Островни и континентални бележки за гръцкия казус

Крайно профански реших да споделя с вас своите много бегли, замътени в узо и пречупени през отблясъците на рецината впечатления от едно кратко пътуване до остров Тасос. Никога не съм очаквал да видя песимизъм в хора като гърците, но бих искал техния оптимизъм на фона на всичко, което чуваме за кризата им да е поне малко заразителен.

Гърците са надживели Елада и Спарта, Византийската империя, Османската империя (фалирала в края на 60-те години на ХIХ в.), военна хунта и вероятно доста други неща, за които в момента не се сещам. Това очевидно ги е научило, че империите идват и си отиват, а хората трябва да се радват на живота без много-много да поемат от проблемите им. Не е много справедливо, но поне е поучително за всички, които смятат, че Европейския съюз е панацеята, която ще направи всички изпълнителни като германците, страстни като италианците и икономически бързо проспериращи като естонците.

Влизайки през което и да е КПП от България в Гърция виждаме, че парите, взети на кредит са се превърнали в инфраструктура – пътища, канализация, напояване и т.н. Хората се ползват от тях и следователно едва ли биха се разсърдили на държавата си, че е направила тези огромни дългове. По пътищата прииждат туристи, а те са основния поминък за повечето гърци. Издояването на туристите е приятно занимание – и за гърците, и за туристите. Няма намръщени сервитьори в таверните, няма шкембести рекетьори на плажовете. Икономиката е предимно сива – след вкусното ядене и студеното вино пристига разписка със сметката, вместо билетче за платен чадър и шезлонг на плажа получаваш фрапе и плодове. Дребни трикове, ще си кажете, но работят идеално. Знам какво си помислихте, защото и аз си го помислих – обикновено лицемерие на добри търговци. Да, ама не! Хората на Тасос имат гости от България, за които казват, че от години идват при тях и дори често връщат визитите. Съвсем по човешки, харесват у нас това, което нямат – моловете, шума, хаоса и снега. Освен това похапват сред своите гости, пият си питието с тях и изобщо не изглеждат професионално „маскирани“.

В заведенията работят доста българи. Млади хора, поели от гръцката „зараза“ – усмихват се повече, радват се на сънародниците си и дано успеят да пренесат малко от това слънчево настроение и в България, защото имаме огромна нужда от него.

Тасос е остров, на който гърци, турци, сърби, румънци, македонци, босненци и всякакви други балкански етноси могат само да вдигнат вежди към историята си и с дълго недоумение да гледат към омразата, която расте там. А кой е измислил мусаката и е наметкал първите кебабчета на скарата не е предмет на спорове в глобализирания балкански казан. Колкото и дълго да врим в него – всяка мерудия и всяка мръвка винаги освен поетите чужди вкусове ще запази и своя собствен.

А колкото до кризите – по-добре да търсим пътя, разхождайки по сенките между тях, а не пълзейки под тях. Гърците ще ни гледат отстрани с усмивка и вдигайки замъглена чаша ще ни викат „Ясу“…