Свилен Нейков: Ще съм доволен на 6-7 медала от Олимпиадата в Лондон

- Господин Нейков, вие знаете как се печелят олимпийски и световни титли, знаете и какво е шампионски дух, знаете и колко радост носят тези успехи на всички българи. Защо все по-рядко напоследък се радваме на всичко това?

- Това е в резултат на едно натрупване през последните 20 години. Основният проблем е занемарената спортната база. Това е и наш водещ приоритет и смятам се вижда, че работим усилено за неговото реализиране. Строим една прекрасна многофункционална спортна зала, която ще е готова на 1 август 2011 г. Реновираме високопланинската база Белмекен, сега започваме морската "Спорт палас", открихме няколко зали по борба, джудо, спортна стрелба и културизъм на „Дианабад”, ще стане и залата по спортна гимнастика на стадион „Раковски”. Вече сериозно се обсъжда и идеята за изцяло нов футболен национален стадион. Има кътчета из България, където базата не е пипана от 20 години - Петрич, Кюстендил, Русе, Кърджали, Габрово. Помогнали сме за изграждането на лекоатлетически писти, за ремонта на зали и поставянето на седалки на стадиони. Променихме програмата, чрез която се финансират федерациите за олимпийска подготовка и смятам, че това ще доведе до полужителни резултати, за да може на Олимпиадата в Лондон да имаме повече медали отколкото спечелихме в Пекин. Но трябва да се има предвид и друго.

В коя област сме сред водещите сили в света, за да искаме от спортистите само победи? През годините дори сме надскачали себе си. В момента е трудно, но аз и моят екип работим сериозно за подобряване на ситуацията. Определено има положителни резултати, вярвам че през 2011 г. ще сме на по-високо ниво.

- Спортната политика на всяка държава има две основни направления – масовият и професионалният спорт. Какво прави българското правителство за всяко от тези направления?

- Професионалният спорт е изключелно скъп. Обособили сме една група от около

60 елитни състезатели, които попадат в първо ниво на финансиране. Ще се постараем за тях да бъде осигурено всичко необходимо за една добра подготовка за Олимпиадата в Лондон. Освен това започваме да готвим и младежка група за игрите в Рио де Жанейро през 2016 г. Направихме оптимизиране на спортовете, на средствата за федерациите. Тези, които носят медали и престиж на България, са по-сериозно подпомагани. От 2011 г. на пряко подчинение на министерството минават 9 спортни училища, готови сме с концепция за тяхното управление, за да създадем една добра основа за развитието на бъдещите шампиони на България. Колкото до масовия спорт, там също работим много сериозно. Имаме няколко програми – „Спорт за децата в свободното време”, „Програма за развитие на спорта за всички”, „Научи се да плуваш”, „Научи се да караш ски”, реализираме кампанията „Аз обичам спорта”. Обръщаме много сериозно внимание на хората с увреждания. Но за масовия спорт основна роля трябва да играят и общините, и училищата, а и родителите.

- Как можем да превърнем спорта в национален приоритет?

- Аз смятам, че това правителство, благодарение на премиера Бойко Борисов, показва, че е силно ориентирано към спорта. Оправяме базата, по места се построиха и доста площадки за масов спорт.

Финсирането на федерациите е почти на 100% от държавата. Без нейна помощ те не могат да се справят. Но трябва да има и самосъзнание. Когато някой иска да спортува, винаги ще намери начин да го прави. Но когато не иска, няма как насила да го изкараме на площадките. В момента започнахме да реализираме проект по оперативна програма „Човешки ресурси”, с който ще опитаме да убедим хората в трудоспособна възраст в ползата от спорта.

- За да върнем спортната слава на България правителство и бизнес трябва да гледат в една посока. Имате ли политики, с които да стимулирате тези предприемачи, които инвестират в спорт?

- Аз продължавам да се боря за данъчни облекчения за спонсорите. За съжаление в тази криза това е трудно, но съм оптимист, че в бъдеще ще го направим. С последните промени в Закона за физическото възпитание и спорта пък се дава възможност на федерации, които намерят финансиране, да получат терен, на който да изградят спортна база, която да ползват 30 години. След изтичането на този срок, съоръжението

остава за държавата или за общината. Това също е помощ и начин държавата и частният бизнес да си подадат ръка по отношение на спорта.

- От 2011 г. финансирането на федерациите ще става по нова схема. Това означава ли, че сте привърженик на тезата, че парите на държавата следват успеха и медалите, а другите спортове трябва да разчитат основно на частно спонсорство?

- Логиката е проста – тези, които работят добре и доказват с класиранията си, че заслужават – ще бъдат и най-сериозно подпомагани. Спортове тип хоби като акробатичен рокендрол, боулинг, билярд и др. няма как да бъдат държавна политика. От друга страна има и спортове като ски, баскетбол, плуване, които нямат международни успехи, но са с голяма масовост и са силно социални. Те също могат да разчитат на нашата подкрепа.

- Има ли в България хора, които да се занимават с откриването на деца-таланти? И къде да ги търсим тези деца след като липсват площадки, зали, ледени пързалки?

- Това е работа най-вече на клубовете, в които работят съответните треньори. Но действително в последно време практиката специалисти да обикалят училищата и да търсят таланти е позамряла. Има и друг проблем. Оплаквали са ми се дори, че не са допускани.

Директорите си пазят учениците, защото са на делегирани бюджети и всяко едно дете им носи съответната сума годишно. А ако стане добър спортист, ще отиде в спортното училище и ще напусне сегашното. Иначе аз вече казах, че работим усилено за подобряване на базата. В строящата се многофункционална зала ще вкараме и ледена пързалка. Колкото до площадките, смятам, че доста се направи и в тази посока. Само в София докато Бойко Борисов беше кмет са открити около 80 площадки.

- Преди са станете министър вие бяхте един от най-изявените български треньори, но много ваши колеги предпочетоха кариера в чужбина. Какво трябва да се направи, за да върнем качествените и можещи треньори в България?

- С промяната в програма „Олимпийска подготовка” сме се постарали да създадем максимално добри условия и за треньорите. Наставникът ще получава 100% от това, което взима като месечна премия неговият най-добър състезател. Много треньори допълнително са осигурени в клуба, училището или общината, в която работят. Старши треньор на национален отбор

ще получава минимум 1500 лева. Който може да направи над тези 1500 лева със завоюване на успехи, нека ги направи Тази новост вече започва да дава резултати и дори има специалисти, които работят в чужбина, но сега планират да се върнат в България.

- Липсата на пари и добри бази е предпоставка някои от елитните ни спортисти да предпочетат да се състезават за друга страна. Разполагаме ли с достатъчно лостове, за да ги спрем?

- За съжаление не. А и в Европейския съюз движението на хора е свободно. Ще ги задържим като подобряваме условията, които им предлагаме. Ясно е, че спортистите

отиват в чужбина за пари, но трябва да знаят, че там няма да намерят същото отношение на треньора. Наставниците са с договор за по година. На следващата отиват другаде. Целият цикъл се нарушава. Докато у нас треньорите болеят и живеят с проблемите на състезателя. В чужбина всичко е комерсиално. У нас условията за подготовка са по-лоши, но получаваш повече внимание и грижа.

- Върхът на българския спорт е Олимпиадата в Сеул през 1988 г., когато печелим 10 титли и общо 35 медала. Зад нас остават такива нации като Франция, Италия, Великобритания, Китай. Помним и едно незабравимо футболно лято от 1994 година. Какво трябва да се случи, за да имаме отново поводи за национална гордост?

- Аз съм реалист и осъзнавам, че тези успехи много трудно ще бъдат повторени. Още повече, че през последните години спортът се комерсиализира много.

Въртят се големи пари и великите сили все по-трудно допускат малките като нас да им „крадат” медалите. Има си съответните лостове за това, но не желая да изпадам в конкретика. За Олимпиадата в Лондон аз ще съм доволен на 6-7 медала и максимално много класирания в осмицата, за да има наситеност. Вярвам в политиката, която правя и съм убеден, че тя ще доведе до резултати. Може да не е веднага, но след време те ще се видят.

- Вашата съпруга Румяна Нейкова е последният български олимпийски шампион. Разкажете какъв е пътят до златото. Личните истории на големите спортисти винаги вдъхновяват бъдещите поколения.

- Пътят до златото е тежък и трънлив. Но когато има всеотдайност и доверие между треньора и спортиста, нещата се получават. Естествено много е важно да има и щипка талант.

СВИЛЕН НЕЙКОВ е роден е на 14 декември 1964 г. Завършил е ВИФ “Георги Димитров” (сега Национална спортна академия „Васил Левски”) със специалности треньор по гребане и учител по физическо възпитание. От 1991 г.е преподавател в катедра “Основи на спортната тренировка” в НСА. От 1999 г. е старши асистент. През 2001 г. защитава дисертация на тема “Оптимизиране на специализираните тренировъчни натоварвания при високо квалифицирани гребци през състезателния период”. Съавтор е на две учебни помагала по “Теория и методика на спортната тренировка” за 9 – 10 клас за ученици от средните общообразователни училища и на “Ръководство по основи на спортната тренировка”. Девет години е национален състезател по гребане. Студентски световен шампион на Универсиадата през 1989 г. в Дуисбург, Германия, многократен шампион на България във всички скулови дисциплини, балкански шампион през1987 г. От 1995 г. досега е старши треньор на националния отбор по гребане. Като треньор печели над 15 медала от световни първенства и Олимпийски игри. Личен треньор на Румяна Нейкова със заслуги за нейната олимпийска титла от Пекин 2008 г., сребърния й медал в Сидни през 2000 г. и бронзовото отличие от Атина 2004 г. Треньор № 1 на България за 2008 г. Награден е с орден “Стара планина” – първа степен за изключителен принос в развитието на физическото възпитание и спорта в Република България. От август 2009 г. е министър на физическото възпитание и спорта. Владее английски, немски и руски език.