След хубава вечеря, човек може да прости дори на собствените си роднини

В една от онези прекрасни вечери, на границата между пролетта и  лятото, когато суматохата на деня леко потрива очи и се кани да се отпусне в сладката прегръдка и меките цветове на настъпващата вечер разходката до дома ми се стори необичайно отпускаща и приятна. Весели дечица, бързащи да разкажат малките си приключенията на своите  родителите, влюбени двойки, погълнати от радостта да се държат за ръце, нервно ръмжащи мотори на автомобили, попаднали в ръцете на нетърпеливи да се приприберат у дома шофьори. 

Особена вълшебна смесица от гледки цветове и  шумове, определящи лицето на големия град. В това множество от усещания се прокрадва неповторимият аромат на прясно изпечена чабата, избягал през отворените врати на малката пицария на ъгала...

Понякога е нужен само един такъв миг, за да се върнеш в уюта на сладките спомени - Вечеря по италиански или както казват италианците: ритуалът на семейния уют!

Преди няколко години преживяхме това с наши италианки приятели по време на кратка вакация в тази неповторима страна. Великолепните вкусове, приятната компания, радостта от споделянето направиха вечерта незабравима.

Наскоро попаднах на статия на един от известните специалисти по етикет в Италия - Никола Сантини. Той споделяше специфични елементи от целия ритуал по сервиране на масата. Докато говореше за недопустимото присъствие на пласмасови бутилки и книжни  салфетки  върху нея и за строгата последователност в поставянето на приборите (някои от тези правила  датират  от векове) се замислих, че всичко това са въщност малки жестове, тихи послания към членовете на семейството или към поканените у дома.

Но да се върнем на масата! Според познавачите италианската кухня е послужила като основа на френската и дори е повлияла и други европейски кухни. И това не е случайно. Виртуозната

смесица от месо и продправки с ароматни сосове достига до състояния, задоволяващи и най-притенциозните сетива. И използвам точно тази дума, защото по време на италианската вечеря ликуват не само вкусовите рецептори!

Специалният начин на приготвяне на предястията, например, е може би най- важното начало на вечерята. Първоначалната визия и съдържанието трябва да са прелюдия към основното ястие. Добавените подправки придават специални аромати, а консумацията  изисква определено вино, често и специални прибори. Тук се използват много зеленчуци, приготвени на салати или задушени със сирене - пармиджано, моцарела, горгондзола и маскарпоне, което им придава специален вкус. Но типичният вкус за всички ястия се постига и с правилното дозиране на подправките. Става дума за магданоза, ригана (подобен на майораната), градинския чай, босилека, розмарина, резенето.

Италианските сосове са друг важен елемент. Те са с по-груба структура. Поднасят се върху ястието или смесени с него.

В Северна Италия ястието на деня е оризът. Най-често се консумира като главно ястие (например миланското ризото), а не като гарнитура. Оризът обикновено се задушава с вино и бульон, след това се смесва с шунка, грах, пилешко месо, дроб, морски дарове.

А десертите са триумфът на вечерта:  Пана кота, Панфорте , Забайоне  или  шоколадово амарето семифредо -  това са само малка част от огромното многообразие от наслади, за които италианците имат  заслуга.

И всъщност, като говорим за италианска кухня, специалистите твърдят, че не съществува една определена такава, защото тя е съвкупност от редица регионални кухни, разделени по географски принцип, готварски традиции и различни съставки и специалитети. В  исторически план има Cucina alto-borghese, което ще рече “кухнята на висшето общество”, датираща от времето на Ренесанса насам, и  Cucina povera, т.е. кухнята на селяните и бедните граждани. Характерно за днешната

италианската кулинария е липсата на прекалено сложни и екстравагантни комбинации. На преден план са изведени основните продукти с възможно най-добро качество. Техният собствен вкус се подчертава от внимателното приготовление и прецизно използваните подправки. Има възможности и за истински здравословно хранене, чрез приготвянето на пълнозърнести пасти и равиоли.
Все пак, за повечето от нас вечерята не е просто акт на хранене или панаир на суетата, а възможност да се водят разговори, да се споделят преживявания, да се обсъждат планове.  Това е един от онези моменти в края на деня, когато потребността да постигнеш единение с любимите си хора е условие, без което не можем. Дали ще поставим на масата ястия с привкус от Италия или други точки на света, това е без значение. Единственото, което придава божествен вкус, са казаните думи и споделената любов. Или както казва Оскар Уайлд: „След една хубава вечеря, човек може да прости на всеки, дори на собствените си роднини.“