Ще се срине ли цената на суровия петрол след сделката с Иран

Сделката с Иран ще бъде обявена тази седмица. От доста време се правят анализи на последствията, като основно се следи ефектът върху глобалния пазар на суров нефт. В очакване на датата на падане на санкциите Иран се готви да пласира над 44 милиона барела от плаващи нефтени платформи - т.нар. супер танкери. Твърди се, че през последните три месеца, именно в очакване на свалянето на санкциите Техеран е ангажирал и натоварил 15 танкера от клас VLCC (very large crude carrier)  - между 160 и 320 хиляди дедуейт тона, които ги държи близко до иранските брегове в готовност да отплават веднага след обявяване на сделката във Виена.

Разбира се, пласирането на такова голямо количества в кратки срокове няма да бъде възможно - вероятно за достигане на равнището на износ преди санкциите от 2.2 милиона барела на ден ще са нужни няколко години, предвид на нуждата от добре обосновани проекти и технологии. Да, Иран може да произведе фойерверк в рамките на летните месеци, но едва ли може да се превърне в първостепенен играч още тази тази година.

Министърът на нефта на Иран Биджан Зангане предупреди ОПЕК, че няма намерение да иска разрешение или да съгласува пласмента на тези количества. По думите на топ мениджър на Иранската национална нефтена компания (NIOC) Иран ще продава на "всяка цена", за да си отвори сам място на глобалния нефтен пазар. До сега Иран можеше да изнася до 1 милион барела на ден. Количествата, които се съхраняват на танкери могат да увеличат до 2 милиона барела на ден, което ще добави към вече съществуващия излишък на пазара. А това е сигурна рецепта за съществено падане на цената на суровия нефт.

Другите два фактора, които натиска надолу цените са Гърция и Китай.

Въпреки интензивните преговори няма надежда за бързо решение на гръцката криза или на развитие, което ще успокои пазарите относно растежните перспективи в еврозоната.

Загубата на няколко трилиона долара от капитализация на водещите борси в Китай разтърси доверието в неуязвимостта на китайската икономика. Оказа се, че китайската икономика е подвластна на цикличността в развитието, както всяка друга.

С голяма вероятност излизането на Иран на глобалния пазар ще означава снижаване на цената до равнище и под 50 щатски долара за марката Брент, но линеарните прогнози за устойчиви цени под 40 долара до края на годината едва ли ще се сбъднат, тъй като на тези равнища излишъците бързо ще се стопят.

Много по-значими ще бъдат геополитическите последствия от снемането на санкциите върху Иран не само за ситуацията в Близкия изток, но и за глобалното геоенергийно уравнение и отражението върху енергийната сигурност на Европа.

Добрата новина е, че суровияj нефт едва ли в обозримо бъдеще ще мине цена от 70 долара на барел.

Подобни дори още по-радикални тенденции очакват и глоблания и регионалните пазари на природен газ. За да се превърне Иран в голям играч в тази сфера ще трябва да чакаме още по-дълго отколкото за възстановяване на позициите му на нефтения пазар.

Лошата новина е, че българският газов и нефтен пазар е относително изолиран от глобалните тенденции и независимо от близо 25 процентния спад с отчетени валутно курсовите разлики между долара и еврото, цените на крайните продукти у нас спадат осезаемо по-малко. Отговорите и причините се знаят, отсъства действието.