ТРАЙНА//// Благодарността – истинската лидерска суперсила

Не можеш да бъдеш велик мениджър без да знаеш как да демонстрираш благодарност. Поне това твърдят  3600 служители от цял ​​свят в петата итерация на доклада за състоянието на признанието на Achievers Workforce Institute (AWI). Въпреки това, само 15% от служителите казват, че техният мениджър редовно признава техните заслуги – факт, който би трябвало да накара всеки лидер да се замисли.

Като човек, който си изкарва прехраната с коучинг на лидер, забелязвам, че идеята за по-често изразяване на признание за служителите постепенно се превръща по-малко в празни приказки и повече гориво за стимулиране на ангажираността, производителността и резултатите.

Според доклада, служителите, които получават седмично, значимо признание, са девет пъти по-склонни да изпитват силно чувство за принадлежност, шест пъти по-вероятно да имат дългосрочна кариера и 2,6 пъти по-вероятно да бъдат с пикова производителност. Дори месечното, значимо признание от мениджър води до големи увеличения на ангажираността и доверието – стига то наистина да е значимо... тоест лично, специфично и обвързано с въздействието.

Правилото е просто: това, което се измерва, се управлява. Това важи и за признанието. Организациите трябва да спрат само да казват на мениджърите, че признанието е важно, и да започнат да го измерват, за да управляват целенасочено дискусиите по представянето.

Истинската суперсила

Лидерите и мениджърите все още бъркат признанието с меко умение, когато всъщност то е суперсила – доказано ефикасна в борбата с отчуждаването.

Данните на AWI показват, че само една трета от служителите биха препоръчали своя мениджър. Този брой се увеличава 10 пъти, когато те се чувстват ценени и получават редовно признание от своя мениджър. Не е изненадващо, като се има предвид, че признанието е един от четирите основни стълба на това да бъдеш ефективен мениджър, наред с контактите, коучинга и кариерното развитие.

„Оценяването на мениджърите по това колко често дават признание не е полезно само за поддържането на екипния дух; то има пряка връзка с критичните резултати за служителите“, коментира Дейвид Батор, управляващ директор на Achievers Workforce Institute. „Нашият доклад за състоянието на признанието за 2025 г. установи, че 67% от служителите биха положили 20-50% повече усилия, ако усилията им редовно биват признавани“, добави той.

Представете си какви резултати биха се получили, ако всеки служител положи само 10% повече усилия. Всичко, от което се нуждаете, е смилена и редовна демонстрация на благодарност. Данните говорят сами за себе си: служителите, които редовно получават признание от техният мениджър, са 3,2 пъти по- продуктивни.

„Мениджърите трябва да се отнасят към признанието като към всяко основно лидерско умение и да го носят със себе си навсякъде – от екипни срещи до общините, и не само за големите моменти, но и за ежедневните усилия, които проправят пътя за нещо грандиозно. Всичко е въпрос на признаване на пътя и възнаграждаване на резултата“, казва Батор.

Високата цена на токсичния шеф

Ако признанието е лидерска суперсила, пренебрегването на изразяването на благодарността е криптонит. Лидерите, които попадат в този капан, се превръщат в това, което AWI нарича „токсибос“ – мениджъри, по-фокусирани върху собствения си напредък, отколкото върху успеха на екипа си.

Токсичните шефове са все по-често среща, тъй като напрежението на работното място нараства, а признанието намалява. През 2025 г. делът на служителите, които казват, че получават признание всяка седмица, е спаднал с 15 процентни пункта спрямо предходната година. Тези мениджъри също така подкопават „емоционалната заплата“ – непаричните компоненти на работата, като култура, принадлежност и взаимоотношения, които могат да надделеят над заплащането, като по този начин стимулират задържането на служителите, след като основните им нужди са задоволени.

Като враг на емоционалната заплата, токсичните шефове предизвикват ефект на доминото, който понижава производителността, принадлежността и задържането на служителите.

Докладът за състоянието на признанието за 2025 г. ясно показва връзката – когато признанието от мениджърите спадне, намаляват и ключовите резултати. Ангажираността е намаляла с девет пункта спрямо предходната година, производителността с пет пункта, а ангажиментът за оставане с шест пункта. Това сигнализира, че служителите не само са по-малко склонни да препоръчват компанията си като чудесно място за работа, но и са все по-готови да търсят възможности другаде.

Измерване на признанието

Проследяването на това колко често мениджърите признават заслугите на членовете екипа си е ключово за подобряване на бизнес резултатите и преживяването на служителите. AWI установи, че когато мениджърите редовно демонстрират благодарност, служителите са 19 пъти по-склонни да им се доверяват, 16,5 пъти по-склонни да препоръчват компанията на други и 11,7 пъти по-склонни да се чувстват като част от екипа.

Има ли добра отправна точка за целта? Организациите трябва да вградят ключови показатели за признание в оценките на представянето на мениджърите, след което да им помогнат да изградят навици, които превръщат изразяването на благодарност в рутинна. Например, седмичните „кръгли маси за признание“ по време на екипни срещи, публичните похвали или такива по време на индивидуални срещи могат да помогнат признателността да стане нормална част от работния ден.

В заключение, че най-ефективните мениджъри превръщат благодарността в навик, а най-устойчивите организации насърчават своите лидери да благодарят често, автентично и с въздействие. Ако искате лоялност, продуктивност и доверие – започнете с демонстрация на благодарност.

………………

Марсел Шванц, основател на Leadership From the Core, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев