4 урока, които и великите лидери не знаят

Имам се за умен лидер. В личните си взаимоотношения с хората, в менторството си на други писатели и колеги и дори в общуването със семейството си се тупам по гърба, когато реша някакъв сложен проблем или дам аргументиран отговор. Малко е смешно, защото самовъзхвалата ме прави да изглеждам доста глупав.  

Съществува и по-добър начин на управление, който няма да ме прави толкова „умен”, но пък околните ще са по-склонни да ме следват, ако ме възприемат като състрадателен и човечен лидер.

1. Бъдете по-съпричастни

Умните лидери обикновено са много добри във вземането на решения, напътстването на екипа си и в изграждането на бизнес стратегии. Затова пък не умеят да разпознават човешките емоции. Казвам го от опит. Като корпоративен мениджър вземах ужасно умни решения и имах брилянтни идеи за структурата на екипа си, но не обръщах голямо внимание на неговите членове. Рядко ги чаках да довършат изречението си, камо ли някакъв проект. Често бях доста строг, което вредеше на работната атмосфера. Не разбирах, че единственото нещо, което трябваше да предложа на екипа си, беше разбиране и съпричастност.

2. Слушайте и с двете уши

Срещал съм се с безброй много предприемачи и бизнес лидери, някои от които са толкова квалифицирани, че им трябват визитки с размер А4. Те често слушаха служителите си, когато последните имаха ценна информация. Това е слушане с едното ухо. Другото ухо служи, за да слушате подчинените си така, че те да имат право на глас. Прекалено много водачи използват слушането като начин да изглеждат заинтересовани, но не позволяват на членовете на екипа си да участват осезаемо в разрастването на компанията. Този вид отзивчиво слушане е дори по-важен, тъй като навлизаме в ерата на комплексните офис структури с мултифункционални служители, които работят от разстояние.

3. Давайте на служителите си възможност за активно участие

Активното слушане е ключова част от лидерството. Онова, което понякога липсва, е възможността за активно участие. Какво имам предвид? Представете си фирмен пикник, на който присъстват около 25 души. Няколко от тях участват активно, а няколко са отегчени до смърт и на път да си тръгнат. Умните лидери се фокусират върху няколко от своите подчинени и развиват здрави връзки. За повечето водачи това е утвърден ръководен принцип. А по-умните лидери търсят начин да ангажират всички работещи по някакъв начин – дори онези в „периферията”. Това не е никак лесно. Помня времето, когато ръководех екип от 50 човека и задачата да включа всеки един в дейността на фирмата ми се струваше непосилна. Познайте какво? Трябваше да работя още по-усърдно и да вкарвам повече мисъл, за да спечеля вниманието и отдадеността на най-незаинтересованите си служители.

4. Потушете егоистичната амбиция

Твърдо вярвам в споделеното лидерство. Това е единственият ефективен управленски стил; такъв, който гласи, че човек е в позицията да управлява компания или отдел не защото има най-големи познания или връзки с важни клечки, а защото знае как да мотивира, да действа в случай на конфликт, да насърчава и да помага на другите. Вие сте куортърбекът в отбора, но това значи, че стоите зад фронтовата линия и оставяте другите да си вършат работата. Амбицията не е добър съюзник на лидерите, ако ги прави арогантни. За жалост, този принцип често убягва дори на умните водачи. Те се възгордяват от способността си да вземат бързи решения – това е всеизвестно. По-добрият лидерски метод е да потушите амбицията си, осъзнавайки, че сте там, за да служите, да напътствате, да насочвате и да окуражавате екипа си така, че той да надскача дори най-смелите си представи.

Джон Брандън, Inc.com