Следващата крачка след преференциалния вот

Чак ми става жал, когато гледам какви Браунови движения извършват депутатите покрай промените в Изборния кодекс. Неписано правило на българския политически живот е, че всички управляващи трябва да пипат този закон, за да си го нагласят най-удобно за себе си и да удължат управлението си по този начин. Но този път всички четири партньора в коалицията са тръгнали със собствен дневен ред и резултатът е един тюрлю гювеч без ясна единна цел. РБ иска електронно гласуване с надеждата, че българите в Америка и Европа ще гласуват за тях. ПФ иска пък да затрудни гласуването в чужбина, за да спре вота от Турция за ДПС, а вече и за ДОСТ. ГЕРБ искат да скатаят референдума на Слави Трифонов и забраняват народните допитвания да са заедно с изборите, за да свалят активността на първите. АБВ пък плаши с напускане на коалицията ако нещо от това се приеме. Междувременно някой иска забрана на местните коалиции, което пък не е ясно защо - може би за да не се руши авторитета на централните партийни ръководства. Изобщо една огромна неразбория без ясна задача, защото всеки тегли нанякъде и си копае партийна лехичка, без да мисли нито за обществения интерес, нито за демокрацията. Ако се върнем обаче към историята на поправките в избирателния закон, можем да стигнем до изводи какво трябва още да му се

пипне, за да възтержествува демокрацията и да спрат дребните партизански сметки.

Най-революционната и обществено полезна промяна, правена в Избирателния кодекс, поне докато аз следя състоянието му, бе при неговия ремонт под ръководството на омразната на всички “умни и красиви” Мая Манолова по време на 42-рото НС. (Припомням на забравилите и дългите дискусии и сондажи със специалисти и неправителствени организации тогава, проведени напълно публично и прозрачно по инициатива на самата Манолова в контраст с набързо и почти тайно скроените поправки този път). Та тази промяна бе преференциалният вот. Това е единственото нововъведение в този закон, което успя да удари статуквото в сърцето. Първа от тази промяна пострадана собствената партия на самата Мая Маналова чрез феномена 15/15. Така никому неизвестният Момчил Неков бе избран за евродепутат през 2014 година. Случайното съвпадение на поредния номер на този кандидат в партийната листа с номера на партията му го изстреля в Брюксел и обърка плановете на мастита фигура в левицата като Петър Корумбашев. И никой нищо не можа да направи срещу тази сладка грешка на избирателите. Която пък показа колко още по-сладко би било, ако не е грешка, а преднамерена народна воля.

Преференциалният вот ни показа колко хубаво би било, ако не партийният лидер диктатор реди листите, а и ние, избирателите, имаме участие в това. След случая “Любимец

15” всички големи партии изтръпнаха. Усетиха се колко лековато са подходили, когато са се съгласили с префернциалния вот. Гюнай Хюсмен от Разград, който бе избран по този начин в сегашния 43-ти парламент, скоропостижно бе изключен от ДПС и от парламентарната група, след като не се отказа от поста си. Много партии имат полутайни, полуявни вътрешни разпоредби, ако случайно някой техен кандидат се класира чрез преференциален вот, да се отказва от изборната си победа, иначе следва партийно съсичане.

Преференциалният вот иззе значителна част от властта на партийния вожд и разхлаби все по-засилващата се централизация в почти всички политически сили. Така че очевидната следваща стъпка, която избирателите очакват, е мажоритарният вот.

Според прочутия Закон на Дюверже, ако мажоритарният вот съществува достатъчно дълго, то той накрая довежда до двупартийна система. Мисля, че това е нещо, на което би трябвало да се надяваме. Защото ако стане, то най-накрая ще доведе до ясно очертаване на лявото и дясното у нас. Засега нито лявото ни е ляво, нито дясното ни е дясно. Ние имаме нужда от ясна и категорична дефиниция кое ни е ляво и кое ни е дясно. Засега всичко е замацано. Някой се прави на ляв, ама в неговата партия има предимно богати хора на върха. Някой ни се прави на десен, но по тъмни доби рисува паметници в розово като същи левичар. Всичко е толкова объркано, че се налага да се установи ред.

Законът на Дюверже би могъл да направи това.

И ако някой ме подозира, че всичко това го пиша, защото искам да промотирам референдума на Слави Трифонов, не е познал. Във въпросния референдум на повечето въпроси бих отговорила отрицателно. Смятам целият облик на това общонародно допитване за огледаледяване на Бойкоборисовщината, на “искам цялата власт”. Бих отишла да гласувам на този референдум, само и само да отговоря на повечето му въпроси с “не”. Не, не искам да се намалява броят на депутатите, защото тогава много повече власт ще се съсредоточи в много по-малко хора. Не, не искам полицейските шефове да се избират от хората, така както не искам лекарят, който ме лекува, да се избира от хората. Това са експертни длъжности и ние не сме Дивия Запад. Но, да, искам да избирам депутатите си мажоритарно. Това е единственият въпрос от този предложен референдум, на който искам да отговоря с “да”. Всички други въпроси в него смятам за заплаха за демокрацията. Но мажоритарният вот е следващата стъпка след преференциалния вот.

Системните партии изтръпнаха още при въвеждането на преференциалния вот. Те биха направили всичко, за да спрат мажоритарния. Но на хората това им харесва. Те искат

да имат повече мнение в случващото се и смятам, че мажоритарният вот ще им го даде дори повече от преференциалния. Тестът се оказа положителен.

Има много критики срещу мажоритарния вот, най-голямата, разбира се, е намаляването на представените партии в следствие на него. Засега смятам, че това ни е необходимо. Ако нещо се затлачи, винаги можем да обърнем нещата, нищо не е изсечено в камък. Пък и най-старата демокрация в Европа - британската - добре си живее с този мажоритарен вот векове наред. Можем да вземем пример.