Оптимистично за велоалеите в София

Представете си как карате велосипеда си в покрайнините на голям град, по основна артерия, свързваща краен квартал с центъра, в пиков час, някъде в средата на октомври. Лентата за движение във вашата посока е една. Движите се плътно вдясно, за да не затруднявате движението и въртите педалите бавно, защото изкачвате стръмен баир. Някъде по средата на изкачването внезапно ви осенява мисълта, че нито една кола не ви е задминала. Обръщате глава и забелязвате огромната автомобилна колона, която неволно сте сътворили. Няма клаксони, няма и напрежение. Всъщност няма нищо друго, освен шофьори търпеливо каращи с ниска скорост, въпреки факта, че е краят на работния ден и те вероятно сигурно искат час по-скоро да се приберат по домовете си.

Тази скорошна случка е от европейски град с традиции в колоезденето. Това не може да се случи в София, въпреки, че нашата столица се променя непрекъснато към по-добро. Могат обаче да бъдат видени други гледки, като например възрастна дама с пола, караща колелото си с багажник, пълен с продукти от пазара. Или пък млад татко, който превозва детето си на колело.

Ползвам велосипеда като основна форма на личен транспорт в София от около 10 години. Мога смело да кажа, че ако изключим някои паузи през по-неудобните за каране на колело месеци, оттогава не съм слязла от него. Изминавам средно по 10 км на ден, като голяма част от това разстояние включва всекидневното ми пътуване, най-вече до работа и обратно. Останалото е за каране с приятели.

Темата за велоалеите в София е пряко свързана с поведението на участниците в уличното движение. Факт е, че в града вече има много велосипедисти, а все още липсва цялостна организация на движението, развита веломрежа, както и правила за движение на велосипедистите. Предвид тези факти, към момента до голяма степен се разчита на взаимната толерантност между велосипедисти и шофьори.

В България култура на каране на колело съществува много отдавна. Днес това силно се усеща по по-малките населени места, където хората не са спирали да ползват колелото като превозно средство и поради това велосипедистите и шофьорите са свикнали с взаимното си присъствие. В София тази толерантност се възражда въпреки все още неадекватното поведение на различните участници. Например когато един велосипедист небрежно маха на шофьорите, пресичайки по диагонал кръстовището на булевардите „България” и „Димитър Несторов”, докато колите преминават през него с поне 80 км в час, това съвсем логично пречи на градящата се толерантност у шофьорите. В обратния случай шофьорите „обърсват” я дръжката, я педалите на велосипед, който се движи според всички правила.

Една от най-старите велоалеи в София, тази по бул. „Цар Борис III” е единствената истинска скоростна велоартерия в града. Ако се хване зелената вълна от околовръстното шосе до Руски паметник, би могло да се стигне за 10–15 минути. В обратна посока пътят отнема малко повече време заради обратния наклон. Не съм сигурна дали в София има други алеи от този род, т.е. самостоятелни и безпрепятствено водещи от точка до точка. Алеята по канала (Бул. „Евлоги Георгиев”) например, според мен все още не е много успешна, най-вече поради проблемния достъп до нея по кръстовищата. Новите алеи като тази по бул. „Гоце Делчев”, също не работят особено добре, защото са в рамките на тротоара. Това създава проблеми, защото пешеходците в България все още нямат навика да не ходят по велоалеите. Нямам личен опит с новоизградените алеи в Младост и други квартали. Така или иначе обаче ситуацията там е по-различна поради наличието на достатъчно пространство.

Много е важно една скоростна велоартерия да не бъде прекалено много „смущавана”, защото това води до конфликти и неспазване на очертанията. „Да не бъде смущавана” означава алеята да бъде логично ситуирана, да не пречи на пешеходците и да не ги предизвиква да ходят по нея, а пресичането с пешеходни и автомобилни потоци трябва да е организирано максимално просто и ясно. При това трябва да бъде избягвано „накъдрянето” (два-три последователни резки завоя на алеята).

Чудесна е идеята за велоринг, свързващ парковите пространства в София, което значително ще подобри възможностите за каране на колело в свободното време. Добрата новина е, че София разполага с достатъчно подходящи за това пространства. Те обаче се нуждаят от облагородяване по отношение на организация и детайли, и най-вече като настилка. Например Западен парк е чудесно и достатъчно голямо място за каране на велосипед, но проблемът е в липсата на очертани алеи с подходяща настилка. Проблемът е лесен за решаване чрез очертаването на контурни ивици за велоалеята, с полагането на настилка от дребен чакъл в парковата част и естествена настилка в горската част.

Един много добър вариант за организацията на велосипедното движение в централните градски части според мен може да бъде постигнат чрез деликатна реорганизация на зоната тротоар–пътно платно. Единият от начините за това е осъществен в много градове по света с по-плавен релеф и голям брой велосипедисти. Той включва използването на ивицата от тротоарите, в която са разположени дървета за осигуряване на успоредно паркиране на автомобили между тях (нещо от порядъка на две коли, дърво, две коли, дърво и т.н.). По този начин ивицата за успоредно паркиране по платното се прибира в тротоара с около 80 – 120 см. Това едновременно създава места за паркиране и освобождава ивица със същата ширина по пътното платно, която може да бъде използвана за велоалея. Друго, чисто естетическо предимство на този план е, че паркиралите автомобили коли се скриват между дърветата вместо да изглеждат като единен масив.

Когато човек се загледа в платната и тротоарите, може да види сериозни възможности за оптимизация. По платната, много често по централните градски булеварди и улици, има лента за движение, превърната в ивица за успоредно паркиране. Веднага се забелязва как между нея и лявата лента за движение има останала една ивица от около 60 см, която може да бъде използвана. Има и зони от тротоарите, които при по-добра организация биха били по-функционални, дори за сметка на малка част от ширината им. Колкото по-ясно и удобно са определени зоните за пешеходци, велосипедисти и паркирали коли, толкова по-голяма е вероятността да се спазват правилата.

При всички случаи ползването на велосипеда като лично превозно средство има огромни предимства, ако изключим дребните неудобства като изпотяване по пътя към офиса или опръскване от някоя локва. Велосипедът осигурява приятен и неангажиращ начин за спортуване. Освен това, при добра организация на движението той е и най-бързият начин за придвижване в централните градски части, може би с изключение на метрото. Личният ми опит сочи, че разстояние от 6–7 километра в центъра на града, се изминава най-бързо с велосипед дори ако това се случва в по-свободните от трафик часове.

В крайна сметка, наблюдавайки ситуацията в София с все по-големия брой велосипедисти, аз все по-оптимистично очаквам, че стъпка по стъпка, градът ще се сдобие с мрежа от удобни и функционални велоалеи.