"Признанията" на Джордж Фридмън за нападение на Русия - нов етап в манипулациите

В мрежата се появи видеоклипче с претенциозното и напълно подвеждащо заглавие "Признанията на ЦРУ за плановете за нападение на Русия". Това е произволно редактирана и преведена част от пресконференция на главния редактор на частната информационно-аналитична агенция "Стратфор" Джордж Фридман пред Чикагския съвет по глобални отношения по повод на представяне на поредната негова книга. Твърдя, че познавам "Стратфор" добре. Абонат съм от повече от десет години и мога с увереност да твърдя, че съм наясно със силните и слаби страни на нейните анализи и с още  по-голяма увереност мога да различа манипулациите от истинските послание.

Не бих се спирал на този пропаганден видеоклип, ако не съзирам в него едно ново равнище на пропагандните усилия на Кремъл и реалната перспектива за ангажирането в хибридната му война авторитетни личности и анализатори на Запад. Едни като ги мотивира подобаващо, други, които Ленин наричаше "полезни идиоти" заради Идеята.

Пълен абсурд е да се твърди, че това са "признания", камо ли от ЦРУ, като официална държавна институция на САЩ. Колкото и да си напъват въображението съчинителите на тази интрига, агенция "Стратфор" само в тяхните очи може да бъде определена като "поделение" на ЦРУ. Не искам да влизам в подробности, но редица от анализите на "Стратфор" по повод на Украйна и Русия са издържани в т.н. Реал Политика, на която Джордж Фридман и неговите колеги са привърженици от много години. Анексирането на Крим и намесата в Източна Украйна от страна на Русия се представя като закономерна и логична стъпка в защита на нейни жизнени  интереси. Фридман разработва доста сценарии за възможно развитие на ситуацията, някои от тях попадат в жанра самоизпълняващи се предсказания, включително и това, че третата световна война ще започне в зоната между Полша и Турция.

Джордж Фридман и "Стратфор" преди три и повече години бяха закъсали много тъй като хакери атакуваха и блокираха сайта, както изтеглиха поверителни данни за абонатите. Остана открит въпросът, кой атакува "Стратфор", но до отговор така и не се достигна. Имаше интересни предположения, в това число че сайтът е атакуван като мека, възможна и медийно видима цел. Факт е, че атаката разкри уязвимост и нанесе щети върху репутацията на "Стратфор". Колкото и несправедливо да е това, но в мрежата се смята, че е трудно да продаваш риск анализи, когато сам не си се предпазил от рискове и заплахи. В продължнеие на близо две години агенцията се бореше за оцеляване, но успя да преодолее кризата и сега се намира в относителен възход, като успява да компенсира загубите.

Но все още изглежда има доста дългове за покриване, което я прави изключително зависима от търсенето на анализи и информационни продукти. В това отношение последните ситуации около Украйна и конфликта между Русия и Запада е "златна" мина. Както е известно услугите на аналитични агенции вървят най-добре когато са по-радикални и по-цветни - така привличат повече читатели и абонати. Тук важи класическото правило на анализатора - по-добре е да предвидиш несъществуващ или малко вероятен рисков сценарий, който обаче изглежда все пак достоверен, отколкото да не си предупредил.
Изгледах видеото - това не е най-радикалната прогноза, която съм чувал от Фридман. Ако не вярвате кликнете в Ютюб и ще видите още по-мрачни и обречени предсказания, правени по време на негови публични изказвания. Това е част от маркетинга на сайта. Лошите новини и мрачните анализи продават. В Америка и в света като цяло се плащат огромни пари за да се погледне "в бъдещето" и за предпазване от най-лошите варианти. Ако те не се случват, тогава се твърди, че са избегнати изпреварващата информация и изпреварващи действия.

Но вариантът, който се разпространява в мрежата, като "доказателство" за пъклените намерени на САЩ, със субтитрите на български и немски и редактирания вариант, представлява класическа манипулация. Видеоредакторите вкарват произволни откъси от пресконференцията на Фридман в Чикаго, без никъде да представят доказателство, че това е анализ на ЦРУ или на друг свързан с разузнавателното ведомоство институт.

От никъде не става ясно къде са доказателствата, че САЩ или която и да било от натовските държави има намерение да напада Русия. Повтарят се класически геополитически клишета, как САЩ от векове се опасявали да не би Германия да се съюзи с ресурсите на Русия и така да завладее света.

Този анализ е закъснял поне с век - Германия и САЩ днес са съюзници, а Германия отдавна се ориентира към глобалния пазар, в това число към САЩ и Китай като главно поле за икономическа експанзия. Достатъчно е да се погледнат цифрите на износа и намаляващата енергийно-суровинна зависимост на водещата европейска икономика от руски ресурси. Дори търпеливите и стратегически ориентирани германски индустриалци и производители трудно могат да "смелят" неуправляемия политически риск на бизнес с Путинова Русия.
Направеният превод на немски и български език, издава поръчката или по-скоро заинтересоваността зад кадър. Няма съмнение, че този видеоматериал е част от по-голямо усилие - целта далеч не е само българската аудитория. Кой е поръчителят като тип хора никак не е трудно да се досетим, при това без да е нужно да знаем конкретното лице. Съвсем неслучайно "тези разкрития" излизат два месеца след оригиналното събитие в Чикаго и то в момент, в който се разкриват "партизански" /разбирай терористически групи/ в Одеса и Харков и на фона на новини за предстоящи "решителни" битки и поредните жертви от

украинската страна от селективно спазващи мира стрелци сред сепаратистите.

В заключение, Джордж Фридман не само няма нищо общо с официалните американски власти. Неговите анализи не задължително съвпадат с мейнстрийма в американската аналитична общност, дори и на "Стратфор". За хората, които познават какво точно е мястото и ролята на ЦРУ в системата от институции и органи за ранно разпознаване на външни заплахи, особено във военната сфера - а Украйна е именно такъв стратегически театър - знаят, че анализите на Джордж Фридман са полезно и увлекателно четиво, но нищо повече. Колкото по-драматични са сценариите, толкова по-значими са продажбите на анализи. Нормално.

Но ако следите Фридман ще видите колко от неговите анализи и прогнози се правят в режим на развитие на оценката, с различна степен на текуща вероятност. Често погледът му е прекомерно американоцентричен или фокусиран върху доказване на предварително посочена теза, т.е. в тях много по-малко място се отделя на паралелния анализ на процесите в Русия и другите фактори - в това число и Европа.

Той дори отказва "ала Кисинджър" да признава съществуването и ролята на Брюксел като олицетворение на Европа и ЕС - нещо, което напълно съвпада с позицията на Кремъл. Обрисува тотално небалансирана картина на случващото се - силите за бързо реагиране на НАТО. Ученията са навсякъде - те са най-големите в най-новата история на Европа - участват редовно по 80 до 150 хиляди войници от различен порядък. Забележете количеството на ангажираните войски - това е повече от по-голямата част от армииите на страните в ЕС. Мобилизират се хиляди танкове и стотици самолети, нещо което Европа не е виждала от пика на Студената война.

НАТО упорито отказва да следва конфронтационната логика на Кремъл - няма и следа от аналогични струпвания на войскови формирования, дори доставките на оръжие за Украйна са под въпрос за да не се влиза в поставените от Москва капани, а информационите легиони на Сурков да получат потвръждение на тезата си, че САЩ водят битка чрез украинците. На този фон да се твърди, че Западът "дрънка оръжие" е признак на психическо разстройство или манипулативен ум.

Къде сте видяли в България, Румъния или Турция мобилизация или сухопътни учение от някакъв изключителен мащаб? 

Да, има мобилизация в прибалтийските републики, но помислете как се чустват естонци, литовци и латвийци изправени пред местни рускоезически малцинства и постоянен военен шантаж по суща, вода и в небето.

Единственият им шанс, както и на нас, остава колективната система за сигурност и сдържащото действие на член 5. Затова не очаквайте Кремъл да нареди атака чрез редовни войскови подразделения, които пресичат границите предавани "на живо" по телевизията. Както в Крим признаха със закъснение от повече от една година за участието на спецчасти на ГРУ и на десантни подразделения, така и тук ще видим преди всичко примери на хибридно въздействие, на дестабилизация и блокиране на жизнено важни системи за фунционирането на националната сигурност на тези държави, на ерозия отвътре с помощта на "пети колони" - без значение дали са рускоезично население или русофилиски структури. 

Фридман прави това което умее и което се продава най-добре - чертае геополитически карти, коридори и мащабни прогнози за военни действия. Всъщност, ако го четете без посредници, ще видите, че го прави много по-сдържано, когато е на страниците на "Стратфор". Вероятно защото писаното остава като анализ, и може да се сравни с реалността.

Не твърдя, че събитията в Украйна нямат и по-лош сценарий, включително широкомащабни военни дейстивя - но съм сигурен, че никой не смята да напада Русия. Това е откровена лъжа. Западът няма нужда от това - той може да спечели конфронтацията и без да прибягва до военни действия - защото икономическите и финансови лостове, които владее са изключително ефективни.

Става въпрос за класическа схема на сдържане на Путин и да не му се позволи да разруши Европейския съюз и НАТО.

Илиян Василев