Уроци по лидерство от Мениджър на годината 2015, Петър Андронов

Ако мислиш “сразен съм”, сразен си.

Ако мислиш “ не смея”, не смееш.

Ако казваш “бих искал”, но мислиш “не мога”,

просто няма как да успееш.

Ако мислиш, че губиш, ”загубен си”

ще ти каже светът без упойка -

успехът се крие в твоята воля

и е в умствената твоя настройка.

Ако мислиш “назад съм”, назад си,

който мисли високо, не пада.

Просто трябва да бъдеш уверен

щом си тръгнал да дириш награда.

Не най-силният, нито най-бързият

обезателно грабват залога,

но човекът, печелещ играта

е тоз, който мисли "Аз мога!"

Петър Андронов, Мениджър на годината 2015 и главен изпълнителен директор на СИБАНК изрече на един дъх стихотворението „Аз мога” на Уолтър Д. Уинтъл, написано през 1905 година и преведено от „колоса на нашето слово Иван Вазов”, след като получи кристалната статуетка на победителя в заключителната церемония на конкурса снощи. Той предпочете да говори по „прекрасния, вазовски начин” пред „благодарностите, които са прекалено тривиални в такива моменти”.  

Това беше един спонтанен урок по лидерство, който заслужава да бъде чут от всички, за които стремежът към успех е ценност.

И още:  Самокритичността и самоиронията са сред най-здравословните черти на успешния лидер. Петър Андронов показа, че носи тези черти автентично, изявява ги със стил.

Силната самокритичност е управленско качество. Но за баланс, трябва да се комбинира с философско чувство за хумор: „Учуден съм, че съм тук (б.р. сред финалистите на конкурса тази година, на сцената на гала церемонията) че банкер стига на финала точно сега, което в тези дни не е много нормално като имаме предвид каква е репутацията на банкерите. Преди време един президент ми каза: „Много се радвам на световната финансова криза, най-сетне хората има кого да мразят повече от нас, политиците.”  И наистина, репутацията на банкерите не е висока, знаете какво се говори за тях. Те са хората, които ви дават чадъра, докато грее слънце и когато завали дъжд си го прибират, те са хората, които винаги идват да ви помогнат за решаването на проблем в създаването на който са участвали те самите. Те са хората, които излизат без джобове, когато ходят на шивач, защото къде се е чуло и видяло банкер да бърка в собствения си джоб. Може би само в медицинските среди се славим, нашите сърца са най-търсени за трансплантация, защото не били употребявани.”

Умението да учиш от другите, колкото по-нагоре се изкачваш е мъдрост, дадена на малцина. Но и предимство, което ги извежда напред. „Старая се да уча от всеки, независимо дали ми е началник, подчинен, колега, конкурент, дали е живял в друго време. Опитвам се да уча от всеки и мисля, че даже с годините започвам да го осъзнавам все по-дълбоко. Сега още повече се старая да уча повече от всеки, независимо кой е. Боря не за идеи, а за хора с идеи.”

Най-важното послание: „Ние, българите, трябва да си вярваме, трябва да сме сигурни, че можем!”