4 типа шефове, които прахосват времето

Имате ли понякога чувството, че работите все повече и повече, а сякаш въздействието ви върху реалния ви бизнес прогресивно намалява? Ако отговорът е „да”, поне може да сте сигурни, че не сте единствените. Това показва проучване върху използването на работното време, проведено от института „Макинси” в САЩ. Докладът се основава на изследване на 1500 ръководители на едър и среден бизнес от цял свят и разкрива дълбоката несигурност в начина, по който лидерите на компаниите използват времето си.

Ето какво пише в доклада: „Едва 9 на сто от проучените ръководители се определиха като „много доволни” от настоящото разпределение на времето си. По-малко от половината са „донякъде доволни”, а около една трета са „активно недоволни”. Нещо повече – само 52 процента заявиха, че начинът, по който прекарват времето си, отговаря на стратегическите приоритети на организациите им.”

Стряскащи открития, които показват колко много шефове се возят в една и съща лодка на неефективността. Слабо успокоение за вас самите, ако също имате усещането, че правите нещо не както трябва, но не сте напълно наясно какво е то и как да подобрите графика си.

За щастие, от „Макинси” са отишли малко по-далеч и са очертали четирите основни начина, чрез които шефовете губят баланс и постепенно натрупват недоволство от прахосването на работното си време. Добре се вгледайте в себе си и преценете дали не попадате в някой от тези капани.

Интернет наркоманите

Този тип „прекарва голяма част от работното си време, като общува чрез имейл и от време на време – по телефона”, обяснява Арън де Смет, директор на консултантския офис на фирмата в Хюстън. Може би ще помислите, че вината е в новите технологии, но Де Смет твърди, че интернет наркоманът всъщност е по-стар от самия интернет. В по-нискотехнологичните времена този прахосник на време е губил часовете си, пишейки информативни писма до персонала си. Основната му характеристика в този смисъл не е пристрастеността към имейла, а прекаленото разчитане на нискокачествена „асинхронна комуникация” и нежеланието да стане и да се срещне с хората лице в лице.

Дърдорковците

„Типичният екстроверт”, казва Де Смет. Любовта към „нетуъркинга” може да звучи като чудесно качество на един бизнес лидер, но въпреки че дърдорковците се чувстват включени в една динамична общност, „хората, с които прекарват времето си и които не са част от кръга инвеститори изпитват големи трудности да се свържат реално с тях, защото те рядко отговарят на имейли и обикновено са на среща”. Липсата на възможност за надежден бизнес контакт е част от проблема, но да не забравяме и прекалено силния фокус на дърдоркото върху социалността, вместо върху стратегията. „Той лесно ще остави компанията да плува по течението”, без да изпълнява лидерските си задължения, обяснява експертът.

Мажоретките

Това е „мениджърът, който отдава повече време на комуникацията лице в лице с организацията и преките си подчинени”, обяснява Де Смет. Чудесно е да мотивираш екипа си, но проблемът е там, че мажоретките прекарват прекалено много време в пряка комуникация с хората си и не им остава и минута за клиентите и потребителите. Мажоретката обяснява, поощрява, мотивира постоянно и с всички сили, но не разбира, че понякога може да остави служителя и сам да свърши работата. Проблемът донякъде е в доверието, което мажоретката дълбоко в себе си не изпитва към своя екип.

Пожарникарите

Те искат повече време за работа върху големи, стратегически планове, но накрая го прекарват, като се борят на живот и смърт с последния неочакван проблем, който изисква незабавното им внимание. Резултатът е един объркан календар, пълен с отложени задачи. По-дълбокият проблем често се оказва неспособността да се делегират отговорности. Пожарникарите искат сами да се справят с всичко, дори и някой от колегите им също да е в състояние да разреши проблема.

Inc.com