Обществените поръчки -който играе, печели!

За някои обществените поръчки са се превърнали в спорт. Участват, но не за да победят, а за да рекетират. И от това да печелят. Ако имате бизнес, независимо от размаха на амбициите и възможностите ви, най-вероятно сте участвали в такава процедура. Ако не сте, подгответе се, сигурно ще ви се наложи. В условията на финансова криза, оперативните програми на ЕС са сигурен и постоянен източник на средства за бизнеса. Все повече изследвания доказват висок процент на икономически субекти, заети с публично възлагани поръчки.

И докато в другите страни от ЕС дискурсът е насочен към увеличаване дела на зелените обществени поръчки, които в България за изминалата година са едва двуцифрено число, то ние тепърва обсъждаме правилата на играта. Регулацията и прозрачността на обществените поръчки са като

недоносче в ръцете на куп баби.

Всяка управляваща класа сменя закона по една или най-често по друга причина и липсата на приемственост е очевидна. Всичко това, в деструктивна симбиоза с безграничната креативност на българина да заобикаля правилата, доведе до множество порочни практики, част от които дори са легитимирани от пропуските в законодателството. Отдавна пък гръмките скандирания и привидна решимост за законосъобразност заглушиха изобщо воплите за целесъобразност.

По-предвидливите компании дори обособиха отдели във фирмите си, ангажирани изцяло с обществени поръчки. Големият интерес доведе и голям брой недоволни фирми, които не съумяват да намерят правилната формула и често остават на резервната скамейка, понякога защото нямат нужните качества, а друг път просто защото предложеният от тях анализ за управление на риска при доставка на канцеларски материали не е бил достатъчно „задълбочен“. Абсурдно, ще се съгласите!

Същите тези недоволни, се жалват пред специалния за това орган – Комисията за защита на конкуренцията. При такса от 800 лв. всяка по-сериозна фирма може да си позволи да потърси правата си по законен ред. Но може и да саботира изпълнението на поръчката и да стои злорадо отстрани, докато възложител и изпълнител се потят, чакайки окончателен развой. Разбира се, немалка част от фирмите обжалват при наличието на сериозни причини и напълно основателно. Не са малко обаче и онези, които без оглед на причините и основанията, обжалват заради самото обжалване. Интересното в тези случаи е, че инициатива към „преговори“ проявяват и двете страни. Единият предлага да оттегли жалбата си, а избраният изпълнител - скромна компенсация.

Не е важна победата, а участието!

Е...., по възможност срещу утешителна награда. Честно или не, но повечето предпочитат този вариант, когато са притиснати от времето. С малки изключения, сроковете за изпълнение на проекти се явяват недостатъчни за бенефициентите и напълно в духа на Закона на Парето, последните 20% от времето трябва да се свърши 80% от работата. Причините са различни, но са валидни както за София и Варна, така и за Якимово и Чупрене.

Естествено, валиден е и принципът quid pro quo или с други думи фирмите се уговаряха „да не си пречат“ взаимно, но този принцип не сработва винаги и най-често изисква участниците да са имали поне кратък „романс“ в миналото. До голяма степен именно тези практики са една от причината таксата за обжалване на обществените поръчки да се трансформира в пропорционална, което охлади донякъде страстите на подобни „играчи“. Мярката обаче не оправда напълно очакванията, тъй като в пълно противоречие с декларирания стремеж на законодателя да смъкне тежките ограничения и да се даде шанс и на по-малките „отбори“ да играят във висшата лига, пропорционалната такса на практика постави непреодолима бариера за малкия бизнес да защити правата и законните си интереси. В зависимост от стойността на поръчката, таксата може да бъде до 15 000 лв., а резултатът никога не е сигурен в дебрите на родното правораздаване. Само за справка, в Дания, където стандартът е висок дори за Западна Европа, таксите за обжалване на обществени поръчки достигат до 5 000 евро, което е и най-високата такса в ЕС (освен България). В Австрия, Франция Италия, навсякъде таксите варират между 500 и 2000 евро.

А може, по-иначе може.

Трябва да може. Можем с не много труд, но с достатъчно воля, да вземем добрите примери, а защо не и да добавим свои иновативни решения. Не че „на запад“ всичко е розово или няма злоупотреби, но едва ли някой ще възроптае, че от тях можем само да се поучим. Може по примера на Холандия да се създаде регистър на фирми, изпълнили блестящо обществени поръчки и друг регистър за такива, които са се отнесли недобросъвестно към изпълнението. Може и трябва да се насърчава възлагането на обществени поръчки от няколко възложителя едновременно, както и провеждането на зелени обществени поръчки.

Едва ли представлява трудност да се въведе правило, че при възлагане на няколко обособени позиции, участниците да са задължени да отговорят на изискванията на тази с най-висока стойност и това да им дава възможност да участват за всички останали. В момента разпространената практика е изискванията да се сумират кумулативно. Може и трябва сериозно да се работи съвместно с бизнеса и публичните органи по предложения и идеи за утвърждаване на методики за оценка на сходни по характер поръчки. Нека не се заблуждаваме, че в момента офертите за участие имат отношение към изпълнението. Това е същото като да оценяваме един боксьор по оригиналността на заканите му преди мача. Към добрите европейски практики можем да добавим и

примери отвъд океана.

В САЩ голяма част от поръчките дори не се обявяват. Процедурите са в пъти по-опростени за участниците. Контролира се повече качеството на изпълнението и съответствието на изразходвания ресурс с пазарните цени, и по-малко как и на кого е възложена поръчката.

А защо не опитаме и нови методи, неизпробвани до сега? Дори да не сработят, те ще покажат наличието на воля за промяна, толкова необходима и важна. Може например, да се предотвратят напълно злоупотребите, или по-скоро да ги наречем с евфемизъм – спекулациите за злоупотреби, около добросъвестната работа на комисиите за оценка, при отварянето на ценовите предложения. Просто е, всеки участник ще предава своята ценова оферта едва в деня на нейното публично отваряне и без да знае преди това получените оценки по други показатели. Така всички домогвания и опити за предварително и престъпно отваряне на ценови оферти и тяхна подмяна ще бъде елиминирана. От друга страна, почти сигурен ще бъде положителният ефект, ако се насърчи използването на електронен търг. В момента има такава възможност, но тези поръчки се броят на пръсти.

Не по-малко полезно би било да се ограничи избрания изпълнител да не може да задължава свой подизпълнител с различни задължения, отколкото са му вменени по основния договор с възложителя. На практика повечето от големите обществени поръчки, противно на правилата, се възлагат неофициално на подизпълнители, често на половината от прогнозната за съответната дейност цена. И по неписано и негласно правило, се одобряват неколкократно по-високи от реалните цени, защото знаете, пътят е дълъг, а за всяка премината река, Харон взема по една паричка.

Най-необходимата и спешна промяна

касае самото естество на договора за обществена поръчка. В момента нашето правораздаване го разглежда като гражданско-правно правоотношение, в което страните са равноправни. Парадоксално, но това е в ущърб и на двете страни. Да се имитира равноправие, когато само едната страна определя условията, буди само насмешка. Срочно трябва този договор да промени своята природа на административен договор. Смело предизвикателство с оглед на факта, че такъв вид договор не съществува според нашето законодателство. Това обаче не значи, че не е възможно да се регламентира.

Една идея-табу е въвеждането на арбитраж или медиация при решаване на спорове по обществени поръчки. Макар след изброените практики да звучи притеснително участници и възложител официално да решават извънсъдебно споровете, то наличието на такава процедура в почти всички държави от ЕС и нейната висока ефективност са достатъчен аргумент.

В непрестанната борба на възложителите да печелят проекти, а бизнесът да печели поръчки, фокусът диаметрално се изменя от наистина важното – проектът да се изпълни качествено, в срок, на добра цена. Възлагането на обществени поръчки е изключително трудна и комплексна за регулиране материя. То е еманация на връзката между държава и бизнес. Възможно ли е въобще да сме свидетели на един честен двубой, в който по-добрият да печели, ако не винаги, то поне в повечето случаи. Нали същественото е, че зад всяка обществена поръчка, стои нашият общ интерес – общественият интерес. Той може да не ви купи лъскава спортна кола, но той е този, който ще задържи вас и децата ви тук, в България. Ако имате бизнес, участвайте в обществена поръчка, но не за спорта.