Обединяват ли се потребителите?

Каня се да цитирам една цифра, която може да причини обилно слюноотделяне, но и сериозно побеляване на косата във всеки производител или търговец – в света има 2 000 000 000 (правилно – два милиарда) он-лайн потребители. Ако все още се стряскате при мисълта: „...китайците вече знаят, че оризът е само гарнитура...”, представете си сега нещо още по-впечатляващо – потребители, повече от всички китайци седят пред компютрите си и се готвят да заобиколят над 100 години изграждане на модели за търговия и маркетинг. Защото он-лайн потребителите не пазаруват от интернет, защото е много забавно, а ако е по-евтино.

Колективните покупки влияят на устойчивите търговски модели за формиране на печалба като гнездо на термити – един потребител не е от значение, но група от потребители влиза в ролята на колективен хищник – получава кумулативна сила да получи по-добра цена. Не случайно сайтовете и социалните мрежи, които изграждат подобни структури се разрастват лавинообразно, успяват да договорят отстъпки от над 50% (най-вече в сферата на услугите) и вече имат самочувствието да предложат ВСИЧКО – от смяна на масло до образователен курс. През миналата година китайският сайт Taobao успя да продаде 200 автомобила Smart за три часа и половина, а Walmart организира и активира група за колективни покупки във Facebook за едно денонощие...

Групирането на хората на принципа „полза – тук и сега” без допълнителни обвързващи фактори е на път да се превърне в една от най-устойчивите маркетинг практики още в рамките на следващите 1-2 години.

В България също действат сайтове за колективни покупки, а сравнително здравите традиционни връзки между хората могат значително да улеснят успеха на „тръжното” предложение. И така пазарлъкът за цената дори на кафето с приятели след няколко дни вече е валидна търговска практика, а нейният бум все още предстои. И все пак – не пренебрегвайте скептично тази „измишльотина” – нали и за социалните мрежи в началото само се усмихваме високомерно и обяснявахме, че ЦРУ е измислило нов начин да ни следи и да си разкажем всичко, при това – по желание и с удоволствие. Но времето показа, че хората имат нужда да балансират започналото в началото на 90-те социално отчуждение с нова форма на общуване и моделът проработи, включително и като търговско начинание – към момента стойността на Facebook е над 7 000 000 000 (пак магическа цифричка) долара.

Разбира се, чисто маркетингово, тази техника има своите ограничения – престижът на продукт или услуга, предложен в подобна схема се губи (ако приемем класическо виждане по въпроса за понятието „престиж”); по-неприятното е, че потребителите вече са посветени в печалбата и е твърде вероятно да започнат по-често да я заобикалят. Колективните покупки вероятно ще се окажат и по-мощния и ефикасен пазарен регулатор от която и да е потребителска Асоциация/Федерация/Фондация и т.н. Самоорганизирането на потребители на принципа „непосредствен финансов интерес” без други формални условия е почти инстиктивно и следователно – много жизнеспособно. Много наблюдатели дори обявяват, че глобалният пазар е на прага на ценови „пандемониум” (според засега безплатен тълковен речник в интернет – „въображаем престолен град в ада – свърталище на всички зли духове”). Дали обаче самите сайтове за колективни покупки не се опитват просто да дръпнат своето парче от баницата на продажбите и след време да започнат да диктуват цените – само времето ще покаже...