Тъмната страна на лидерството

Тъмната страна на лидерството

Тъмната страна на лидерството

В Силициевата долина непрекъснато издирват нов Стив Джобс. Но не всички арогантни, дръзки и креативни основатели на стартъпи са създадени равни – тогава защо допускаме, че всеки, напуснал колежа, но притежаващ визия, ще умее да вдъхновява хората, както съоснователя на Apple?

Причината е, че сме твърде погълнати от представата за лидера като за герой, пише Джошуа Ротман в тазседмичния брой на The New Yorker. Очакваме тази уверена личност да може да спаси всички ни. „Вярата ни в достойнствата на лидерството е трайна – тя побеждава отново и отново разочарованията от действителните лидери“, пише той. Всъщност преклонението пред великите водачи ни кара да избираме хора, за които смятаме, че могат да изиграят успешно ролята на „герои“, вместо личности, които са квалифицирани да водят.

Ротман казва, че макар и хората да изучаваме лидерството от доста време, дори експрертите не са по-близо до това да предскажат от какви хора биха излезли изключителни лидери. Той ни връща към трудовете на Джоузеф Рост, професор по лидерски науки в University of San Diego, който почина през 2010 година. Рост, който прекарва кариерата си, изучавайки книги за лидерството от последния век, открива, че много от тях съдържат противоречиви съвети за това, как да бъдем добри водачи.

Всъщност, оценяването на лидерите по тези невъзможни стандарти може да ни подведе да пренебрегнем квалифицирания вътрешен за сметка на героичния външен кандидат. Последният притежава харизма, увереност и на пръв поглед безупречно и успешно минало, което тутакси значи, че би привлякъл последователи. Понякога външният човек наистина оправдава тези високи очаквания, но поради липсата на достатъчно опит и познания за компанията, вероятността да се провали е немалка...

С повечето случаи онова, което прави добрите лидери велики, е това че често влизат в ролята на такива. Това им позволява да „усвоят лидерския процес“.

Добър пример е именно Джобс. Визионерът на Apple беше прочут микромениджър. „Въпреки че Джобс беше особено харизматичен, истинската причина за успеха му беше неговата сериозна намеса във всеки етап от един необичайно дълъг лидерски процес“, пише Ротман.

Анна Хензел, помощник-редактор на Inc.com

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ