Под глупостта

От начина, по който протекоха дебатът и процедурата за министерската рокада в образователното ведомство, стана безпощадно ясно, че в момента няма по-болен проблем у нас от образованието. Всички други са му производни. Защото отдавна не ни бяха водили така за носа във всяка една точка и подточка на случката.  От нарочването на контролирания отстрел на проф. Тодор Танев, през политиканските препирни кой ще го наследи и по какви причини, до срамната дискусия вчера в пленарна зала, която премина в остроумничене и лични нападки и нито дума по същество. Вече наистина не ме интересува дали преди век и половина сме се освободили от робство или от съжителство, по-големият проблем е, че сега сме под глупостта и трябват истински възрожденци, за да ни освободят от нея.

Новият министър на образованието г-жа Меглена Кунева е права поне за едно – образованието трябва да стане национална кауза, която да обедини всички. Лошото е, че тя самата няма ни най-малка представа как да стане това, нито има личните качества и познанията, за да поведе нацията натам. И най-малко по тази причина трябваше да има известен свян при самопредлагането си за поста и последвалото истинско изпитание за личното й самочувствие при утвърждаването й от Народното събрание. Защото сигурно рядко е чувала по-обидни думи за себе си, отколкото преди гласуването на депутатите за нея вчера.

Българското образование стана заложник не дори на политиката, а на евтиното политиканстване. В името на тишината по един европейски доклад, на препирните между партньорите от РБ кой да води бащина дружина и кой да закачи повече постове и ресурси на колана си, а и най-вероятно заради министерски бюджет от 3.1 млрд . лв. и още 1.3 млрд, които предстои да дойдат от Европа за сектора. И всички тези истински причини ни бяха опаковани в добрия стар кръчмарски дебат между псевдопатриоти и псевдолиберали.

Министър Тодор Танев според мен стана готов за отстраняване още  когато каза, че Фредерик Жолию-Кюри не е никакъв учен, че Ломоносов нищо не бил постигнал, а Асен Златаров също бил никой, но ходил до пролетарска Русия и така си извоювал авторитет. След това бе въпрос на време да бъде качен на шейната, трябваше да се изчака подходящия момент, когато отстрелът му щеше да донесе политически дивидент на големия партньор в управляващата коалиция. И той се появи. Чрез изваждане от контекста на една фраза от проект за учебна програма и чрез услужливи медии бе създаден несъществуващ проблем - че „робство“ се подменя със „съжителство“, който след това бе политизиран ad nauseam от всички страни в дебата. И от патриотите, които се запънаха „да си искат робството“, и от противниците им, които им се надсмиваха ехидно и се опитаха да вкарат в опозицията си евроатлантически и либерални ценности и солидна доза самоцелна русофобия. И двете страни паднаха в капана на собствената си глупост, вместо да кажат като образовани хора: „Ей, чакайте, лъжат ни, няма проект за такава подмяна. Какво се опитват да заглушат, като ни пускат по тази писта?“ Поне две неща – мониторинговия доклад от Европа, текущото приемане в парламента на закона за обществените поръчки. А кой знае и още какво.

Но така ще е, като вече 27-ма година дебатът за образованието се вкарва в полето на емоциите за пред публиката, а иначе скрито секторът се разпарчатосва за лични интереси и никой няма интерес да вдигне качеството на преподаване. И последният министър г-жа Кунева е триумфът на политиканстването над истинската грижа за образованието. Тя получи поста не защото знае какво да прави на него, а защото крехкият баланс между малките партньори от РБ в управляващата коалиция се оказа по-важен от това колко грамотно и ефективно ще се преподава. Но след като преглътнахме социолог начело на МВР и юрист без никакъв икономически опит начело на икономическото ведомство, колко му беше да приемем и г-жа Кунева начело на образованието. Само за сравнение – регионалните инспекторати изискват поне три години преподавателски опит от кандидатите в конкурсите за директори на общински училища. Както и познаване на нормативната база. Оказва се, че министър на образованието можеш да станеш и без да покриваш нормативите за училищен директор. Ами тогава хората, които ще управляваш, ще са по-запознати с материята от теб.  С какви очи ще ги водиш и ще им налагаш реформи?

Вчера в парламента очаквах поне елементарно препитване на г-жа Кунева за вижданията й за развитието на ресора, който ще управлява. Вместо това я сравниха с поп-певицата Гери-Никол и стана ясно, че и на народните представители не им е важно какво ще се случва в образованието, а по-скоро кой ще го оглави и от коя партия е.

Вече дори и неспециалистите разбраха – децата излизат от училище функционално неграмотни и неподготвени за живота, образованието ни не отговаря на съвременните нужди на икономиката и обществото, скоро ще останем без лекари, инженери и ИT специалисти. (А някога произвеждахме толкова програмисти, че те не успяваха да си намерят у нас препитание и с всичките тези знания и умения, които бяха получили, и с многото си свободно време, пишеха вируси, с които заразяваха западните компютърни системи. ) Спешно имаме нужда въвеждането на елементарно гражданско образование като задължителен предмет, защото всякакви манипулации  - като тази с последната смяна на образователния министър – минават успешно и според замисъла на сценаристите. Тогава и съдебната система ще ни стане понятна и ще видим повече лостове за контрол над нея, ще  знаем кога ни нарушават правата, ще разпознаваме демагогията и популизма и няма да гласуваме за тях. Когато суверенът стане образован, ще знае как да си управлява избраните от него „слуги“ в лицето на политиците. Очевидно никой няма интерес от това. И още дълго май ще си стоим под глупостта, което - като чета Вазов, е по-лошо от „Под игото“.