Да бъдеш лидер в трудни времена

Всички пишат умни съвети как компаниите да се развиват, а бизнесът да процъфтява в добри времена. Но как да се задържиш на гребена на вълната, когато внезапно нещата се объркат и всичко наоколо започне да се разпада?

Известният предприемач и съосновател на рисковия инвестиционен фонд Andreessen Horowitz, Бен Хоровиц дава отговор на този въпрос в книгата си „По-лесно няма да стане”

Кризи, уволнения, преструктуриране, отровни интриги в колектива, нерви на ръба на предела … Как да се справиш с всичко това без да полудееш? Бен знае отговорите и ги споделя. Струва си да му се доверите, той е създавал успешни компании от нулата в най-неспокойните времена.

Отговори на трудни въпроси

Всеки път, когато попадна на книга по мениджмънт от жанра „Помогни си сам”, си мисля, че всички тези препоръки са добри, но в крайна сметка няма нищо сложно в описаните ситуации и казуси.

Не е трудно да поставиш глобална, рискова, дръзка цел. Трудно е да уволняваш хора, когато стане ясно, че реализирането й се проваля.

Не е трудно да наемеш звезди. Истинският сериозен проблем е да се сблъскаш с мнението на тези блестящи служители, че заслужават особено внимание и още по-особено отчетливи бонуси.

Не е трудно да начертаеш на лист хартия организационната структура на бъдеща компания. Много по-сложно е да успееш да организираш ефективно взаимодействие между служителите в рамките на тази структура.

Не е трудно да градиш големи планове. Тежко е да се събуждаш облян в студена пот, когато мечтите се превръщат в среднощен кошмар.

Ние се грижим за хората

Моят бивш шеф Джим Барксдейл обичаше да казва: „Ние се грижим за хората, за продукта и за печалбата – точно в тази последователност.”  Ясно и просто послание, но много дълбоко. „Ние се грижим за хората”, винаги е най-трудната за реализиране част. Ако бъде игнорирана, останалите две губят значение.

Да се грижиш за хората означава да превърнеш компанията в привлекателно място за работа. Повечето организации са много далече от това. Мащабите все повече се увеличават и изкривяват средата и обективните принципи – важната работа остава незабелязана, отличните служители биват избутвани поо кариерната стълбица от ловки политикани, а бюрократичните процедури задушават творчеството и убиват радостта от работата.

Принципът на Питър

Защо почти всяка компания допуска грешката да определя длъжностни компетенции? На всеки, работещ в компания му минават през главата мисли какви ще да са пък чак толкова причините за кариерния ръст на даден мениджър, който с нищо кой знае какво не блести: „Как успя да се издигне до вицепрезидент? Че той и лимонада на будка не може да продава?!”

Една от тези причини, които търсите е принципът на Питър, формулиран в едноименната книга от Лорънс Дж. Питър и Реймънд Хул. В общи линии той гласи: В една йерархия всеки се стреми да достигне собственото си ниво на некомпетентност. Тоест, в една йерархична организация служителите биват издигани докато работят компетентно. Рано или късно обаче стигат до длъжност, за която не притежават нужната компетентност (това е тяхното ниво на некомпетентност) и остават на нея, доколкото не са в състояние да заслужат следващо повишение. Принципът на Питър действа безотказно, тъй като няма начин да се определи предварително на кое точно ниво в йерархичната организация съотвеният служител ще достигне нивото си на некомпетентност.

Шеф за мир и шеф за война

Личното ми велико откритие в областта на мениджмънта е: съвършено различни стилове на управление са необходими във времена на война и във времена на мир. Интересното е, че по-голямата част от литературата по темата описва подробно управленски процедури за добри времена и съвсем малко са авторите, които дават съвети за трудните моменти.

Шефът на мирното време знае, че следването на правилните процедури води до победа. Шефът във военно време нарушава всяка процедура, за да победи.

Шефът на мирното време се съсредоточава върху глобалната картина и предава пълномощията за вземането на конкретни решения на своите подчинени. Шефът във военно време вниква и в най-малките детайли ако от тях зависи постигането на целите.

Каква е тайната на успеха?

Винаги ме питат: „Каква е тайната на успешния шеф?” Печално, но факт – такава тайна не съществува. Но има едно качество, отличаващо успешните лидери от посредствените – те могат да се мобилизират и да направят верния избор, тогава, когато изглежда, че няма никакъв избор. Това е решаващият момент, в който си проличава какъв лидер сте.