Търговията и България

При затварянето на границата с Гърция от нервни превозвачи, българската страна показа пълна ирационалност на реакциите.  На преса, превозвачи, гилдии и правителство. В някакъв смисъл стана ясно, че в България се е настанило обществено настроение, което не разбира ползите от търговията*.

Неразбиране на ползите от търговията

Затова не е за чудене, че непрекъснато се възраждат идеи за затваряне на икономиката за външна конкуренция.

Те идват от патриотични политически партии, от гилдии на производители, от борци за европейски субсидии за техните отрасли и от журналисти, които се възхищават на прозренията на тези хора.

Две становища остават незабелязани в суматохата:

Първо, това е виждането на онези, които не се оплакват, защото са конкурентни на вътрешния и външния пазар. На тях дължим поне една трета от растежа на икономиката след 2011 г.

На второ място е положението на потребителите (т.е. на всички граждани и фирми), които плащат цената на протекционизма доколкото и където го има. Дори и да искат да се оплачат, те не могат да го направят, защото е трудно да се организира гласа на толкова много хора.

Постепенно в общественото мнение се настанява неразбиране на ползите от свободната търговия. А те са сред малкото въпроси, по които сред икономистите има относително пълно съгласие. В

книжките за това „какво всеки трябва да знае за икономиката“, обикновено се описват четири типа ползи от свободната търговия:

• Тя предоставя стоки и услуги в разпореждане (собственост) на онези, които ги ценят най-много;
• Позволява на търгуващите страни да печелят от специализацията в поприща, в които те са по-добри от другите;
• Свободната размяна позволява да се извлекат ползи от разделението на труда и масовото производство;
• Външният на дадена юрисдикция натиск кара производителите да бъдат конкурентни и позволява на потребители да купуват по-качествени стоки и услуги на поносима цена.

Какво знаем за България?

Накъсо: свободата на търговията обикновено е по-изгодна за по-бедните. Това се доказва и от българския опит. Но почти никой не обръща внимание или не помни следните обстоятелства

1. Икономиката на България винаги е била относително отворена. Преди 1990 г. обаче тя е предимно (около 80% от търговския оборот, повече от която и да страна от Източния блок) със страните СИВ, зоната на рублата. А това е по-непросветен и беден пазар, печалбите от търговия са по-ниски, а качеството на стоките и услугите – по-незадоволително.
2. Понеже размяната с тази зона обхваща повече предприятия отколкото в другите страни, преориентацията, преструктурирането отнема повече време отколкото например за страните от Централна Европа или Словения (чиято търговия с Европа от първия ден на независимост е 60%). Преструктурирането там се извършва за 4-5 години, до 1996 г., в България то се случва чак през 1998-1999 г.
3. СИВ бе пазар, чиято по-нататъшна либерализация (например използването на щатския долар като счетоводна единица и на борсовите, Лондонските цени) най-често е била блокирана от България. Гласуването в този съюз бе по азбучен ред, българите представители по правилник първи са взимали думата първи и са блокирали опитите на Унгария, Полша и Чехословакия да рационализират сметките и договорите. Предполагам тези представители са се консултирали с други страни и индивиди с "консервативни" възгледи преди да гласуват. Подобни политически начинания днес няма как да се осъществят.
4. Има ясна причинно-следствена връзка между свободата на търговията и БВП на човек от населението. За България изчисленията за периода преди 2002 бяха правени, например, от Мартин Димитров и Светлана Александрова. Нейната дисертация показа, че няма връзка между валутния курс на БВБ и износа. По друг начин, по-късно същото бе доказано и от изчисления на реалния разменен курс от Пирита Сорса и Димитър Чобанов.
5. И за България е важна свободата на размяната с район на икономическа гравитация в по-големи доходи и посредничество на стабилни валути. Ако по някакъв начин днес това се окаже зоната на рублата и Евразийския Съюз, както предлага например „Атака“, това би било рецепта за нещастие, граничещо с идиотизъм и политическо самоубийство, независимо от размера на пазара за износ. Същото може да се твърди и за Китай и за други подобни пазари.
6. Иначе казано, има значение дали пазарът е по-богат или по-беден. Нормалните хора предпочитат да търгуват с по-богат, защото тогава печелят повече. Това желание е невъзможно да се спре, освен ако производителите и търговците не бъдат затворени в концентрационен лагер. Както казва Хитлер през 1937 г.: "концлагерите са много важна част от нашата икономическа и парична политика".
7. „Дозата“ на търгуване с богати и софистицирани пазари я решават хората, не политиката. От 1991 до 2011 г. Балканите практически не търгуваха със себе си, въпреки всичките споразумения за свободна търговия. Същото се отнася и за търговията между България и Румъния (която през 1998-2001 изследвахме с колегата Петя Платиканова), въпреки, че двете страни бяха вече членки на СТО и ЦЕФТА. Причината е проста: в Германия плащат повече за онова, което продаваш. Българската консервна и шивашка промишленост е много добър пример. Лъчезар Богданов писа за това през 2002 г., сравнявай енергетиката като „националната гордост“ и „приоритет“ с износа на дрехи и обувки. Гогата Ганев и моя скромност – също. През 1996 г. Васил Чавдаров и Огнян Пишев показаха ролята на субсидиите и забраните във външната търговията на България и Румъния. Илие Шербанеску и Деспина Паскал тогава също писаха по въпроса. Изследванията им могат да бъдат намерени в сборника „Отвъд стопанските нещастия“ (на страницата на ИПИ в Интернет).
8. Единствената страна (всъщност нейните потребители), която губи от членството в ЕС (в началото), е Естония, защото трябва да смени нулевите мита с практически целия свят с 4-5-процентни мита, за да приложи протекционизма на ЕС.

Сегашното положение

По данни от измерванията на свободата на търговията от Световната банка (т.е. измервания на сумата на износа и вноса от и към дадена юрисдикция като дял БВП), българската търговия е повече от БВП. Средната стойност за периода от 2011 до 2014 г. е 130%

Иначе казано всяко ограничаване на търговията ще има по-неблагоприятни последици за доходите в България от възможната негативна динамика на другите компоненти на БВП.

България може и да изглежда много отворена като търговия и икономика, но всъщност не е.

За 2014 г. най-свободната страна в ЕС в търговско отношение е Словакия – с индекс (по горната методология) 180, след нея са Естония – 167, Белгия – 165, Литва – 163, Чехия – 160, Холандия – 155, Словения – 146 и Унгария – 143. България с нейните 137% за 2014 г. е в доста по-незавидно положение, на девето място**.

Донякъде съответни на тези разлики в свободата на търговията, но не само поради тях, са и разликите между страните по линия на благосъстоянието.

 *Благодаря на Петър Каразапрянов, с когото наскоро обсъждах темата на тази публикация.