Обратният ефект от данък "вредни храни"

Вредните храни и напитки да бъдат облагани с акциз, а приходите от него да отиват в бюджета на Здравната ката за профилактични прегледи. Това предвижда нов проектозакон на Министерството на здравеопазването. Мотивът на вносителя на пръв поглед е благороден - като се увеличи крайната цена на продуктите с високо съдържание на сол, захар, кофеин и трансмастни киселини, потребителите им ще намалят консумацията им. Според тълкуванията до момента, новото облагане ще засегне най-вече производители и търговци на т.нар. готови пакетирани сладки и солени изделия. Авторите на законопроекта се надяват, че с повишаването на цените на тези храни консумацията им ще спадне средно с около 25%, както е в други страни, където е приложена същата практика. На съвсем различно мнение обаче са икономически експерти. Коментар по темата на Красен Станчев, директор на Института за пазарна икономика.

Министърът на здравето, изглежда, търси обществени реакции по свои неясно формулирани идеи. 

Той говори за „данък чипс“, но има предвид акциз върху храни с някакво по-високо съдържание на сол, захар, добавен кофеин и трансмазнини.  Не е казал точно колко ще бъде акциза - отначало се чу „10 процента“, след това „3 на сто“.

Първият слух бе съпроводен с надежда, че от новия акциз, ще бъдат събрани допълнително 200 млн. лева.  С втория (3%) сметките бяха за 150 млн. лева приходи отгоре.  Доста оптимистично: намалявате представата си за данък със 70 на сто, а оставяте очакванията си за приходи на равнището на 75% от първоначалния възглед. Желанието за повече приходи в НЗОК надделява.

Впрочем „възглед“ не е точната дума.  Възгледът за нов облагане би трябвало да бъде разписан черно на бяло, обяснен и подкрепен с предвиждания за възможните ефекти.  Очевидно имаме работа със стрелба напосоки със законодателни идеики. Общественото мнение се връзва, потенциално засегнатите производителни и търговци започват да смятат загубите, а министърът след време ще каже, че е проведено „обществено обсъждане“.

Какво не вижда общественото мнение

Първоначално реакцията бе „най-после ще стане и у нас като в развитите страни“.  Цитирам известен социолог и приятел.  Но той от тези неща май нищо не разбира.

Ако целта е здравето „на нацията“, идеята няма да как да има положителен резултат.  По няколко причини:

- При храните със сол от рода „чипс“ ще бъде обложен 1% от потреблението. Останалите 99% обаче се поемат с хляба, сиренето, фабричните и домашните консерви;

- При храните със захар (от безалкохолни напитки до компоти и сладолед) ще бъде стимулирано въздържание за около 6% от потреблението на захар;

- Дори и да има проблем със здравето, той е в съответните 99 и 94 процента; но връзка между тях и здравето едва ли има и тя едва ли е причинно-следствена: у нас потреблението на всички замислени за облагане храни (т.е. споменатите, плюс добавените кофеини и преработени („транс“) мазнини е в пъти по-ниско отколкото средното в Европа и развитите страни;

- Много е вероятно при определен праг на поскъпването, по-малоимотните граждани да преминат към по-лошокачествени заместители и към домашно производство, което означава, че тяхното здравословно състояние ще бъде подложено на по-голям риск. Ако целта е „да се съберат едни 150 (или 200) милиона“, идеята е още по-безсмислена:

- В края на май стана известно, че, според управителя на НЗОК, дефицитът й тази година  ще е 200 милиона лева; по всичко изглежда, че предвидения приход от новия акциз е като предчувствието на Баба Меца, че „тази година ще има круши, защото ми се ядат“;

- В Дания и Унгария подобно регулиране на същите храни доведе загуби за бюджета. Впоследствие бе или отменено, или частично дерегулирано и загубите се възстановяват три-четири години;

- В България ще се случи същото, защото покачването на цените чрез новия данък ще: а) повиши вноса от съседна Румъния, защото маржът в цените тук и там ще е между 18 и 25%; б) нарасне „икономиката на бурканите“ (която и така присъства по традиция); в) част от фирмите ще понижат производствените си обеми и ще се наложи да съкращават хора, това ще направят и техните подизпълнители и доставчици; г) приходите в бюджета ще намалеят по цялата верига на ДДС, пряко облагане и социални данъци.

Какво не вижда правителството

Освен казаното, замисълът би трябвало да бъде известен и като тип политика.

Словосъчетанието „данък чипс“ не означава нищо.  Той може да бъде въведен като акциз, като диференциран ДДС, като пряк данък върху дохода на производителите или като „данък върху храните“ каквото и да означава това.

Списъкът с храни за облагане няма край, органичаването му неминуемо ще означава дискриминация и стимули за неплащане.  Иначе казано, разходите за съобразяване, администриране и прилагане на новия данък ще са съществени.  Овластената данъчна администрация не би вършила някак друга работа.  Както обикновено, сивата икономика е отговор и следствие на неразумна правителствена политика.

Ако не за друго, политиците трябва да ги е грижа поне за гласоподавателите, които ще им окажат доверие при следващите избори.  Може да се предполага, че в общини като Бургас, Велико Търново, Костинброд, Пловдив и Своге избирателите първи ще усетят негативните въздействия на „данък чипс“.