Стъкленият дом на лидерите

Знаете ли коя е тайната съставка на успеха на британския милиардер Ричард Брансън? Не, не е, че е имал бизнес план. Нито гениална стратегия. Нито смела визия. Нито дръзки цели. Нито дори безразсъден кураж да влиза с шут в индустрията на свирепи конкуренти. А всичко е в опората на неговото здраво и любящо семейство. „Не си спомням нито един момент в живота, когато да не съм усещал любовта на семейството си”, пише в автобиографията си той. Колко от нас се чувстват така? А колко от нас със съпруга/та си съзнателно създаваме атмосфера, в която всяка секунда да вдишваме любовта си?

Когато човек усеща любов, той може и да дава. Именно тази „тайна съставка” направи от сър Брансън „трансформационен лидер” – той управлява империята Virgin (с приходи от 18 млрд. долара) с любов, като я гради не върху тежестта на мениджмънта, а върху собствената си страст и способност да обича хората, заедно със служителите в екипа, които са

 туптящото сърце на бизнеса. В мениджмънта неспирно обсъждаме как да сме успешни лидери. А защо не говорим как да сме лидери и в семейството? Та нали точно оттам започва формирането ни като уникални личности и затова е „най-важната организация в света”. Често искаме фирмата да е като „Голямо семейство”. А как очакваме да го изградим в офиса, ако не успяваме у дома? Животът е едно цяло - семейството и работата са като скачени съдове и когато в единия кърви, няма как да се правим, че водата в другия е бистра. Когато в единия всичко куца, няма как другия да тича. А и да тичаме, за колко ще ни стигнат силите – за 100 м или за маратон? Затова, тези редове не са аргументи „за” или „против” брака, а за кариерата на всички кариери: защо и как да сме лидери в най-важната организация в света – в собственото си семейство.

Първо, за въпроса „защо?” Проблемът в България е, че ни липсват примери за здрави и работещи семейства. Като брутално, честно огледало, тв сериалът „Стъклен дом” ни напомни колко счупено е сърцето на семейството у нас.

То кърви и боледува. И как да е, като през комунизма ни набиваха в главите излъскания етикет, че „семейството е основната клетка на обществото”. А без грим, отношенията в него напомняха на онази сцена от култовия филм „Топло”, която като китайска капка ни захранваше с цинизъм:

- (съпругата) Внимавай да не строшиш сервиза!

- (Чува се звук от счупване.)

- (съпругата) По-полека, бе, говедо с говедо! Какво ти казах, бе, некадърник такъв! ПО-ПОЛЕКА!

- (съпругът) Яяя, си затваряй устата, че като ти пррррасна два шамара ще ми станеш на мекица!

Интимните ни отношения са светкавичен лакмус за любов и автентичност. А когато сме язвителни, неискрени и се маскираме, трупаме гняв и ярост. Те имат цена, която всички плащаме. През 2007 г. разводите у нас удариха рекорд – 14 800. Днес сме на едно от последните места по венчавки в ЕС с 3,6 брака на 1000 души, а всяко второ дете е на родители без брак. И в Европа е така: за последните 20 г. бракосъчетанията са се стопили до 3,3 на 1000 души (от 6,3), а броят на децата на свободно съжителстващи двойки се е удвоил. Според статистиката тези двойки са с по-слабо чувство за обща идентичност, по-несериозни и неудовлетворени са и по-често обмислят да се разделят.

 Във Великобритания всяка втора такава двойка се разделя преди петата годинка на детето си, а при сключилите брак това става веднъж на 12 семейства.

Каква е цената? В брак или не, караниците с любимия човек ускоряват калцирането на коронарните артерии и на двамата партньори и ако се правят със злоба, са опасни колкото холестерола, токсичните метали и радиацията. А разводът трайно увеличава с 20% риска от сърдечни болести, диабет и рак. Надали е случайно, че България е на второ място по смъртност от сърдечни заболявания в света. Разпадът на семейството увеличава до шест пъти риска децата в него да станат жертви на насилие; два пъти по-голям е рискът от психични разстройства, самоубийство, алкохолизъм и наркомания.

Изглежда като да сме се изгубили като хора, съпрузи и родители, а семейството блуждае като разбит кораб в океана на живота. Естествено, причините са по-дълбоки – живеем в бурни времена и самият брак е в трансформация. Хаосът в света наоколо е толкова голям, а майките и бащите работят наравно, жонглирайки с горещи топки като деца, семейство, бизнес, любов и секс. А кой ни е учил на това изкуство? Никой. Не сме готови за това. Откъде обаче да започнем?

Първо, да се събудим и вместо да се шляем по палубата на разбития ни кораб, да запретнем ръкави, да сграбчим компаса, да сглобим наново мачтите, мечтите си и да вдигаме платната. Това, че семейството винаги е било по даден начин, съвсем не значи, че трябва да е все така и че не можем да го променим. И за това възраст няма. И най-простият юнга ще ни каже, че няма как да прекосим морето, ако седим и гледаме водата. Второ, да осъзнаем, че за свръхскоростния 21. век се нуждаем от ново ниво на знания, умения и ново мислене. Шокиращото е, че не можем да ги купим като всичко друго - от рафта в магазина, а и не раздават магически пръчки на промоция. Но

добрата новина е, че алхимията е в нас самите. Още по-добрата е, че принципите, по които управляваме семейството и бизнес организацията са едни и същи. Та, няма нужда да практикуваме едно на работа, второ вкъщи, а да сме трети с приятели. Това ще ни докара шизофрения, не любов и щастие. А как да стане така, че принципите да са едни и същи в семейството и в бизнеса? Базисни са следните:

Работете проактивно

Нито здравите семейства, нито стабилните компании се случват ей така, от само себе си. Както не бихме управлявали фирмата без срещи с екипа, така и не можем да очакваме да създадем семейство без лични моменти? В какво биха се изразили те за вас? Всяка седмица може да се наградите с вечеря, с кино, разходка, сауна, масаж. Мечтайте. Говорете си поне по час, споделяйте какво ви вълнува и накъде искате да плавате заедно. Ако и това е много, пробвайте с по-малко – веднъж месечно. Тук ключът е да добавите качество на вашето внимание, дори това да значи, че няма да вдигате телефона. Това е най-големият подарък за близките ви.

 Какво сочи компасът на семейството?

В компанията имаме нещо като компас – кои сме ние на пазара като бизнес, кои са нашите общи ценности, стратегия, планове и цели, и даже мениджърски срещи, за да ги постигаме. А как очакваме най-важната организация в света – семейството, да плава в бурите на самотек - без капитан, без посока, без сплотен екип и без система? Нищо чудно, че е като изгубен кораб, плячкосван от приходящи гарги и пирати (и пиратки). Попитайте се: кои са ценностите, които ви обединяват като двойка? Как си се представяте като семейство в идните 2, 5, 10 г.? Като визия, като мечта... Кои са способностите, които ви подкрепят, за да го постигнете, и кои искате да развиете? Кои са целите, които ще ви приближават по левга до тази идентичност през следващата седмица, месец, догодина? А през идните 5, 10, 20 години?

Вижте и чуйте огледалото

Както служителите в бизнеса са огледало на действията на изпълнителния директор, така е и в брака. Съпругът/та и децата са като лакмус, кога сме фалшиви и кога истински. Ако не вярвате, пробвайте вкъщи да се държите като полубог, т.е. шеф и наблюдавайте. Най-вероятно ще олекнете като балон, а децата и партньорът/та ще търкалят очи отегчено зад гърба ви. Ако се изпокрият по стаите си, още по-зле – или отдавна не сте ги чули и са ви ядосани, или се страхуват. Та, като видите, че любимите хора ви показват неприятен образ в огледалото, не го чупете, не сочете с пръст навън, а се вгледайте навътре. Аз винаги си задавам въпросите: какво уча в тази ситуация? Какво избирам? Оттук започва любовта.

Въведете и една малка седмична практика, за да тествате горните три принципа. Започнете още довечера: задайте си един на друг три въпроса: Кое е това, което направих миналата седмица за теб? Кое е това, което направих, което не работеше за теб? Как би изглеждало нашето семейство след 1 г., ако правя повече от това, което работи за теб? А след 5-10 години? А в края на живота? И слушайте, все едно имате уши на сърцето. Ако ви е трудно, направете по-малка крачка. Просто прегърнете любимия човек, все едно го прегръщате с цялото си сърце.

Ако искаме да се усъвършенстваме като личности и лидери, мястото ни не е сами в ашрама, а във връзката с най-близките ни хора. Оттам излизат най-красиво шлифованите диаманти.

Какъв е смисълът ли? Конфуций го е казал: „За да сложим ред в света, първо трябва да сложим ред в нацията си; за да сложим ред в нацията си, първо трябва да сложим ред в семейството си; за да сложим ред в семейството си, първо трябва да облагородим личния си живот; първо трябва да настроим сърцата си.” Да ги настроим на вълната на любовта. Тя е единственият цяр за разбити сърца.

Ирина Горялова, НЛП коуч по лидерство за изпълнителни директори

------------------------------------------------------------------------------

Честито!

Ирина Горялова до преди месец бе известна на читателите на „Мениджър” като Ирина Гроздева. Тя се омъжи за Петър Горялов, също уважаван автор в нашето списание. Двамата съпрузи управляват коучинг фирма DreamersDo, те са сертифицирани НЛП коучове и членуват в Международната коуч федерация. Нашият екип желая на младото семейство дълги години щастлив съвместен живот!