Паралели на антишистовата война и бежанската кампания

Както бе посочено в една появила се напоследък във Фейсбук схема - невежеството, подгрято от страх ражда омраза. Но не само. В управленския случай ражда неувереност, бездействие, свърхреакция, дезориентация и паника. Вместо да се плашат хората с измисления мит за десет милиона или изобщо за милиони бежанци, които нахлуват към България и Европа, можехме да запазим спокойствие и да пресметнем досега колко души са влезали, преминали, колко са останали в България и да преценим реалния риск от навлизане на нови бежанци - нещо като коефициент на пропускливост на страната за бежанската вълна. Можем да видим къде са основните бежански лагери, колко са хората там, каква е динамика - влезли - излезнали,  кой ги финансира и защо напускат тези убежища. Каква част е нов генериран бежански поток от зоната на конфликта - тогава ще видим, че нещата не се обясняват само с Ислямската държава.

Турските власти разиграха една режисирана драма с две хиляди бежанци, за да стресират съседите и да покажат какво може да стане, ако не се намесват. От България не виждаме това, което става на о.Лесбос, към който тече контролирано насочване на бежански потоци от турска територия - десетки хиляди. Тълпите, които се бяха насочили през Одрин за гръцка или българска граница, вече в кадър, подкрепиха медийно внушенията на турския премиер Давутоглу в посланието, което премиера Борисов прочете в Брюксел. След това хора с по-слаби нерви и по-висока медийна вокалност пренесоха в бъдещето и в крайни варианти страховете, добавяйки видеокартината от бягащите бежанци по магистралите към милионите, които могат да ни залеят. Цифрите неусетно набъбнаха до милиони, дори десетки милиони бежанци. Придаде се и библейски отенък на случващото се - "преселение", "нашествие".

За капак - тъкмо като в постановките на граф Потьомкин и неговите селища - военно присъствие на Русия придаде предметност на реалната възможност предстоящи военни действия по суша от всички страни да предизвикат ново бежанско цунами. МИД разигра и легитимската операция, с която обяви присъствието на руски бойни части и авиация за законно - по силата на покана от законното правителство, а всички други удари срещу ислямска държава за нелигитимни - поради липсата на санкция от СС на ООН и на президента Асад.

Беше въпрос на време да се пуснат внушения и за по-мащабни операции и преселване на континенти - преселението на Африка или част от Азия. Страшничко, нали ?! Равнище на стрес, при което се очаква Европа  не само да се огъне, а да се пречупи и разруши.

И никой не си зададе въпроса - cui bono - кой има интерес?

Страх и невежество, които раждат недоверие към другите, към себе си и към съседите ни. Лишават ни от възможност за адекватна оценка и реакция - стъписват и блокират нашата воля и способност да намираме балансирани решения.

За последен път подобна координирана, успешна и масова атака в много страни от Европа беше проведена срещу шистовия газ - внушиха толкова много страх и манипулираха фактите, че хората вече не можеха да разпознаят истината от лъжата. Достатъчно беше да се всее атавистичен страх и недоверие, за да лишат правителствата и вземащите решения от способността да разпознаят реалните рискове и възможните ползи. И успяха - днес в Европа - с изключение на Великобритания и Полша - кампанията доведе до това, че Европа на практика се отказа от технологията, която всеки друг континент използва - фракинга и интензификацията на добива.

Нищо в историята не се повтаря в пълен обем и в детайли, но не съм далеч от мисълта, че глобалната операция "бежанци" ползва същите проектни схеми, провежда се и се финансира от приблизително същите заинтересовани страни и структури.

Основната цел на антишистовата операция беше да изключи преливането в Европа на американската версия на шистовата революция, която позволи на Америка тотално да неутрализира ОПЕК и най-вече да измести Саудитска Арабия от ключовата роля на суинг-производител на суров нефт.

Европа бе и си остава огромен пазар и източник на финансиране на редица режими, които дължат съществуването си на износ на нефт и газ. Движещите сили на антишистовия протест бяха заинтересовани групи от страни и хора - като се започне от нефтено добиващите страни от Залива и Саудитска Арабия - чийто мотив бе да спре разпространението на шистовите технологии, като запази Европа като пазар за пласмент на нефт и газ и се стигне до леви движения, екорадикали и спонсорирани от бизнесмени неправителствени организации и медии, свързани с индустрията на възобновяемите източници. Финансираха се статии, филми, информационни кампании, обществени прояви, протести - изобщо цялата палитра от действия за натиск срещу правителството. Общото, което свързва антишистовата и бежанската кампания, е тяхната антиамериканска насоченост, която сега удобно съвпада с новата задача на бежанската коалиция - да раздели САЩ от ЕС и най-вече да стресира "слабите" звена като Орбанова Унгария до степен да се чуят немислимите в нормална ситуация думи от унгарския лидер, че "Унгария е готова да напусне Европейския съюз", защото ЕС бил безсилен срещу бежанската напаст.

Няма никакво съмнение, че това е теза, която устройва както Русия, така и нефтените монарси от Залива, Саудитска Арабия и дори Иран, защото поставя Европейския съюз и САЩ в постоянен режим на стрес и в защитен модус, които по замисъл трябва да ги принудят да правят отстъпки при евентуални преговори. 

В полза на тезата за странна коалиция по интереси, която наподобява "антишистовата коалиция" и която стои зад вълната от бежанци, стресираща Запада, говорят и откровените заигравания на Путин с исляма, които се засилиха особено след провала на руската игра с Китай. От Москва заваляха съобщения за все по-откровени флиртове на руския президент с близостта между православието и исляма, дори подчертана в сравнителен контекст с връзките на православието със западния католицизъм. Посланието към руските граждани е ясно - ние имаме повече общо с ислямските държави, отколкото със Запада.

По тази тема няма да чуете позицията на българския Свети синод. Нито пък на българските националисти за Булгарския ислямски образователен център, лансиран от Владимир Путин.

Трябва да се признае, че въпреки очевидната свързаност на интереси и съучастието на нефтодобиващите страни и Русия в кампанията срещу шистовия газ и техния несъмнен успех в блокирането на новите технологии в Европейския съюз, схемите така и не бяха публични разкрити или доказани, не само защото бяха реализирани при участие на специални служби, но и защото бяха проектирани и изпълнени по каноните на т.н. хибридна война, т.е. с участието на неформални структури и неправитествени организации, които не излизат ярко на радарите на националната сигурност. Не не са нито танкове, нито самолети.

Русия се възползва от бежанското "стресиране" на Европа след серията от провали да реализира обходни проекти на стратегическия "трън" Украйна. Последваха опити на Кремъл да мобилизира всички ресурси, за да "пречупи" волята на Запада по темата Украйна и санкции. Тяхно слабо ехо у нас са действията на политически и други сили, които пряко се асоциират със защитата на руските интереси като "Атака" и известния с близостта си с Руската православна църква пловдивски митрополит.

Москва не крие и способността да прави всякакви стратегически съюзи "за удобство" с всякакви режими - което се представя като многовекторна политика. Традиционен акцент са и флиртовете на "Газпром" и други руски държавни фирми със западния бизнес, включително размяна на ключови активи. Всичко в опит да се съхранят пазарни позиции или да се лансират стратегически проекти - като Северен поток - 2, които нямат друга цел освен да разрушат единството в ЕС и основите на Енергийния съюз. Въпреки усилията, изразходваните средства и политическата подкрепа, руският енергиен бизнес и държавен бюджет загубиха много, при всички случаи повече, отколкото страните от Залива и Саудитска Арабия, от съчетанието на украинската криза и сривът на цените на енергосуровините на глобалния пазар. Обяснението е просто - при всички свои разходни екстраваганции, тези режими нямат имперски претенции или сравними "украински" операции, да не говорим за сравними като брой население или военни бюджети. Това ги прави

относително по резистентни към рязки спадове в приходите от продажбни на нефт и газ. Да не говорим, че имат по-дълбок тил от конкурентноспособност поради по-ниска себестойност на добива на енергоресурси.

Владимир Путин съзнава, че има скъсен времеви хоризонт, за да изиграе сирийската карта, тъй като не може да си позволи да финансира самостоятелно (освен ако не получи външно финансиране) продължителна и най-вече мащабна военна операция срещу Ислямска държава. Затова форсира темата ИДИЛ на терен - в Сирия и на международно равнище - включително и на сесията на ОС на ООН. Но тя няма самостоятелно значение за него извън оставането на власт в Русия, държането на руските ислямски радикали надалеч, повишаването на цените на нефта и природния газ и потулването на украинската криза.

Особена роля и мотивация за съучастие в този процес има и Турция. Освен провала в опитите да привлече внимание и подкрепа за идеята си за зона за сигурност в Северна Сирия, която да реши своя проблем с боеспособната кюрдска съпротива срещу ИДИЛ, Анкара има многобройни причини, за да се стреми да се позиционира оптимално в бежанската проблематика спрямо Европейския съюз. Турция и досега се е старала да "усвоява" огромните финансови ресурси, тръгващи от Залива, Иран и най-вече Саудитска Арабия, не само за целите на вътрешното си икономическо развитие, но и за проповядване и налагане на неосманска версия на радикален ислям като стандарт в ислямския свят. Ердоган, точно както и Путин, търси поле за външни инициативи и успехи, тъй като вътрешните очевидно са твърде ограничени и с негативни прогнози - като се започне от вътрешните раздори в АКР, икономическата криза и кюрдския проблем и растящите преспективи на гражданска война.

Българският премиер би трябвало да разбира в каква игра бе вкаран да участва - и от Русия и от Турция. Не е толкова страшно, че играем пешка, важното е да осъзнаем в какъв стадий от геополитическата игра сме - защото в ендшпила пешките придобиват извънредна значимост.

Не е трудно да се забележи странното фокусиране на интереса на бежанците отвъд "естествените" пристанища за спасение - арабските страни и насочването му към друговерска и далечна Европа.

Едните - тези в транзитните страни - пресмятат "далаверата" от трафика на бежанци. Тях наричаме престъпници, защото печелят от кеша, който каналите генерират - десетки милиарди долари. Други изчисляват колко средства могат да се получат от уплашения Евросъюз.

Истината е, че бежанската вълна най-вероятно е преминала своя пик или по-скоро нейните перспективи се определят в по-голяма степен от нашите действия днес, отколкото от някаква предопределеност или стратегически замисли на други.

Логистиката и управлението на бежанската кампания предполагат средства, който далеч надвишават предполагаемите доходи на бежанците. Достатъчно е да насложим техният брой върху свидетелските показания за разходите на бежанците по целия маршрут от изходната точка за да разберем, че има външно целево финансиране на тази операция. Иначе е невъзможно да се обясни как хора, обект на преследване, дискриминация и недоимък, са били способни да се сдобият с подобни средства при липса на работа и доходи, при постоянните атаки, разрушения и пресата на ислямските радикали от ИДИЛ и режима на Асад. Логичното обяснение e, че походът на бежанците е добре планирана и финансирана операция, ако по не по целия маршрут, то поне в ключови "опорни" точки, като изходния център Турция. Ползват се традиционните финансови схеми чрез фондации и други неофициални структури, включително чрез мрежите за ислямско банкиране, които дават началния тласък на бежанските потоци. До момента в

който те бъдат поети от социалните програми на страните от Европейския съюз. Не е тайна, че у нас има клонове на банки, осъществяващи ислямско банкиране, които ги превръща в идеален посредник. Бежанците, които остават у нас и другите транзитните страни, не могат да се нарекат дългосрочен проблем, ако съумеем да изолираме рисковите елементи - радикалните ядра и ако прекъснем свързаността с религиозните и финансови центрове в страните, които те напускат. Не е въпрос само на квоти, а на това да изработим политика на тяхната безалтернативна интеграция и "претопяване" в ценностната система на Европейския съюз.

Да, за един ТВ репортаж винаги може да се намерят подходящите кадри от подозрителни действия на сборища или концентрация на бежанци. Особено ако отидете целево и развиете апокалиптичната интерпретация. Но Ви призовавам - огледайте се около Вас - колко чужденци - бежанци видяхте днес. Колко са хората с друг цвят, които ходят по улиците на София или на големите ни градове и села - та да въздигаме до Бога, че някой ни завладява. Убеден съм – начинът, по който се разгъва темата с бежанците е част от хибридно усилие, което стъпва върху реални факти и реални страхове, но усилени извън пропорции и манипулирани до безкрайност.

Вземете абсурдните тезиси, с които плашат българската общественост, че бежанците у нас ще провокират бежанска вълна от нас към Русия по аналогия на 18. и 19. век. Истината, която всички виждаме, че днес Русия е най-големия източник на икономическа и политическа миграция в Европа, далеч над равнището на вълната от Сирия. Но това е "приемлива" версия на бежанска вълна, защото се смята, че има съвместимост между ценностната система на съвременното руско и европейско общество. А дали това е така, трябва да си отговорим заедно на базата на реалните факти. Доколко  руските имигрантски общности се интегрират с местното население? Дали не се отдалечаваме един от друг? Дали съвпадат версиите на православието с актуалните акценти на руския елит върху евразийските фундменти и приоритетната близост с исляма?.

Както и прогнозирахме, навлизаме в гореща есен, в която няма да остане камък върху камък в битката на глобалната сцена на разнородни по своя състав и интереси сили, обединени от желанието да принудят ЕС и САЩ да зачетат собствените им интереси.

Решението е в нова стратегия на Запада с два компонента - военно политически, в който водещата роля трябва да има НАТО и който трябва да си постави за цел умиротворяването на районите, източници на бежанци, на първо време Сирия и Ирак. И втори елемент, икономическия - водеща роля трябва да има Европейския съюз, който трябва гарантира външните икономически буфери на сигурността и защита срещу бежанските вълни.

     Както бе посочено в една появила се напоследък във Фейсбук схема - невежеството, подгрято от страх ражда омраза. Но не само. В управленския случай ражда неувереност, бездействие, свърхреакция, дезориентация и паника. Вместо да се плашат хората с измисления мит за десет милиона или изобщо за милиони бежанци, които нахлуват към България и Европа, можехме да запазим спокойствие и да пресметнем досега колко души са влезнали, преминали, колко останали в БГ и да преценим реалния риск от навлизане на нови бежанци - нещо като коефициент на пропускливост на страната за бежанската вълна. Можем да видим къде са основните бежански лагери, колко са хората там, каква е динамика - влезли - излезнали, кои ги финансира и защо напускат тези убежища. Каква част е нов генериран бежански поток от зоната на конфликта - тогава ще видим, че нещата не се обясняват само с Ислямската държава.

     Турските власти разиграха една режисирана драма с две хиляди бежанци за да стресират съседите и да покажат, какво може да стане ако не се намесват. От България не виждаме това което става на о.Лесбос, към който тече контролирано насочване на бежански потоци от турска територия - десетки хиляди. Тълпите, които се бяха насочили през Одрин за гръцка или българска граница, вече в кадър, подкрепиха медийно внушенията на турския премиер Давутоглу в посланието което премиера Борисов прочете в Брюксел. След това хора с по-слаби нерви и по-висока медийна вокалност пренесоха в бъдещето и в крайни варианти страховете, добавяйки видеокартината от бягащите бежанци по магистралите към милионите, които могат да ни залеят. Цифрите неусетно набъбнаха до милиони, дори десетки милиони бежанци. Придаде се и библейски отенък на случващото се - "преселение", "нашествие".

     За капак - тъкмо като в постановките на граф Потьомкин и неговите селища - военно присъствие на Русия придаде предметност на реалната възможност за предстоящи военни действия по суша от всички страни да предизвикат ново бежанско цунами. МИД разигра и легитимската операция, с която обяви присъствието на руски бойни части и авиация за законно - по силата на покана от законното правителство, а всички други удари срещу ислямска държава за нелигитимни - поради липсата на санкция от СС на ООН и на президента Асад.

     Беше въпрос на време да се пуснат внушения и за по-мащабни операции и преселване на континенти - преселението на Африка или част от Азия. Страшничко, нали ?! Равнище на стрес, при което се очаква Европа да не са да се огъне, а да се пречупи и разруши.

     И никой не си зададе въпроса - cui bono?

     Страх и невежество - които раждат недоверие към другите, към себе си и към съседите ни. Лишават ни от възможност за адекватна оценка и реакция - стъписват и блокират нашата воля и способност да намираме балансирани решения.

     За последен път подобна координирана, успешна и масова атака в много страни от Европа беше проведена срещу шистовия газ - внушиха толково много страх и манипулираха фактите, че хората вече не можеха да разпознаят истината от лъжата. Достатъчно беше да се всее атавистичен страх и недоверие, за да лишат правителствата и вземащите от решения от способността да разпознаят реалните рискове и възможните ползи. И успяха - днес в Европа - с изключение на Великобритания и Полша - кампанията доведе до това, че Европа на практика се отказа от технологията, която всеки други континент използва - фракинга и интензификацията на добива.

     Нищо в историята не се повтаря в пълен обем и в детайли, но не съм далеч от мисълта, че глобалната операция "бежанци" ползва същите проектни схеми, провежда се и се финансира от приблизително същите заинтересовани страни и структури.

     Основната цел на анти-шистовата операция беше да изключи преливането в Европа на американската версия на шистовата революция, която позволи на Америка тотално да неутрализира ОПЕК и най-вече да измести Саудитска Арабия от ключовата роля на суинг-производител на суров нефт, от преливането му в Европа.

      
        Брой на разселени сирийски бежанци

     
    
      Европа бе и си остава огромен пазар и източник на финансиране на редица режими, които дължат съществуването си на износ на нефт и газ. Движещите сили на анти-шистовия протест бяха заинтересовани групи от страни и хора - като се започне от нефтено добиващите страни от Залива и Саудитска Арабия - чийто мотив бе да спре разстранението на шистовите технологии, като запази Европа като пазар за пласмент на нефт и газ и се стигне до леви движения, екорадикали и спонсорирани от бизнесмени свързани с индустрията на възобновяемите източници неправителствени организации и медии. Финансираха се статии, филми, информационни кампании, обществени прояви, протести - изобщо цялата палитра от действия за натиск срещу правителството. Общото, което свързва антишистовата и бежанската кампания, е тяхната антиамериканска насоченост, която сега удобно съвпада с новата задача на бежанската коалиция - да раздели САЩ от ЕС и най-вече да стресира "слабите" звена, като Орбанова Унгария до степен да се чуят немислимите в нормална ситуация думи от унгарския лидер, че "Унгария е готова да напусне Европейския съюз", защото ЕС бил безсилен срещу бежанската напаст.
    

     Няма никакво съмнение, че това е теза, която устройва както Русия, така и нефтените монарси от Залива, Саудитска Арабия и дори Иран, защото поставя Европейския съюз и САЩ в постоянен режим на стрес и имплозия, които по замисъл трябва да ги принудят да правят отстъпки при евентуални преговори. 

     В полза на тезата за странна коалиция по интереси, която наподобява "анти-шистовата коалиция" и която стои зад вълната от бежанци, стресираща Запада, говорят и откровените заигравания на Путин с исляма, които се засилиха особено след провала на руската игра с Китай. От Москва заваляха съобщения за все по-откровени флиртове на руския президент с близостта между православието и исляма, дори подчертана в сравнителен контекст с връзките на православието със западния католицизъм. По тази тема няма да чуете позицията на българския Свети Синод. Той има друга мисия. Нито пък на българските националисти за Булгарския ислямски образователен център, лансиран от Владимир Путин.

     Трябва да се признае, че въпреки очевидната свързаност на интереси и съучастието на нефтодобиващите страни и Русия в кампанията срещу шистовия газ и техния несъмнен успех в блокирането на новите технологии в Европейския съюз, схемите така и не бяха публични разкрити или доказани, не само защото те бяха реализирани при участие на специални служби, но и защото бяха проектирани и изпълнени по каноните на т.н. хибридна война, т.е. с участието на неформални структури и неправитествени организации, които не излизат ярко на радарите на националната сигурност. Не са нито танкове, нито самолети, нито шпиони.

     Русия се възползва от бежанското "стресиране" на Европа след серията от провали да реализират обходни проекти на стратегическия "трън" Украйна. Последваха опити на Кремъл да мобилизира всички ресурси за да "пречупи" волята на Запада по темата Украйни и санкции. Тяхно слабо ехо у нас са действията на политически и други сили, които пряко се асоциират със защитата на руските интереси, като Атака и известния с близостта си с РПЦ пловдивски митрополит.

     Москва не крие и способността си да прави всякакви стратегически съюзи "за удобство" с всякакви режими - което се представя като многовекторна политика. Традиционен акцент са и флиртовете на Газпром и други руски държавни фирми със западния бизнес, включително размяна на ключови активи. Всичко в опит да се съхранят пазарни позиции или да лансира стратегически проекти - като Северен поток - 2, които няма друга цел освен да разрушат единството в ЕС и основите на Енергийния съюз. Въпреки усилията, изразходваните средства и политическата подкрепа руският енергиен бизнес и държавен бюджет загубиха много, при всички случаи повече, отколкото страните от Залива и Саудитска Арабия от съчетанието на украинската криза и сривът на цените на енергосуровините на глобалния пазар. Обяснението е просто - при всички свои разходни екстраваганции, тези режими нямат имперски претенции или украински операции, да не говорим за сравнимо като брой население или военни бюджети. Това ги прави относително по резистентни към рязки спадове в приходите от продажбни на нефт и газ. Да не говорим, че имат по-дълбок тил от конкурентноспособност поради по-ниска себестойност на добива на енергоресурси.

     Владимир Путин съзнава, че има скъсен времеви хоризонт за да изиграе сирийската карта, тъй като не може да си позволи да финансира самостоятелно /освен ако не получи външно финансиране/ продължителна и най-вече мащабна военна операция срещу Ислямска държава. Затова форсира темата ИДИЛ на терен - в Сирия и на международно равнище - включително и на сесията на ОС на ООН. Но тя няма самостоятелно значение за него извън оставането на власт в Русия, държането на руските ислямски радикали надалеч, повишаването на цените на нефта и природния газ и потулването на украинската криза.

     Особена роля и мотивация за съучастие в този процес има и Турция. Освен провала в опитите да привлече внимание и подкрепа за идеята си за зона за сигурност в Северна Сирия, която да реши проблема и с боеспособната кюрдска съпротива срещу ИДИЛ, Анкара има многобройни причини за да се стреми да се позиционира оптимално в бежанската проблематика спрямо Европейския съюз. Турция и досега се е старала да "усвоява" огромните финансови ресурси, тръгващи от Залива, Иран и най-вече Саудитска Арабия, не само за целите на вътрешното си икономическо развитие, но и за проповядване и налагане на неосманска версия на радикален ислямизъм като стандарт в ислямския свят. Ердоган, точно както и Путин, търси поле за външни инициативи и успехи, тъй като вътрешните очевидно са твърде ограничени и с негативни прогнози - като се започне от вътрешните раздори в АКР, икономическата криза и кюрдския проблем и растящите преспективи на гражданска война.

     Българският премиер би трябвало да разбира в каква игра бе вкаран да участва - и от Русия и от Турция. Не е толкова страшно, че играем пешка, важното е да осъзнаем в какъв стадий от геополитическата игра сме - защото в ендшпила пешките придобиват извънредна значимост.

     Не е трудно да се забележи странното фокусиране на интереса на бежанците отвъд "естествените" пристанища за спасение - арабските страни и насочването му към друговерска и далечна Европа.

     Едните - тези в транзитните страни - пресмятат "далаверата" от трафика на бежанци. Тях наричаме престъпници, защото печелят от кеша, който каналите генерират - десетки милиарди долари. Други изчисляват колко средства могат да се получат от уплашения Евросъюз.

     Истината е, че бежанската вълна най-вероятно е преминала своя пик или по-скоро нейните перспективи се определят в по-голяма степен от нашите действия днес, отколкото от някаква предопределеност или стратегически замисли на други. Логистиката и управлението на бежанската кампания предполагат средства, който далеч надвишават предполагаемите доходи на бежанците. Достатъчно е да насложим техният брой върху свидетелските показания за разходите на бежанците по целия маршрут от изходната точка за да разберем, че има външно целево финансиране на тази операция. Иначе е невъзможно да се обясни как хора, обект на преследване, дискриминация и недоимък, са били способни да се сдобият с подобни средства при липса на работа и доходи, при постоянните атаки, разрушения и пресата на ислямските радикали от ИДИЛ и режима на Асад. Логичното обяснение, че походът на бежанците е добре планирана и финансирана операция, ако по не по целия маршрут, то поне в ключови "опорни" точки, като изходния център Турция. Ползват се традиционните финансови схеми чрез фондации и други неофициални структури, включително чрез мрежите за ислямско банкиране, които дават началния тласък на бежанските потоци. До там където те бъдат поети от социалните програми на страните от Европейския съюз. Не е тайна, че у нас има клонове на банки, осъществяващи ислямско банкиране, които ги превръща в идеален посредник. 

     Бежанците които ще останат у нас или в другите "транзитни" страни не могат да бъдат непреодолим проблем не само поради прогнозния им брой, но само ако се изолират радикалните ядра и прекъсне тяхната свързаност с религиозните и финансови центрове в Турция, страните от Залива, Саудитска Арабия. Не е въпрос на квоти, а на това да изработим политика на тяхната безалтернативна интеграция и "претопяване" в ценностната система на Европейския съюз.

     Да, за един ТВ репортаж винаги може да се намерят подходящите кадри от подозрителни действия или субекти сред бежанците. Особено ако отидете нарочно в определени точки и развиете апокалиптичната интерпретация на бежанския проблем. Но Ви призовавам - огледайте се около Вас - колко чужденци - бежанци видяхте днес. Колко са хората с друг цвят, които ходят по улиците на София или на големите ни градове и села - та да въздигаме до Бога, че някой ни завладява. Убеден съм - начинът по който се разгъва темата с бежанците е част от хибридно усилие, което стъпва върху реални факти и реални страхове, но усилени извън пропорции и манипулирани до безкрайност.

     Вземете абсурдните тезиси, с които плащат българската общественост, че бежанците у нас ще провокират бежанска вълна към Русия по аналогия на 18 и 19 век. Истината, която всички виждаме, че Русия е най-големия източник на миграция в Европа днес, далеч над равнището вълната от Сирия. Но това е "приемлива" версия на бежанска вълна или имаме основание да се съмняваме в съвместимостта на собствената ни ценностна база с ценностите на съвременното руско общество по начина по който се налагат или излагат от Кремъл, с новите акценти върху евразийските фундменти и приоритетната близост с исляма?

     Както и прогнозирахме, навлизаме в гореща есен, в която няма да остане камък върху камък в битката на глобалната сцена на разнородни по своя състав и интереси сили, обединени от желанието да принудят ЕС и САЩ да зачетат собствените им интереси.

     Решението е в нова стратегия на Запада с два компонента - военно политическия, в който водещата роля трябва да има НАТО и която трябва да си постави за цел умиротворяването на районите източници на бежанци, на първо време Сирия и Ирак и втори елемент, икономическия - в водеща роля трябва да има Европейския съюз, който трябва гарантира външните икономически буфери на сигурността и защита срещу бежанските вълни.