Кошмарът на бизнес лидерите у нас: Eкологична катастрофа и дългова криза

Евентуална екологична катастрофа, вследствие на човешката дейност, дълговата криза,  разпространението на инфекциозни болести и международен конфликт са най-големите притеснения на бизнес лидерите в България за 2022 г. Това сочи 17 поред проучване за глобалните рискове и тенденции, организирано и публикувано от Световния икономически форум, изготвено в партньорство с Marsh McLennan - водещ глобален консултант в областта на управление на риска, бизнес стратегии и развитие на човешкия капитал. В допитването участват 960 експерти от цял свят, добавени са и мнения на още 12 300 мениджъри за рискове, пред които бизнесът е изправен, както и впечатленията на академични среди и неправителствения сектор. Въпросите обхващат пет основни категории рискове в световен мащаб - икономически, екологични, геополитически, технологични и социални.

Аналогични на българските са и отговорите на мениджърите в съседна Румъния, където също екологичната катастрофа заради човешка намеса е най-голямото притеснение за настоящата година, следвана от възможната криза на заетостта. На трето място управленците сочат риска  от дългови кризи на големите икономики, както и геополитизацията на стратегически ресурси. В Топ 5 притеснения се появява и един нов критерий - страх от мащабна миграция.

На глобално ниво заплахата за околната среда доминира в тревогите на бизнеса през следващите десет години. На челна позиция е притеснението от неуспеха на действията, свързани с климата, следванo от загриженост заради природни катаклизми и загубата на биоразнообразието. За 31,1% от анкетираните природните катаклизми ще се превърнат в критична заплаха за света в следващите до две години, а за 34,6% подобно влияние този фактор би имал след 2 до 5 години.

Сред десетте най-големи икономически риска за следващите 10 години мениджърите сочат задълбочаването на дълговите кризи – за 19,3% от тях това ще бъде сериозен казус през следващите 2 години. Също толкова смятат, че този проблем ще се развие в следващите две до пет години.

Докладът припомня и значението на Парижкото споразумение от 2015-а година, както и на така наречената Зелена сделка, чиято роля е да начертае стъпките за превръщането на Европа в първия климатично неутрален континент до 2050 г.

Природните катаклизми са на второ място сред най-важните проблеми за следващите две години, които ръководителите в Европа отбелязват. На първа позиция е притеснението от неуспеха на мерките за овладяване изменението на климата.

Ерозията на социалното сближаване заема трето място в загриженостите на европейските бизнес лидери, следвана от страха от продължителна икономическа стагнация и провала на мерките за киберсигурност.

За сравнение, в доклада от 2021 на Световния икономически форум, съвместно изготвен с Marsh McLennan, за разлика от тази година, притеснението от екстремни метеорологични явления се нарежда едва на трето място.

COVID-19 и неговите икономически и обществени последици продължават да доминират. След свиване от 3,1% през 2020 г., се очаква глобалният икономически растеж да достигне до 4,9% през 2022 г. Прогнозите са до 2024 г. глобалната икономика да е с 2,3% по-ниска, отколкото би била, ако нямаше здравна криза.