5 увертюри за пасатор и чесън

Разядка, паста, пастет, мус или дип – каквото и да направите, както и да го наречете, то служи за отваряне на апетита,  антре към основните ястия и доовкусяване. Може да е по-темпераментно или по-спокойно.

Ето няколко бързи разядки, в които исото е за чесъна. Бързи са, защото се приготвят за минути и бързо изострят апетита.

Маслинова паста

Избягвате изтощителното изваждане на костилките, като си купите готова паста или маслини без костилки. Количеството е според апетита на компанията, но около 200 г са добро начало. По-добри са вкусът и видът на пастата с маслини каламон.

Обелвате няколко скилидки чесън – 3-5 - на око и на вкус. Тук има номер: скилидките се белят по-лесно и люспите не залепват по пръстите, ако преди това ги накиснете за малко във вода.

Вземете малко сух хляб без кората, наронете го на трохи. Количеството е на око, за начало 1 по-дебела филия стига. Макар да няма специално значение какъв е хлябът, все пак е препоръчително да не е ароматен, пълнозърнест и със семена.

И така – пасирате маслините, чесъна и трохите, докато стане гладка паста. Сплотявате я със зехтин, помаче,  шарлан или обикновено олио – по избор, около 50 г. Наливате мазнината на тънка струя, както при приготвянето на майонеза. Ако върху пастата остане слой мазнина, добавете още трохи. Вариации: приятен вътрешен диалог се получава между маслините и ситно накълцани сушени домати, отлежали в зехтин и босилек (3-4 половинки). И тържествен финал с малка шепа орехи на ситно.

После зареждате тостера с филийки хляб за препичане и намазване. Или сервирате брускети, солени бисквити - нещо в този смисъл.

Чеснова паста

Може да се каже, че това е маслинова паста без маслини. Количеството чесън обаче е по-значително.  4-5 глави вършат работа. Обелвате чесъна (виж горе номера за белене). Приготвяте си сух хляб – пак на око, но този поне средините на 2 филии. Преценявате количеството хляб според това колко е лютив чесънът и колко ви е приятно да ви люти, но внимавате да не стане хляб с чесън, вместо обратното.

В купата забърквате с пасатора чесъна, хляба и сол на вкус, като добавяте на тънка струя зехтина или предпочитаната мазнина. Изборът на мазнина зависи от това дали харесвате олио с повече характер или по-неутрално. Сипвате зехтина на части и бъркате, докато пастата я поеме. Както се прави майонеза. Ако не улучите точно момента и отгоре изплува зехтин, просто добавяте още хляб. Резултатът е пухкава и миризлива чеснова паста. Можете да импровизирате, като добавите малко кашу или орехи, или магданоз, минали през блендера. Те се смесват, когато пастата е готова, за контраст между малките парченца и гладката паста. 

И пак зареждате тостера.

Двете пасти могат да издържат няколко седмици в хладилника, без да се развалят. Чесновата става за ядене, докато не започне да пожълтява.

Вариации на тема: Ако съвсем не понасяте острия аромат на суровия чесън,  можете да направите паста с печен чесън. Ето как става: отрязвате опашката на главите чесън, така че скилидките да имат свободен път нагоре. За да седнат правилно в тавата, ако се налага, отрежете и малко от долния край, но без да оголвате скилидките. Затоплете фурната на 190-200 градуса. Намажете главите чесън с малко зехтин, може да поръсите със сушен копър или друга предпочитана трева. Печете 1 час – докато главите чесън добият карамелен цвят. След това изстисквате скилидките внимателно и изхвърляте люспите.  Опеченият чесън има по-мек и леко сладък вкус. Можете да го разбъркате само с орехи или кашу, или да добавите пресен копър на ситно, както и да добавите малко трохи хляб.

Тук нещата могат да преминат от класика към по-екстравагантни форми. Ако решите да продължите и да сварите леща с трите К – куркума, кимион и кориандър (плюс малко гарам масала ), пасирате лещата, смесите с печения чесън и добавите магданоз на ситно и сол.

Но да не се разсейваме. С малко от чесновата паста от суров чесън можете да направите чесново масло, маслиновата паста или  

Пастет с червено цвекло

Сварявате червено цвекло (1-2 малки глави, зависи от големината им, но по-дребните са по-вкусни, субективно казано), пасирате цвеклото с малко чеснова паста или чесън, лимонов сок на вкус и някоя от течните мазнини, които предпочитате. Ако цветът ви е твърде червен, заменяте зехтина с майонеза до постигане на желания нюанс. Може да добавите и 1 малка ябълка, която ще надвие аромата на земя на цвеклото. (Номерът с ябълката:  обелената ябълка не потъмнява, ако я пуснете във вода със сока от половин лимон.)

И… пак тостерът.

Важно уточнение: и за тази паста, както и за чесновата, препечената филийка хляб може да се замени с пържола.

Ако кьопоолуто е вашата зимна разядка, има и по-лесен начин да постигнете нещо в този смисъл, без особеното усилие, изисквано от оригиналното кьопоолу.

Пастет с патладжани с орехи

Разрязвате на половинки по дължината 2 патладжана, изкисвате във вода и сол за час, после измивате, подсушавате, леко намазвате със зехтин, посоляване и печете на 200 градуса поне половин час. Изваждате сърцето на опечените патладжани с лъжица и изхвърляте люспата. Пасирате или смачквате. Прибавяте 2-4 скилидки пасиран чесън. Довършвате с шепа орехи на ситно, сол, връзка магданоз и майонеза на вкус и черен или бял пипер.

Подобна разядка можете да направите с тиквички – сварени в подсолена вода, но да останат хрупкави, пасирани/накълцани и смесени с копър, чесън и орехи. Тук към майонезата или вместо нея можете да използвате рикота/крема сирене и да добавите настърган пармезан или грана падано.

На ход е тостерът.

Впрочем, ако махнете майонезата и към опечените патладжани, чесъна и магданоза  добавите 2 супени лъжици тъмен тахан, лимонов сок на вкус и достойно количество (на вкус) смлян кимион, ще се получи арабската Баба Гануш.

След известно колебание последната разядка няма да е арабски хумус, а

Дип с карфиол и рокфор

За целта ви трябва 1 неголяма глава карфиол. Докато подсолената вода заври, го измивате и  накъсвате на дребни розички. Варенето на карфиол е гадна работа – мирише зле. Номер: заедно с карфиола сложете голям залък стар хляб, който после изхвърляте. Така миризмата силно намалява. След 20 минути варене на слаб огън, изваждате и отцеждате карфиола. В купата добавяте към 200 г рокфор, 1 скилидка чесън и 2-3 лъжици заквасена сметана.  Пасирате, докато стане гладка смес. Финал със смлян бял/зелен пипер, ако се налага – и сол.  Скилидката чесън тук не е съществена и може без нея. Дипът може да еволюира, ако загреете сместа на тих огън при постоянно бъркане – така ще се сгъсти и ще се уплътни.

Ако пък чак толкова не обичате карфиол, можете да го замените с праз. (Между другото празът и сметаната са фундаментални участници в няколко зимни соса за риба и месо, но това е друга тема.)

Тостерът?