Тодор Желязков: Приоритетът на българския мениджър 2020 ще се измести от опортюнизъм към иновативно мислене

Ако трябва да обясните на начинаещи мениджъри как стигнахте дотук, как ще формулирате основните си правила?

Всички тръгваме от различни изходни точки, така че няма универсални формули. Моето основно правило като на човек, на когото никога нищо не е давано наготово, е отговорно отношение към работата, каквато и да е тя. За мен това правило важи със същата сила сега, както и преди 22 години, когато продавах вестници по улиците.

Кой е мениджърският урок, който научихте по най-трудния начин?

За необходимостта от баланс между работа и семейство.

Има ли граница в бизнеса, която никога не престъпвате?

Винаги държа на дадената дума и не прекрачвам границите на закона.

Как мотивирате хората, с които работите?

Финансовият аспект е важен, но не е всичко. Давам свобода на действие и подкрепям решенията на хората си. Уважавам техния труд и поощрявам усилията им. Комуникирам открито. Максимално обективен съм при взимането на всякакви решения, които засягат кариерното им развитие.

Откъде се учите на мениджмънт?

Някои неща научих в курсовете по бизнес администрация в Seattle University. Повечето обаче научих в миналото, наблюдавайки моите мениджъри, както и от личния ми опит в ръководството на хора през последните 10 години.

Има ли мениджмънтът (български) национални особености?

Необикновените обстоятелства през последните 50 години катапултираха някои неподходящи хора на постове с контрол над капитали и производствени активи. Конкурентността на нашата икономика все още страда от това. На този фон е трудно да обобщаваме за национални особености в мениджмънта. Извадени от спецификата на средата, много млади българи изградиха завидни кариери в компании по света, което по-скоро подсказва, че няма някакви специфични национални особености.

Как ще изглежда мениджърът през 2020 година?

След 10 години условията ще бъдат различни, а с тях и приоритетите на българския мениджър ще се изместят от опортюнизъм към иновативно мислене. Този процес вече започна.

Какво научихте от кризата?

Че това не е криза, а новата реалност.

Списание „Мениджър” прави мозъчна атака „Икономиката след кризата. Къде ще сме ние?”. Кои ще са водещите тенденции през следващото десетилетие и как България може да се впише в тях?

България трудно ще увеличи производителността си достатъчно бързо, за да стане фактор в износа към глобализираните икономики. Окончателно сме изпуснали и влака на високите технологии. Шансовете ни са в гъвкави производства и услуги от малък мащаб за европейския пазар, фрагментирано земеделие от биологичен тип и туризъм, естествено. България трябва да продължи изграждането и ремонтирането на инфраструктурата си (пътища, напоителни канали) и да засили усилията си в стабилизирането на всички институции, отговорни за прилагането на нормативната уредба и законите. Останалото е задача на пазарите.

Кой е най-големият проблем на българския бизнес? Как и кога ще се реши?

Въпреки предимствата на плоския данък, остарялата инфраструктура, престъпността и слабото правораздаване все още оскъпяват значително бизнеса. Решението на тези проблеми е изцяло въпрос на държавнически подход.

Оптимист ли сте – накъде върви България?

Докато не се коригират гореспоменатите структурни проблеми в страната, съм по-скоро скептичен за устойчивото развитие на родната ни икономика. Не бива да забравяме и демографския срив, който ни очаква идните десетилетия. Повод за оптимизъм ми дава предприемаческият дух на българина, който, поставен в правилните условия, ще постигне чудеса.

Какво трябва да се промени, за да започнат българите да харесват богатите и успели хора?

Всъщност българите харесват и дълбоко уважават успелите хора, например в науката, изкуството и литературата. По-скоро българите нямат доверие на богатите си сънародници преди всичко заради това, което се случи в страната ни през последните 50 години.Не мисля, че това отношение ще се промени скоро.

Защо участвате в конкурса „Мениджър на годината”?

Конкурсът „Мениджър на годината” и методологията, която стои зад него, ми дава чудесна възможност да „сверя часовника си”, тоест да получа обратната връзка за това как „Елтрак България” се развива в сравнение с другите компании в сектора, каква е обективната оценка за процесите в компанията и работата, която сме свършили през последните 12 месеца.

Защо трябва вие да спечелите?

Не трябва. За мен е чест да съм за втора поредна година сред десетимата финалисти на такъв силен конкурс. Нека най-заслужилият спечели титлата!

Разкажете за себе си извън работата. Какво ви прави щастлив?

Пренасям духа на надпреварата от света на бизнеса във водата и върху шосетата. Състезател съм по триатлон с топ класирания в тазгодишното републиканско първенство, както на световния Ironman шампионат през последните години (3.9 km плуване, 180.3 km колоездене и 42.2 km крос, без прекъсване между дисциплините). Щастлив ме прави усмивката на дъщеря ми!

Тодор Желязков има магистърска степен по мехатроника от Техническия университет в Дармщат, Германия, докторантура по електроника в университета „Йоханес Кеплер” в Линц, Австрия, MBA от Seattle University, САЩ. Автор е на над 20 европейски и американски патента. В началото на кариерата си ръководи индустриални проекти за клиенти като „Voestalpine” и „Bombardier” в Австрия, работи в „Siemens” в Сиатъл и в „General Electric” в Милуоки, САЩ. Оглавява „Елтрак България” от март 2007 г. Има няколко титли от световни шампионати със соларни автомобили. Финалист е в конкурса „Мениджър на годината” през 2009 г.

„Елтрак България” е официален дилър на технологичния лидер Caterpillar за строителна и минна механизация, дизелови и газови двигатели, генератори и кари. Компанията е официален дистрибутор на двигателите Perkins, на минните багери Bucyrus/O&K и на мобилните трошачни и пресевни инсталации Hartl Powercrusher. В София, в Бургас, Стара Загора и във Варна „Елтрак” има модерни търговско-сервизни центрове. Осигурява поддръжката на машините и на самите работни площадки на клиентите. „Елтрак България” е част от гръцката Eltrak Group.

Интервюто взе Димитрана Александрова