Сертификати с нежни имена

Кратък наръчник какво да търсим и от какво да се пазим, когато някой ни предлага да ни сертифицира

Още от малки ни научават да се стремим към висока оценка, да получаваме признание - че тичаме бързо, че пишем добре, че смятаме правилно, че сме нарисували картина и т.н. Оценката не е задължително „шестица в бележника“, може да е червена точка, похвала, потупване, изобщо всякакъв белег, че сме се справили добре. Всеки иска да получи признанието, че е добър в неговата си област. После идват дипломите от училище, университет, за езици, за професионално развитие и т.н.

С идването на демокрацията и масовото нахлуване на големите международни компании в България, българските предприемачи и техните фирми получихме лек комплекс за малоценност. Ние трябваше за десет години да направим онова, което международните фирми са направили за 50 и повече години. Този свръхустрем за развитие, естествено, бе последван и от търсене на признание. Някои компании успяха да намерят правилен път, да излязат на международния пазар, да се развият или да се продадат отлично. Повечето останахме в България и потърсихме друга форма на признание – награди, сертификати и т.н. Откриха се възможности за престижни международни награди, световни стандарти и работа с престижни контрагенти.

Но голямото търсене води след себе си и засилено предлагане. Така, в последните години се появиха няколко фирми, които предлагат на бизнеса „Сертификати“ с различни имена – Коректна, Образцова, Прекрасна, Идеална, Супер и други подобни. Отначало беше забавно, но след това явлението започна да става притеснително. За да може да се вземе информирано решение дали да се ползват услугите на една или друга от тези фирма, може би е добре да се разгледат елементите на един процес по сертифициране.

Сертифицирането представлява даване на оценка за професионализма на фирма, продукт, процес или човек в някаква област. Т.е. покриване на някакви стандарти или критерии. Стандартите представляват количествени характеристики: дебелина на стената, плътност на материала, точно вещество в сместа, спазване на процедурите до последната буква и т.н. Например в строителството спазването на тези стандарти е особено важно. От дебелината на арматурата, или консистенцията на бетона, или времето за съхнене, или носенето на каски на територията на обекта зависят човешки животи.

Всяка професия, всеки сектор от бизнеса има свои си стандарти. Те са изградени на основата на много работа, много грешки и много жертви. И най-важното – на съгласие и приемане от целия сектор, че точно това ще са стандартите, които трябва да се спазват. Докато не се появи технология или процес, който може да ги промени. Но даже и за промяна на стандарти, пак си има стандарт. Повтарям: стандартите са точни стойности на параметри, които са възприети от всички или поне от мнозинството в дадена професионална област. Те трябва да са лесно измерими и лесно доказуеми. Покриването на многото стандарти дава право на компания или човек да се нарече професионалист. А процесът на проверка дали една компания покрива тези стандарти се нарича сертифициране. Сертификатът е нещо като диплома – удостоверява, че процесът е минат добре и стандартите са покрити.

За да може тези сертификати да са еднакво валидни във всички държави, самите процеси по сертификация са уеднаквени. Качествата на една тръба тук или в Малта, или в Бразилия, или в САЩ се проверяват по един и същи начин (не разглеждаме корупционните елементи). И се дават еднакви сертификати. Затова, ако една фабрика притежава подобен сертификат, тя може да изнася по цял свят.

Хората отдавна са разбрали ползите от общото сертифициране и са направили системи, с които да са сигурни в стандартите. Има международна организация (International Accreditation Forum), която се занимава само с поддържане на стандарти и сертифициране на компании, които да сертифицират някой стандарт. Не може човекът, който проверява дебелината на арматурното желязо, да проверява и информационната сигурност на компанията. Както казахме по-рано, сертификатите са си отделни за всеки сектор и проверяващите имат право и компетенция да проверяват само в сектора, от който разбират. Или за който са сертифицирани.

Понякога процесът по сертификация може да е под формата на изпит, както е при адвокати и нотариуси. Но отново се проверява професионализма на човека или компанията. Даже даването на степени в бойните изкуства е вид сертифициране – за да минеш от първи във втори дан, трябва да знаеш определени техники. Има ги написани, на това те изпитват и нищо не може да те спаси, ако не ги знаеш.

Както забелязвате, има три субекта в този процес:

- бизнес-общност със стандарти;

- фирма, която иска да стане част от тази общност и затова трябва да покаже, че покрива стандартите й;

- проверяващ, наречен одитор, който е независим от двата други субекта, и трябва да провери дали наистина фирмата покрива стандартите на общността.

Всички елементи: общността, фирмата, стандартите, процесът на проверка, одиторът и т.н. са известни, одобрени и приети от всички. Цялата система само на пръв поглед изглежда сложно, тя само гарантира, че всеки по земното кълбо ще има една и съща представа за Сертификат за качество.

Има друг вариант при даване на сертификати или награди. Най-често се използва в бизнеси, където няма много количествени параметри, които да бъдат уеднаквени. Например при консултантските услуги. Адвокати, счетоводители, комуникационни консултанти, консултанти по евро-проекти и т.н. не произвеждат физически измерим продукт. Те дават само умствен продукт – консултации. Консултантите могат да сертифицират само процеса на работа. Има такъв ИСО стандарт, който сертифицира, че компанията работи по правилен начин. Но не и какъв е крайният продукт. За да може да се сертифицира крайния продукт, се използват обобщени „неформални стандарти“ на самата гилдия. Тези неформални стандарти зависят и се определят от имената на хората в гилдията, които се обединяват около тях. Нещо като „неформални старейшини“, които застават с името си на професионалисти. Например в сферата на ПР-агенциите, направихме награди с изцялно чуждестранно жури. Хора, които са по върховете на световните ПР-асоциации и общества, оценяват проектите. Това са хора, които си пазят имената и които нямат никаква идея да нарушават имиджа си, само и само някой да спечели незаслужено.

Накратко: сертификати за качество се дават на основата на точни стандарти или „неформални“ стандарти, подкрепени от името на много професионалисти. Например, никой не знае кой е определил дебелината на арматурата, но всички я спазват. Всички знаят кой е Ричард Брансън и ако той се изкаже добре за вашата дейност или направо ви даде награда, никой няма да се усъмни.

Да се върнем към повода за тази статия, към фирмите, които предлагат сертификати за Коректност, Прекрасност, Честност и т.н. Изхождайки от всичко, описано по-горе, веднага се виждат проблемните моменти:

- Има противоречие между съдържание и обвивка. Прави се проверка в Гугъл по ключови думи, а се дава сертификат на коректност. Би трябвало да се дава сертификат за липса на лошо отношение към фирмата. Иначе, най-коректната фирма ще е новорегистрираната. Защото никой не я знае и не е казал нищо за нея.

- Методът за работа, както и алгоритъмът за измислени от съответната фирма. И те са „фирмена тайна“. Те са неизвестни за която и да е бизнес общност. И не са приети от никой.

- Сертификатът се дава само по измислен от фирмата модел. Тогава няма право да претендира за всеобщност. А трябва да се казва: „Сертификат на фирмата Х, че за фирмата У няма лошо отношение в Гугъл“. Ама така не звучи добре, нали?

- Не се оценява дали „лошото отношение“ е спонтанно или целенасочено. Може справедливо изгонен служител за кражба да напише лошо мнение само от чиста злобичка. Което да няма нищо общо с цялостното поведение на фирмата. Това не се отразява от „алгоритъма“. Т.е. този метод не е добър даже и за контент-анализ.

- Твърди се, че се оценява не качество на работа, а „коректност“. Т.е. етично понятие. Етичните категории нямат количествени измерители. Но в дейността на тези фирми няма и установени от бизнеса имена, които да гарантират, че това е правилно. Има неизвестни хора, които агресивно твърдят, че имат право да раздават етични оценки. Аз самият съм повече от 20 години на моя пазар и все още съм много предпазлив да изказвам оценки. Камо ли да взимам пари за това. Или пък да го направя на бизнес-модел.

- Ловко се използва широкия смисъл да думите, които ние сами им придаваме. „Сертификат“ не е запазена от закон дума. Всеки може да отпечата колкото си иска сертификати и за каквото си иска. „Коректност“ не е запазена дума, всеки може да я използва както си иска. Събрани в едно изречение „Сертификат Коректна фирма“ ни внушава нещо, което в случая няма тежест. Няма нищо вътре. Само комбинация от думи.

Да обобщим: неизвестни за целия пазар хора, търсят някакви думи за вас в Гугъл по неизвестен алгоритъм, правят го по един и същи начин за всички компании без значение в кой сектор са, от резултата от просто търсене дават етични оценки и използват психозаблуди на контекстно зависими думи. Това не е сертификация за нищо. Сега вече знаете.

За съжаление, май няма регулация и дейността на тези фирми не може да бъде забранена. Не знам и дали може да бъде забранено да наричат дейността си „сертификация“. Това е работа на адвокати и държавни органи. Май има Български Институт за Стандартизация, не знам дали подобен казус е в правомощията му. Само знам всичко, което описах до тук. Сега го знаете и вие. И може да взимате информирано решение дали и за какво да си дадете парите.

Последно. Не си купувайте коректност, отличност, образцовост и други етични категории. Заслужете ги.

Кандидатствайте за истински награди или сертификати и ги печелете.

Искайте препоръки от клиентите и партньорите си. Това е истинската оценка.

Не можете да купите добро име. Никой не може да ви го продаде. Никой не може да продава индулгенция. Само Светата църква, може би. Ама Христос е платил огромна цена за това. Така че – пазете доброто си име, защото няма цена, която може да платите за него.