Папа Франциск става на 80, пожела си щастлива старост

Главата на Римо-католическата църква и един от най-забележителните световни лидери на новото време, папа Франциск I, става на 80 днес. Той започна рождения си ден със специална литургия, на която присъстваха редица кардинали, живеещи в Рим, предаде ДПА. В края на богослужението в Капела Паулина - параклис в апостолическия дворец във Ватикана - папата заговори за възрастта си и сподели, че мисли за старостта.

 "От няколко дни едно нещо, което може да изглежда грозно и плашещо, а именно старостта - е в мислите ми. Древноримски поети и философи като Цицерон и Плиний са наричали старостта "жажда за мъдрост". Нека се надяваме, че старостта ще е такава и за мен. Молете се, моята старост да бъде мирна, религиозна, плодотворна, а също и щастлива", обърна се папата към присъстващите кардинали. Ватикана откри седем имейл акаунта, в които всеки който иска, може да отправи пожелание до папата по повод юбилея му. Акаунтите са на италиански, испански, латински, португалски, английски, френски, немски и полски. Верен на присъщатата си скромност и смиреност, папата няма да отбележи юбилея си със специални събития и празненства. Програмата му днес включва делови срещи с държавния глава на Малта, с ръководителя на ватиканската конгрегация на епископите, с епископ от Швейцария и с представители на католическата общност Номаделфия от областта Тоскана.

Роденият в скромно семейство в Буенос Айрес Хорхе Берголио бе избран за 266-и папа на 13 март 2013 г. след като предшественикът му Бенедикт се оттегли доброволно.

На Светия престол, Франциск зададе нов тон на безкопромисно отношение към скритите язви и недъзи не само в обществото, но и в самата Църква. Папата искрено вярва и проповядва, че в нашия стремителен свят, самовлюбените, затворени за външния свят лидери създават сериозни проблеми за всяка организация. 

Без заобикалки, в публично слово преди две години  Папата заяви откровено: съвременните лидери са податливи на цял куп недостатъци, които пречат на работата им – горделивост, нетърпимост, късогледство, дребнавост. Когато тези недъзи не се лекуват, те разболяват цялата организация. Нужни са ни здрави водачи,  за да се съхрани нравственото здраве на църквата, гласеше едно от посланията на Папата.

В чест на юбилея на Франциск, да си припомним отново тази забележителна реч, в която той открито описа 15 тежки недъзи на съвременното лидерство.

1. Представата за себе си като за безсмъртен, безгрешен и незаменим човек, водеща до загуба на бдителност по отношение на собствените недостатъци. Ако екипът не е способен на самокритика, не търси обновяване и укрепване, той е сериозно болен. Достатъчно е да отидеш на гробището, за да видиш безкрайните списъци от хора, които са се смятали за безсмъртни, безгрешни и незаменими! Това е недъгът на тези, които се мислят за Господ, които поставят себе си над другите, нежелайки да служат на ближния. Това е патология на властта, в корените на които е манията за величие и нарцисизмът, когато субектът е страстно увлечен по себе си и не забелязва никой друг наоколо, особено най-слабите и нуждаещите се. Лечението на този недъг е смирението, когато човек казва от все сърце: „Аз просто служа на другите. Аз само изпълнявам дълга си.”

2. Още една болест – прекалената заетост. Тези ръководители се хвърлят с главата напред в работата и не искат да поспрат и да се огледат дори за минута. Пренебрегването на жизненонеобходимия отдих води до стрес и превъзбуда. Заслуженият покой след плодотворен труд е просто задължителен и отношението към него трябва да е изключително сериозно.

3. Интелектуалото и душевно „закоравяване”. Говорим за лидерите с каменни сърца, казано на библейски език. За тези, които с течение на времето са загубили душевна топлина, бодрия си дух и дързновение и са се погребали под планини от бамущина. Това са истинските бюрократи, в тях няма капка състрадание. Колко страшно е да загубиш човечността, която ни позволява да плачеш с тези, които плачат и да се радваш с тези, които се радват. Да бъдеш хуманен лидер означава да проявяваш смирение, алтруизъм, отричане от земните блага и щедрост.

4. Болестта на прекомерното планиране и „функционалност”. Когато лидерът планира всичко, до последния детайр и вярва, че съвършеният замисъл е гаранция, че всичко ще е както трябва, той се превръща в бездарен счетоводител или офис мениджър. Да, ние трябва добре да се подготвяме, но никога не бива да се поддаваме на изкушението да се избавим и от най-малкия порив на спонтанност и интуиция. Животът винаги е по-богат от всеки човешки план. А ние, хората, лесно ставаме жертав на този недъг, защото ни е лесно и удобно да ходим винаги по едни и същи предсказуеми пътища.

5. Болестта на противоречивите усилия. Загубят ли лидерите отборния си дух, цялото тяло/ система губи своята хармония в работата и естественото си равновесие. Това е като оркестър, който е способен да възпроизвежда единствено нестроен шум. Когато кракът казва на ръката: „Ти не ми трябваш”, а ръката крещи на главата: „Аз командвам, аз съм най-важната!” се получават единствено хаос и междоусобици.

6. Своеобразният лидерски „Алцхаймер”. Това е загуба на паметта за тези, които са ни помагали да израстваме, наставлявали са ни и са ни подкрепяли по пътя ни. Можем да видим тази болест в ръководителите, които не помнят срещите си с хора и велики личности, вдъхновили ги за подвизи. В тези, които изцяло са затънали в момента, в страстите, желанията и увлеченията си. В тези, които са издигнали около себе си стени от правила и все повече робуват на представата, че са идоли.

7. Болестта на съперничеството и тщеславието. Когато цел на живота ни стане нещо външно, да речем специалните привилегии, или постовете и званията, ние забравяме главното си задължение като лидери – „нищо да не правиш от корист и  тщеславие, смирено да смяташ другия за по-горе от теб” (цитат от посланието на апостол Павел към филипийците). Ръководителят е длъжен да се грижи не само за себе си, но и за интересите на ближния си.

8. Болестта на екзистенциалната шизофрения. Това е недъгът на този, който води двойствен живот, плод на лицемерието, присъщо на дребнавите души, а също и на бездънна душевна пустота, която не може да бъде запълнена от никакво постижение или титла. Тази зараза често поразява онези, които осъзнато са избрали да не общуват с клиенти или най-обикновени служители и са ограничили дейността си до бюрократични задължения, т.е загубили са напълно контакта с реалността.

9. Сплетни, злословене, лошотия. Това е тежка болест, която започва незабележимо и постепенно превзема отвътре човека. Такъв лидер сее семената на раздора, а в много случаи хладнокръвно убива доброто име на колегите си. Това е недъг на страхливците, на които не достига мъжество да решават проблемите открито, очи в очи и затова говорят зад гърба на хората. Нека се пазим от терора на клюките!

10. Преклонение пред началството. Това е недъгът на тези, които коленичат пред висшестоящите с надеждата да извлекат лични облаги от тяхното благоволение. Тези жертви на кариеризма се стремят да угодят на конкретни личности, а не да изпълняват мисията на организацията. Тези хора „летят” ниско, дълбоко в себе си са нещастни, а подбудите им са егоистични. Жертви на този недъг могат да станат и шефовете, които повече от всичко искат да спечелят лоялност, покорство и психологически зависими подчинени. Те, в крайна сметка, ще пожънат нездраво примирение.

11. Равнодушие към ближния. Това е болестта, при която лидерът мисли само за себе си, губейки откритостта и топлината на истинските човешки отношения. Проявява се по най-различни начини. Например, най-добре информираният не споделя това, което знае, с по-малко осведомените си колеги. Узнавайки нещо ново, го държи за себе си и не го споделя с другите в името на общото благо. Вместо да помага коварно се радва на падението на другите.

12. Болестта на „угриженото лице”. Симптомите на това заболяване можем да видим в тези намръщени и сурови личности, които си мислят, че щом се занимават със сериозни дела, непремнно трябва да надянат маската на меланхолията и строгостта и се държат с другите ядосано, рязко и арогантно. В реалността суровият и сух песимизъм често е признак на страх и неувереност в себе си. Лидерът е длъжен да се старае винаги да бъде вежлив, спокоен и да предизвиква радост с появата си. Правилната доза смях от сърце е способна да направи чудеса!

13. Скъперничеството. Наляга онези, които се стремят да запълват празнини в живота си с материални блага, но не защото имат нужда от тях, а за да се почувстват в безопасност. Макар и да знаят както всеки друг, че когато напускаме живота, нищо няма да отнесем със себе си. Няма съкровище на земята, което да напълни човешкото сърце, то само го прави по-ненаситно.

14. Болестта „Вътрешен кръг, когато принадлежността към елитно общество на избраните става по-важна от всичко друго. Този недъг винаги започва с невинни намерения, но с времето заробва членовете на тесния кръг и се превръща в раково образувание, застрашаващо цялата организация, особено тези, които са извън обществото на избраните. А най-коварна от всички опасности в тази конфигурация е приятелският огън от „другари по оръжие”, които служат на принципа „Разделяй и владей!”. Както е казано в Библията „Всяко царство, разделено против себе си, запустява, и всеки град или дом, разделен против себе си, няма да устои.“

15. И последно: болестта на безумството и желанието да си на показ. Това се случва, когато лидерството се извращава в жажда за власт. Когато лидерът използва положението и поста си за облаги, печалби или за придобиване на още по-голямо могъщество. Това е болестта на безогледните, които неудържимо се стремят към власт и в името на това са готови да оклеветят, опорочат и дискредитират ближния. Те изтъкват постоянно своите способности, за да демонстрират, че са по-добри от другите. Този недъг носи огромни вреди, защото неговите жертви са готови да оправдаят всякакви средства за постигането на целите си, при това, често го правят под прикритеот на лозунги за прозрачност и справедливост!

Приятели, всички тези заболявания са тежки и смъртоносно опасни за всеки ръководител и за всяка организация. Но дали имате достатъчно морални качества да се диагностицирате сами? Както при всяка друга болест, винаги е добре човек да се консултира с второ и трето мнение. Предлагам ви следното, опитайте сами да си направите „преглед” по въпросите, които следват. А след това ги пуснете като анонимна анкета сред служителите си като леко ги редактирате и замените първо лице, единствено число, с „Моят ръководител”. Бъдете здрави! (тестът е на следващата страница).

Християнските ценности в лидерството - има ли ги?

1. Чувствам ли се по-горе от своите подчинени?/ Вашият ръководител показва ли, че се чувства по-горе от своите подчинени?

2. Грижа ли се за баланса между професионален и личен живот?/ Вашият ръководител държи ли на баланса между личен и професионален живот, насърчава ли го, дава ли личен пример в това отношение?

3. Заменям ли живото човешко общуване с формалности?/ Отбягва ли живото човешко общуване с подчинените си?

4. Не залагам ли прекалено на плановете си, не пренебрегвам ли интуицията си и импровизациите?/ Залага ли предимно на предварителното планиране, склонен ли е да променя планове в крачка, защото се доверява и на интуицията си?

5. Отделям ли достатъчно внимание на изграждането на мостове между служителите и отделните звена?/ Отделя ли достатъчно внимание и усилия за изграждане на мостове между служителите и отделните звена?

6. Дали не забравям редовно да признавам публично колко много съм научил и уча от моите наставници и от други хора?/ Признава ли публично заслугите на своите наставници и на други хора за израстването му в кариерата?

7. Не завися ли твърде много от специалните привилегии?/ Демонстрира ли очевидна зависимост от специални привилегии, държи ли на тях?

8. Не се ли изолирам от клиентите и служителите на първа линия?/ Страни ли от живия контакт с клиентите и служителите на първа линия?

9. Случва ли се често да очерням или омаловажама постиженията на други?/ Участва ли интриги, злослови ли по адрес на колеги?

10. Не проявявам ли излишно покорство и съглашателство, не поощрявам ли тези качества и в служителите си?/ Проявява ли често склонност към съглашателство, поощрява ли покорството сред служителите си?

11. Не поставям ли своя успех над успеха на другите?/ Поставя ли своя успех над успеха на другите?

12. Старая ли се достатъчно да създавам приятна атмосфера на работа? /Старае ли да създава приятна атмосфера на работа?

13. Не проявявам ли егоизъм, когато става дума за поощрения и похвали?/ Проявява ли егоизъм, когато става дума за поощрения и похвали?

14. Не култивирам ли меджуособици вместо отборен дух?/ Култивира ли междуособици в екипа, вместо отборен дух?

15. Не се ли държа егоцентрично в очите на другите?/ Егоцентричен ли е?

Професор Гари Хамел, гостуващ професор в Лондонската бизнес школа, основател на Strategos, ръководител на Management Lab.