Ядреният гамбит на Орбан

Правителството на премиера Виктор Орбан вярва, че може да построи новите реактори в АЕЦ "Пакш" без съглсуване с ЕС и съседите като претендира, че има суверенни права в ядрената област. Това е измамна концепция, която струваше вече милиарди евро "невъзвратими разходи" в българия аналог - АЕЦ "Белене". Тези които се съмняват могат да прочетат предшествуващия края на АЕЦ "Белене" мой доклад.

След Крим геоикономиката започва да "тежи" все по осезателно и Унгария скоро ще научи българския урок по трудния начин. Разликата в полза на Будапеща e, че унгарците не рискуват свои пари, поне не много и не сега.

България и Унгария не са нито Китай, нито Индия - т.е. самодостатъчни като мащаб икономики, за да могат да се впуснат в най-рисковите енергийни проекти, които човечеството познава. Нито един от тези проекти не е преминал преди началото си строги стрес тестове за устойчивост на рискове - геоикономически, технологически и пазарни.
Системният характер на конфликта около Украйна между Русия и Запада изключва каквото и да е краткосрочно решение. Представете си каква ще е съдбата на новите блокове в Пакш в случай на ескалация на ситуацията и включване на руската ядрена технология и нейните носители в санкционните списъци? Може да се спори колко голяма е вероятността от подобно събитие - но при всички случаи е прекалено висока за да бъде неглижирана в многомилиарден рисков проект.
Ядрените енергийни проектни рискове са прекалено разнообразни, динамични като характер и трудни за управление в националните рамки на малки и средни по размер държави в Европейския съюз. Най-развитите икономики в Северна Америка, Европа и Азия също са архивнимателни преди да се включат в нови ядрени проекти преди да отчетат контекста на пробивите в алтернативни технологии и спестяванията в резултат на енергийна ефективност. Деиндустриализацията нанесе своето отражение върху енергийните пазари и ядрения бизнес. Отсъствието на големи индустриални потебители премахна причината за съществуване на огромни свръхцентрализирани генерационни мощности. 

Енергийните пазари се движат прекалено разнопосочно, за да бъдат предсказани и извън практиката на дългосрочните споразумения за покупка на електрическа енергия към краткосрочна спот търговия. Това прави трудно до невъзможно хеджирането на рисковете, свързани с прогнозните устойчиви приходи отвъд средносрочния хоризонт, особено в доминираща среда на бюджетни икономии и дефицити. Списъкът от отворени въпроси, както и ескалиращата сметка на разходите (тези свързани с безопасността най-вече) са изключително предизвикателство при текущите макро и микроикономически предизвикателства в ЕС.

Проблемите пред ядрените проекти в Унгария и България не са много различни. Стремежът всичко да бъде прикрито зад фасадата на секретността издава като минимум неувереност. Ядрените енергийни проекти имат нужда, повече от другите енергийни проекти, на всеки етап от своята реализация от прозрачност и отворени линии за комуникация с обеществеността и външния свят. Тези, които се съмняват могат да направят справка с екваториалните принципи, които са ръководство за финансиране на големи инфраструктурни обекти в целия Западен свят.
Засега "Росатом" има предимство пред своите конкуренти най-вече благодарение на държавната помощ и субсидии от бюджета, които му позволяват да предлага завършен пакет от технология, договори ИДС и финансиране. За по-бедни страни това изглежда приемливо, особено когато на пръв поглед няма държавни гаранции. Но обетованата земя на приемливите цени на електрическата енергия и твърдите разходи по изграждането на ядрените централи най-често остава отвъд реалността. При всички подобни проекти тясно място остава обезпечението на кредитите в случаи на по-ниски от прогнозираните цени и приходи.
Унгарските и българските индустриални потребители и търговци имат прекалено много по-евтини, разбираеми и достъпни алтернативи за дългосрочно снабдяване с електрическа енергия, за да залагат всичко на мащабни, скъпи и рискови проекти в ядрената област. 

Илиян Василев