от английската гимназия приемахме това? С нулев. И момчета, и момичета тичахме с униформи и притовогази по баирите, учеха ни да разглобяваме автомати и да стреляме, да лазим под бодлива тел – нещо, което никога така и не ни потрябва. А сега си представете как са ходили на същото задължително обучение децата от художествената гимназия, или от балетното училище. Не всеки е създаден да бъде войник. И когато му налагаш подобен чужд за него живот, получаваш само съпротива и ненавист. Как от това смяташ да изградиш боеспособна армия?

Надявам се упоритите приказки за задължителна казарма напоследък да са само част от политическото пустословие, на което така сме свикнали през последните десетилетия, а не сериозно

обмисляна стъпка. Защото ако се направи, това ще е поредната демонстрация на глупост и недалновидност, която няма да реши нито един проблем. Няма да направи от момчетата мъже, а само ще ги научи как да унижават по-слабите, както се случваше в истинската казарма от социализма. Няма да създаде боеспособна армия, защото предимствата на професионалната мотивирана войска пред немотивираните и попаднали по задължение на служба редници отдавна са доказани практически.

Но една програма за уволняващите се професионални войници като тази в САЩ и Канада би свършила много добра работа на страната ни. Ще даде шансове на хората от гетата, ще вдигне авторитета  на военната служба. Ако знаят, че след казармата ще получат безплатно образование или професионално обучение, момчетата и момичетата от по-бедните семейства буквално ще се натискат да се запишат в нея.

Законът за редниците е подложен на много критики в САЩ, най-вече защото бялата администрация препречва пътя към висшето образование на чернокожите ветерани. Но въпреки това и те получават по-голям достъп до колежите благодарение на него. Когато законът започва да работи през 40-те години на миналия век, чернокожите студенти са малко над 1% от всички студенти в Щатите. До 1950 година този процент се вдига до 3.6% до голяма степен благодарение на Закона за редниците.

България е страна с много социално изпаднали хора. Ако армията има нужда от войници, може с умни мерки хем да ги намери, хем да помогне на тези, които не виждат перспектива пред себе си. И задължителната военна служба не е сред тези мерки. След като по света вече са го измислили, пробвали са го, видели са, че работи, не разбирам защо ние просто не приложим този опит, а се опитваме да връщаме неработещи системи от социализма.