Астрономи откриха най-големите „суперпухкави“ планети – по-леки дори от захарен памук

Астрономи откриха двойка гигантски планети, които са по-леки от захарен памук – т.нар. „суперпухкави“ планети с размерите на Юпитер. Тези необичайно леки светове обикалят около звезда, разположена на 1110 светлинни години от Земята, и са най-големите известни екзопланети с плътност, по-ниска от тази на захарния памук, предава Асошиейтед прес.

Това ги прави най-леките известни планети с подобни размери, заяви Джордж Дрансфийлд от Оксфордския университет.

„Тези две планети имат плътност, сравнима с пухкава пяна за бръснене, току-що излязла от флакона“, каза Дрансфийлд в имейл. Тя и екипът ѝ публикуваха резултатите си в сряда в списанието Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.

Според Дрансфийлд тези необичайно „ефирни“ светове вероятно са бели или сини на цвят в зависимост от това дали атмосферата им е облачна – но със сигурност не са розови като захарен памук. Смята се, че са изградени основно от водород и хелий, макар че за потвърждение ще са необходими допълнителни наблюдения с космическия телескоп „Джеймс Уеб“ на НАСА.

Планетите са били засечени през последното десетилетие от спътника TESS на НАСА. Те обикалят около звезда в южното съзвездие Хвърчаща риба (Воланс). Изследователите са използвали наземни телескопи, за да анализират орбитите им и да изчислят плътността им от разстояние 1110 светлинни години. За сравнение, Юпитер е до 35 пъти по-плътен от тези две планети.

„Суперпухкавите“ планети се смятат за рядкост във Вселената. Смята се, че те се формират в газово-праховия диск около новородени звезди, където газът е много повече от праха. С течение на времето губят значителна част от материала си, което ги прави още по-малко плътни.

Към момента НАСА е потвърдила съществуването на близо 6300 планети извън Слънчевата система. От тях по-малко от 40 са класифицирани като „суперпухкави“, според Дрансфийлд.

„Изучавайки такива необичайни системи с редки видове планети, постепенно подреждаме пъзела на планетното формиране и научаваме повече за нашето място във Вселената“, заключава тя.