Жените, които променят лидерството: Людмила Лозанова, Синдик

СУТРИН В СЕДЕМ вече пия кафе на терасата, гледам Витоша и работният график спринтира в главата ми. Това е моето време. Обичам самотата в този час, за да мога да се настроя за предизвикателствата на деня и да се заредя с енергия. От края на 2002 г. се занимавам с търговска несъстоятелност в качеството си на адвокат и на синдик. Голяма част от времето си прекарвам в пътуване - повечето от 15-те дружества, които управлявам, са извън София. В часовете, които предстоят, ще работя с банки, министерства, съдилища, полицейски органи, прокуратура.

НАЙ-ГОЛЯМОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО е неизвестността. Голяма част от длъжниците не ти оказват съдействие, други не могат да бъдат открити. Налагало ми се е едва ли не да извършвам "оперативно-следствена дейност", за да се добера до счетоводната и търговската документация на дружество или да издиря имуществото му, получавала съм заплахи, опитвали са се да ме компрометират.

ИЗБРАХ ДА БЪДА СИНДИК, защото като юрист с над 18 години стаж за мен несъстоятелността е висшият пилотаж на търговското право. Несъстоятелността е другата страна на бизнеса. Провокира ме сложността на материята. Възможността да правя включително съдебна практика. И не само да осъществявам надзор върху дейността на длъжника и да управлявам текущите му дела, но и да предлагам оздравителен план. Назначена съм за синдик на 15 дружества и всяко е отделен казус. Изисква се да съм оперативна, волева, последователна и целеустремена, за да мога с действията си максимално да защитя интересите на кредиторите (включително и на работниците и служителите на дружеството в несъстоятелност) и на длъжника.

ЗА ДА УСПЕЕШ, трябва да си уверен - не самонадеян. Да си отговорен, значи да не си "синдик за един ден". Дейността ми подлежи на съдебен контрол и на такъв от страна на министъра на правосъдието. При заличаване от списъка на лицата, които може да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност, изключеният на практика няма възможност да възстанови правата си.

КОГАТО СИ ЖЕНА В ТАЗИ ПРОФЕСИЯ, се налага да напомняш на мъжете: "Не ме подценявайте, колкото и да съм привлекателна!". Сериозно, в началото срещах недоверие, но все пак тогава бях на 29. Днес жените синдици не са малко. Силни жени, които не се притесняват от трудностите, добили увереност с опит и знание. За тези 13 години като синдик с всяко следващо производство добивам по-голяма увереност - въпреки проблематиката, колизията на интереси и стреса успявам да го приключа "по учебник".

АКО ТРЯБВА ДА СЕ ОПИША С 6 ДУМИ, ще са: интуиция, упоритост, решителност, дипломатичност, търпение, коректност. Ако трябва да отрека една - ще е кариеризъм. Работещите жени са по-взискателни към себе си, но стремежът да се докажем в работата си не трябва да рефлектира върху умението ни да ръководим с финес.

КОГАТО МЕ СРАВНЯВАТ, ме сравняват с БТР. Определено в работата си заставам на предна бойна линия - мой сътрудник се шегува, че аз съм като БТР - проправям пътя и след мен се върви спокойно и лесно. Синдикът няма право да упълномощава други лица със своите правомощия, освен с изричното разрешение на съда по несъстоятелността, така че в повечето случаи действам сама. Иначе обичам да работя с експедитивни и мислещи хора, които не ми губят времето, за да ми обясняват "как нещо е много сложно и не може да се случи". Очаквам екипът ми да е на моите "честоти". А именно да действа, естествено, под мой контрол.

КОГАТО НЕ КОНТРОЛИРАМ, съм сетивна и човечна. И непоколебима. Водата е стихия, която ме плаши и която не разбирам. Гмуркането, на много дълбоко, ще бъде следващото предизвикателство, което ще овладея.