С малки усилия - голям ефект за бизнеса

Нека сложим ръка на сърцето си и признаем, че животът ни коренно се промени през последните 25 години. Благодарение на реформите. Друг е въпросът, че ни се иска те да се случват по-бързо, почти мигновено. Обществените очаквания са такива, защото някои от реформите са по-скоро гасене на пожари, отколкото целенасочени и систематични действия към подобряване на икономическата и социалната среда в страната. Когато стане въпрос за революционни промени, обяснението винаги е едно и също – криза е, няма пари! И все пак има такива, които не само няма да струват нищо на бюджета, но и ще подобрят работата както на частния, така и на държавния сектор.

Една от сферите, където положителният ефект със сравнително малки усилия и разходи е в кърпа вързан, е бизнес средата. Да започнем от стартирането на бизнес. Процедурата за регистриране на фирма в Търговския регистър е добре описана на много места, но нито едно от тях не е официален източник. Озадачаваща е липсата и на интернет страницата на Търговския регистър или в заявлението за вписване на обстоятелствата около дружество с ограничена отговорност, един от необходимите документи. Първото препятствие, с което се сблъсква бъдещият предприемач е да открие какви са необходимите документи, които трябва да представи, за да регистрира компанията си.

След като се справи с това, той/тя разбира, че самата процедура включва девет заявления, удостоверения и декларации, които са достъпни в електронен формат и могат да се попълнят самостоятелно за няколко часа. Едно от тези удостоверения е за внесен капитал в банка, което е свързано с допълнително време, за да се отиде на място до банката. Тук бъдещият предприемач е изправен пред ново предизвикателство. Минималният изискуем капитал за регистрация на компания е 2 лв., но освен тях предприемачът прави допълнителен разход за банкови такси и на всичкото отгоре трябва да захрани новооткритата сметка с около 50-60 лв. С други думи, минималният разход за предприемача дотук е минимум 60-70 лв. при 2 лв. минимален капитал.

След като подготви всички документи бъдещият предприемач е изправен пред следващото предизвикателство – подаването им. Само на едно място в заявлението е споменато, че документите могат да се подадат по електронен път, но нито има информация как става това, нито е обяснено, че разходите за електронното подаване на документите са двойно по-ниски от алтернативното. С други думи, поради липса на информация, на предприемача му предстоят още разходи.

Заявлението, заедно с останалите документи, се разглеждат до края на следващия работен ден след подаването им. След това Търговският регистър или вписва новата компания или изпраща указания за допълнителна информация. Именно те са следващото препятствие, защото липсващата информация изисква още време за набавянето и и повторно внасяне в регистъра. Всичко това може да бъде значително опростено:

• Изискването за задължително внасяне на капитала в банка се заменя с възможността собствениците на капитала да подпишат декларация, че са лично отговорни до размера на техния дял от невнесения капитал. Тази възможност е валидна за капитал под определена граница, например 25 хил. лв.

• Премахване на образеца от подпис, който е напълно излишен при положение, че подписът на собственика на компанията фигурира в края на подаваното заявление.

• Премахване на учредителния акт, информацията от който така или иначе се попълва в заявлението.

• Премахване на учредителния протокол, който съдържа взетите решения на учредителното събрание. Те касаят фирмата и нямат отношение към работата на администрацията.

• Премахване на решението за назначаване на управител, което също фигурира в заявлението.

• Премахване на декларацията за истинността на заявените обстоятелства, тъй условието се съдържа в заявлението.

• Премахване на декларацията за забрана за извършване на конкурентна дейност от управителя на компанията, тъй като това е въпрос, който не засяга администрацията.

• Премахване на декларацията, че управителят отговаря на изискванията на закона за управител на фирма, тъй като компанията подлежи на санкция независимо от нея.

По този начин необходимите документи драстично намаляват от девет на два, което спестява време както на частните лица, така и на администрацията. Заедно с премахването на излишните документи ще бъде съкратено и времето за разглеждането им. Одобряването им може да става още с подаването им, което би освободило време както на предприемача, така и на чиновника и цялата процедура да приключи за един ден.

Регистрацията не е единствената беда

Истинските предизвикателства започват тепърва – с процедурата по регистрация по Закона за ДДС. Отнема две седмици. Тя е подробно описана на страницата на НАП. За нея е необходимо подаването на заявление, две справки и една декларация. Това, което не се споменава, е, че след внасянето им от ведомството изискват още и още документи и обяснения по списък:

• документи, които доказват получените доставки (граждански и консултантски договори, договори за наем, нотариални актове за отдадените под наем имоти и други документи, доказващи извършените доставки);

• разплащателни документи за получени плащания;

• оборотна ведомост;

• месечни отчети и кратък отчет от електронен касов апарат с фискална памет;

• декларация за произхода на средствата, с които фирмата осъществява дейността си – аванси, оборотни средства, средства на собственика и т.н.;

• информация относно счетоводното обслужване на фирмата – от кой и къде се извършва.

 Всички тези документи и обяснения могат да се изискат заедно със заявлението. Необходима е само административна промяна на Правилника за приложение на Закона за ДДС и да се приложи на практика изискването на документи по служебен път – например, декларацията за липсата на влязла в сила присъда или на образувано наказателно производство за престъпления против данъчната система. По този начин мениджърите ще са наясно за всички необходими документи за регистрация и ще губят по-малко време, а администрацията ще работи по-ефективно и няма да ѝ отнема 14 дни за регистрация по ЗДДС. Естествено, при необходимост, НАП може да поиска и допълнителна информация, но по изключение.

Това са само част от най-лесните и най-бързи промени, които могат да облекчат както работата на държавната администрацията, така и на частния сектор, тъй като засягат единствено промени в текстовете на нормативни актове. Но те не са достатъчни. В средносрочен и дългосрочен план е необходима цялостна промяна на начина на работа на администрацията и административните услуги, така че в центъра да е техният клиент, а не чиновникът. С други думи, чиновникът трябва да стане активна страна при предоставянето на дадена услуга – да обяснява, насочва и помага за най-бързото ѝ извършване, вместо само да прибира подадените документи, да препраща към някой закон или наредба или към избелялото упътване за попълване на документи, което често вместо да помага, повдига още повече въпроси.