Предизборна глухота

Защо в предизборните сондажи питат „за кого ще гласувате, ако изборите бяха днес”, а не например „какво смятате, че трябва да се промени в образованието”? Все едно в маркетинговите проучвания да питаме „ще си купувате ли дъвка с вкус на бира” вместо „какъв нов вкус дъвки бихте искали да видите”. Защо по парковете са се настанили политически промоутъри да раздават листовки и балони, а не се опитват да разберат например от какво имаме най-много нужда в момента. Не че в бизнеса това се случва непрекъснато, но поне си признаваме, че не сме прави да не го правим.

Обратно на скандалите заради слухтенето през последните дни, в страната ни напоследък хората предизборните щабове явно малко са запушили уши. Не са го направили тези, които страдат от хронична глухота. Един от най-ясните симптоми на тази болест са политическите клишета, с които партиите за поредни избори сглобяват посланията си към избирателите. Само така може да се обясни изговарянето на вечните изрази като свобода, сигурност, работа, воля, перспектива, достойнство и още няколко, джуркани в произволни комбинации и несъотносими по оста дясно-ляво.

Хубавото на тези клишета е, че са политически и икономически безспорни. И културно универсални. Лошото е, че в много случаи са абстрактни, което ги прави нерелевантни на ситуацията и на времето. Сигурността може да бъде икономическа, което е свързано с доходите, или лична, което е свързано с нивото на престъпността. Ситуацията се мени, мутренските години за щастие отминаха. А най-лошото на тези послания е, че се изтъркват от употреба.

Настоящата предизборна ситуация е достатъчно нагорещена – но не като картоф, който да бъде подхвърлян, а като желязо, което да бъде обработено. Проблемите са доста по-ясно формулирани и по-недвусмислени, както се казва, има материал да бъдат изковани работещи послания. Това прави глухотата и вечните клишета още по-необясними. Разбира се, от схемата изключваме по-радикалните политически сили в страната ни, а и по света, чиито послания са крайни и почти винаги кристално ясни.

Време е (ето още едно клише) политическите послания да бъдат по-смели, по-таргетирани и по-аргументирани. Последното е особено важно. Емоциите вършат работа навън, на Орлов мост и на жълтите павета, но когато тези искания трябва да бъдат оформени в конкретно съдържание, са необходими факти и аргументи. В противен случай се появява плексигласова преграда между политиците и гражданите – привидно са близо, но всъщност нещо не е наред. Ако политиците са далече от гражданите, от техните разбирания и начин на живот, пречките в комуникацията са неизбежни. Но ако са близо до тях, слушат и разбират техните искания, комуникацията ще бъде значително по-гладка. За да се случи това по най-добрия начин, политическите комуникатори трябва да наострят уши. Гарантирам, че такова слушане, за разлика от това със СРС-тата, със сигурност няма да предизвика скандал.

Макар че ако политическите комуникатори слушаха единствено това, което искат избирателите, посланията им щяха да са популистки – например „ние ще намалим цената на тока”. Ако изхождаха само от партийните цели, щяха да са ювелирни или нарцистични – като онази руска миска, дето била заета всеки ден да усъвършенства красотата си и пропуснала да научи дали Земята се върти около Слънцето или обратното. Тъкмо поради това в този случай, а и по принцип, липсата на чуваемост е по-лоша от непрекъснатото слушане. От нея трябва да се опасяваме повече.

Без да говори в смисъла на политическите послания, чешкият писател и публицист Карел Чапек казва, че пророчеството за утрешния ден е най-рискованото от всички възможни предсказания, затова най-добре вместо да измисляме твърдения и после да ги пълним със съдържание, направо да го създаваме – без колебания и въпроси. От радикална маркетингова гледна точка, ако повечето политически сили твърдят едно и също, а разликите са в това какво съдържание се влага в думите, то, първо, къде ни е възможността за избор и второ, не е ли все тая дали ще ни пророкуват свобода или сигурност, когато смисълът е неясен?

Александър Христов е доктор по комуникации, Председател на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) и акаунт директор в PR агенция Civitas България. Преподава връзки с обществеността и маркетинг в УНСС и в НБУ. Има богат опит в комуникациите – във вътрешен отдел, в агенция, като преподавател и журналист, автор е на много статии и на книгата "ПР практика: работа с агенция".